Определение № 3541 от 22.08.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3541 гр. Варна, 21.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501622 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на П. К. К., чрез процесуалния му представител вх.№ 61615/30.07.2024г. по описа на ВРС срещу определение № 8309/25.07.2024г. постановено по гр.д. № 4858/2024г. по описа на ВРС, 18-ти състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди, че е изпълнил коректно дадените указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, поради което незаконосъобразно производството по делото е било прекратено. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

ВРС е бил сезиран с искова молба от П. К. К. против Т. К. Т., Й. Т. П., Л. Т., К. К. Б. и А. А. К. за допускане на делба на съсобствен имот, а именно: ПИ с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 1486 кв.м. Посочва, че 1380 кв.м. ид.части от имота са собствени на ищеца и на А. А. К., като собствеността им е обективирана в нот.акт № 8/2017г., а 106 кв.м. ид.части са собственост на наследниците на Кирил Т. Тонев – синът му Т. К. Т., съпругата му Ружана Стоянова Т. и децата им Кирил Т. К. и Й. Т. П.; Л. Т. – 1 съпруга на другият му син Йордан К. Т., който е починал, а също и К. К. Б..

В уточняваща молба от 17.05.2024г. във връзка с дадени от съда указания, ищецът е посочил, че със Заповед № 1672/01.12.2004г. на Община Варна, при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Костадин А. К. / Стойка П. Добрева, П. К. К. и А. А. К./ е възстановено правото на собственост по отношение на 1380 кв.м. ид.части от общо 1486 кв.м. представляващи ПИ с ид.1093 по ПНИ на местност „Перчемличта“, като в същата заповед е посочено, че имотът е съсобствен с наследниците на Кирил Т. Тонев.

С четири последователни разпореждания /от 10.05.2024г., 21.05.2024г., 06.06.2024г. и от 12.06.2024г./ съдът е давал указания на ищеца за конкретно посочване на лицата спрямо които се насочва иска за делба, както и за излагане на фактите и обстоятелствата, при които е възникнала съсобствеността по отношение на всеки от съделителите, включително за уточняване на имота предмет на делбеното производство – дали се касае за целия ПИ с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна или за ид.части от него.

С прекратителното определение от 25.07.2024г. ВРС е намерил, че ищецът не е изпълнил в цялост дадените му указания и е постановил прекратяване на производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Изложените в исковата и уточняващите молби твърдения, въпреки дадените на ищеца указания, са останали неясни досежно съществените елементи за редовността на исковата претенция.

От изложената фактическа обстановка може да се заключи, че се касае за иск за делба на целия имот с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Варна /съгласно уточненията с молбата от 11.06.2024г./, без обаче да е налице яснота за фактите и обстоятелствата, при които е възникнала съсобствеността между участниците в нея, както и кои точно са те.

Ищецът не е навел твърдения за придобивното основание, на което счита че е придобил идеални части от имота, а позоваването на нот.акт № 8/2017г. не замества необходимостта от конкретни твърдения за собствеността предвид на това, че същият е констативен такъв. Дори да се приеме, че правата на ищеца произтичат от завършило реституционно производство /предвид цитирането на заповедта на кмета на община Варна от 01.12.2004г. по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ в качеството му на наследник на общия наследодател Костадин А. К., то липсват каквото и да било твърдения за фактите и обстоятелствата, при които е възникнала съсобствеността между него и наследниците на Кирил Т. Тонев, както и кои точно са те.

В титулната част на исковата молба като ответници са посочени имената на част от наследниците на Кирил Т. Тонев, починал на 02.12.1994г., в това число и лицето Т. К. Т.

/негов син/, което обаче е починало към датата на депозиране на исковата молба /на 11.09.2008г./. В уточняващата молба от 11.06.2024г. в изпълнение на указанията на съда за посочване на лицата, които понастоящем са собственици на делбения имот, ищецът е 2 посочил имената само на Кирил Т. К., Л. Т. /без посочване на трите и имена/, К. К. Б. и А. А.

К.. Липсва насочване на иска за делба и по отношение на наследниците на Т. Т. /последният като наследник на Кирил Тонев/ – неговата съпруга Ружана Стоянова Т. и дъщеря му Й. Т.

П., което е индиция за неучастие на задължителен необходим другар в делбеното производство, което е съществена и неотстранена от ищеца нередовност на исковата молба.

Както правилно е посочил първоинстанционния съд в обжалваното определение, ищецът по иск за делба следва да наведе коректни твърдения за фактите и обстоятелствата, при които е възникнала съсобствеността и да насочи иска си за делба срещу всички лица с права в съсобствеността в качеството им на задължителни необходими другари. Липсата на твърдения за основанието, на което е придобита собствеността по отношение на делбения имот прави невъзможно извършването на преценка за кръга от лица, които следва да участват в производството. А дори да се приеме, че става дума за съсобственост съществуваща между две групи наследници – тези на Костадин А. К. и на Кирил Т. Тонев, то видно от представените удостоверения за наследници, искът за делба не е насочен спрямо всички наследници на Кирил Тонев като лица с притежавани или предполагаеми права в съсобствеността, а отделно от това не е посочено и основанието, на което наследодателят Тонев има права по отношение на делбения имот, каквито указания също са дадени на ищеца, но не са били изпълнени от него.

В обобщение, исковата претенция на ищеца, въпреки неколкократно даваните подробни и коректни указания от първоинстанционния съд, е останала нередовна по отношение изискуемото съдържание за искова молба за делба – основание за възникване на съсобствеността по отношение на делбения имот за всички съсобственици и насочване на иска за делба спрямо всички лица в права в съсобствеността, поради което правилно първоинстанционният съд е приложил санкцията на чл.129, ал.3 от ГПК и е прекратил производството по образуваното въз основа на нея дело.

Предвид съвпадащите крайни изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8309/25.07.2024г. постановено по гр.д. № 4858/2024г. по описа на ВРС, 18-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4