Решение № 307 от 05.05.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Благоевград, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20231210200280 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Мартин и Филип “ ЕООД с ЕИК 200730542, представлявано от управителя В. Стр. против Наказателно постановление № 420004445/12.12.2022 г., издадено от директора на РД“АА София, с което на дружеството на основание чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.57, ал.1 Наредба 11/31.10.2002 г. на МТС.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Навежда се, че съставеният АУАН и издаденото НП не отговаряли на предвидените към съдържанието им изисквания, тъй като липсвали дата и място на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Поддържа се и несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация. Позовава се на Директива 2006/126/ЕО на Европейски парламент и на съвета от 20.12.2006г., като се сочи, че следва да бъде прието, че след като към датата на превоза водачът е имал валидно свидетелство за МПС за съответната категория, е отговарял на изискванията за психологическа валидност .

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и се претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв.Бочукова, която поддържа изложените в жалбата доводи.

Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира становище, в което излага аргументи за правилност и законосъобразност на издаденото НП и прави искане за неговото потвърждаване. Релевира възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.11.2022 г. около 15.50ч., в сградата на ОО „АА“ – Благоевград, находяща се в гр. Благоевград, бул. „Св.Д.Солунски “№77а, служители на РД“АА“ – София – К. Р. и Е. Г. извършили комплексна проверка на превозвача „Мартин и Филип “ ЕООД, притежаващ лиценз на ЕО № 3178/02.09.2014 г. за международен автомобилен превоз на товари.

1

След проверка на документите, представени от управителя на дружеството и справка в ИС Регистър за психологически изследвания на водачите на ИААА, проверяващите установили, че на 12.07.2022 г. превозвачът е извършил международен превоз на товари по маршрут Белгия –Германия с МПС с рег. № Е4332МН, управляван от водача Б. Исм. М., който към датата на извършване на превоза не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.

Проверяващите приели, че на 12.07.2022 г. „Мартин и Филип “ ЕООД е допуснало извършването на международен превоз от Б. Исм. М., който не отговарял на изискването за психологическа годност, като по този начин е извършило нарушение на нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба 11/31.10.2002 г.

Предвид установеното, Р. на 03.11.2022 г. в присъствието на свидетеля Г. и представител на дружеството съставила срещу последното АУАН № 328230. Актът бил връчен на същата дата на представител на дружеството, който го подписал без да обективира възражения. Такива не са постъпили и в определения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.

Резултатите от извършената комплексна проверка на дружеството са отразени в Констативен протокол № 81-00-56-877/1/04.11.2022 г.

Въз основа на акта, било издадено и обжалваното наказателно постановление, което е връчено на управителя на наказаното дружество на 07.02.2023 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Г. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: аверено копие на СУМПС на Б. М., Писмо от РДАА с рег. №52-00-56-10335/4/08.03.2023 г.; Заверено копие на разпечатка на АУАН Серия А2012 №328230/03.11.2022 г.; Справка в регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на Б. Исм. М.; Разпечатка от дигиталния тахограф на МПС с рег. №Е4332МН – 4 бр.; Заверено копие на известие с рег.

№81-00-56-877/19.10.2022 г.; Заверено копие на заповед №РД-12-3/8/03.11.2022 г.; Заверено копие на известие с изх. №52-00-56-10335/1/31.01.2023 г.; Заверено копие на констативен протокол за извършена комплексна проверка с рег. №81-00-56-877/1/04.11.2022 г.; Заверено копие на известие за доставяне; Заверено копие на длъжностна характеристика на К. Р.;

Заверено копие на заповед №РД-08- 30/24.01.2020 г.; Заверено копие на заповед №355/19.09.2022 г.; Заверено копие на АУАН с №328230/03.11.2022 г.; Оригинал на АУАН с №328230/03.11.2022 г.

В основата на фактическите си констатации съдът постави показанията на свидетеля Г., като съобрази липсата на каквито и да било данни за заинтересованост от изхода на делото, тяхната непротиворечивост и хронологична издържаност. Показанията на свидетеля се характеризират с висока доказателствена стойност, основана на възпроизвеждането на преките му възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства и подкрепата им от приложените по делото писмени доказателства.

Районният съд приема за достоверни и надлежно приобщените писмени доказателства, които се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.

От показанията на Г. и приетите по делото писмени доказателства съдът установи детайли за извършената проверка и установените при нея резултати, както и процедурата по съставяне и връчване на АУАН

Съгласно данните от дигиталния тахограф и извлечение от картата на водача, МПС с рег. № Е4332МН е управлявано от водача Б. М..

От справка от регистъра на психологическите изследвания на водачите на ИААА /л.16/ се установява, че за водача Б. М. са издавани удостоверения за психологическа годност с валидност от 19.06.2013 г. -19.06.2016 г. и от 09.07.2019 г. – 09.07.2022 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

2

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 07.02.2023 г., а жалбата е от 17.02.2023г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл.92,ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по връчване им. Неоснователно е и възражението за несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.57, ал.1, Наредба 11/31.10.2002 г. лицето по чл.2, ал. 1 /едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице/ допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни.

При доказателствена обезпеченост на нарушението, на превозвача следва да се наложи определената с чл. 96г ал. 1, предл. 1 от ЗАвтП, имуществена санкция в размер на 3000 лева, предвидена за онзи, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.

Настоящият съдебен състав, намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от спазването на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН императивни изисквания към тяхното съдържание. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, санкционираното нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, с посочване на всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и съответствието на словесното му описание с правната квалификация са основна гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на защита.

В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им, доколкото извършеното описание на приетото за реализирано от дружеството-жалбоподател нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза.

В случая нито в съставения акт, нито в издаденото наказателно постановление се съдържат данни за мястото на извършване на нарушението, което не е сградата на ОО „АА”Благоевград, където е извършена комплексната проверка, а е седалището на съответното дружество, на което е издаден лиценз на Общността за извършване на международен превоз 3 на товари. В съдебната практика последователно се приема, че отговорността на дружеството/едноличния търговец се ангажира в качеството му на автомобилен превозвач, като организирането на международен превоз без спазване на предвиденото чл.57, ал.1, Наредба 11/31.10.2002г изискване е именно седалището на дружеството, от където се осъществява оперативната дейност по организирането на превози. /В този смисъл са Определение № 14 от 5.02.2020 г. на ВКС по ч. н. д. № 17/2020 г., III н. о., НК Решение № 2420 от 10.11.2019 г. на АдмС - Благоевград по к.а.н.д. № 607/2019 г Решение № 267 от 24.10.2019 г. на АдмС - Кюстендил по к. н.а.х д. № 229/2019 г. Решение № 116 от 17.10.2019 г. на АдмС - Търговище по к. а. н. д. № 77/2019 г. Решение № 1566 от 18.07.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1604/2019 г. и др./

Предвид изложеното, съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, засегнали с висок интензитет правото на защита на наказаното дружество и обуславящи отмяна на издадения санкционен акт.

За пълнота следва да се посочи, че според съда превозвачът не е извършил нарушението, за което му е наложена „имуществена санкция“ по следните съображения.

Съгласно т.8 от Преамбюла на ДИРЕКТИВА 2006/126/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на моторни превозни средства "На основание на пътната безопасност следва да се определят минимални изисквания за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства. Необходимо е изпитите за управление на превозно средство и лицензирането да бъдат хармонизирани. Във връзка с това следва да се дефинират знанията, уменията и поведението, свързани с управлението на моторни превозни средства, изпитът по управление на превозно средство следва да се основава на тези концепции и следва да се предефинират минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на такива превозни средства“. Като т.9 предвижда, че „доказателство за изпълнение на съответствието с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство от водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или товари, следва да предоставят, когато свидетелството се издава и периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще избегне изкривяването на конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на водачите на такива превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на други превозни средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление на превозно средство и поради това следва да се определят от срока на валидност на свидетелството.".