Решение № 2237 от 19.11.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№2237/19.11.2021г. гр. Пловдив, 19.11.2021 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ

ЗЛАТАНОВА при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2451 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Г.С.Н., с ЕГН ********** ***, чрез адв. Б.,***, партер, против Заповед № 3286з-2832/16.08.2021 г., издадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 51043 от 29.01.1988 г., извършена в ОДМВР Пловдив на Г.С.Н..

Според жалбоподателя оспорения акт е немотивиран и неправилен, постановен в нарушение на административнопроцесуалните правила, в нарушение на материалния закон и несъобразен с целта на закона. Твърди, че към момента на извършване на полицейската регистрация е липсвала законова норма, предвиждаща възможност за извършване на полицейска регистрация. Изложени са доводи, че в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на рамково Решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед.

Жалбоподателя посочва, че в цитираната разпоредба на директивата не е посочено какви следва да бъдат тези срокове, а липсата на подобен срок в българското законодателство е основание за отмяна на обжалваната заповед за отказ за снемане на регистрацията. Твърди се, че незаличаването на регистрацията 28 години след изтърпяването на наказанието се нарушава и чл.8 от ЕКПЧОС. Излагат се доводи, че последиците от настъпилата реабилитация са същите каквито са при прекратяване на наказателното производство, както и че след като полицейската регистрация е последица от едно умишлено престъпно деяние, с реабилитацията на извършителя му, извършването на това деяние престава да съществува в правния мир. Жалбоподателят се позовава на отменените разпоредби на чл.159 ал.2 т.4, чл.159 ал.5, чл.159 ал.6 и чл.160 ал.2 от ЗМВР и изтъква, че в ЗМВР /нов/ липсва изрично посочване като изключение за запазване на регистрацията на настъпила реабилитация, което може да бъде преодоляно чрез тълкуване на закона.

Позовава се и на практика на ЕСПЧ. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – директора на

Главна дирекция "Национална полиция“, чрез писмена защита на процесуалния представител гл. юриск. Р., оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражения са прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд

- Пловдив в настоящия състав, намира жалбата за подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта, която е получена на 24.08.2021г. от адв.Б. (лист 30 по делото), а жалбата е подадена директно до Административен съд Пловдив с пощенско клеймо от 07.09.2021г. (писмото на лист 7 по делото), поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок и е допустима.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, че жалбоподателят Н., чрез пълномощник адв.Б. е подал заявление за снемане на полицейска регистрация УРИ 317005-38/27.05.2021г. (по описа на ОДМВР Пловдив) – лист 21по делото. В описание на искането е посочено, следното: „Моля да бъдат заличени лични данни и полицейска регистрация от инф.масиви на МВР на осн. чл.68 ал.6 от ЗМВР във връзка с Решение № 411/1989г. на Районен съд Пловдив – прок.дело № 368/1989г.“.

ВПД директор на ОД на МВР – Пловдив е направил предложение с рег.№ 317р-9551/12.07.2021г. до директора на Главна дирекция "Национална полиция“ за издаване на заповед за отказ от снемане на полицейска регистрация № 51043/29.01.1988г. по описа на ОДМВР – Пловдив за престъпление от НК, направена на Г.С.Н., поради липса на основание. В предложението е посочено, че след извършена проверка в информационните фондове и картотека „Полицейска регистрация“ при ГДНП е установено, че на лицето е направена полицейска регистрация №51043/29.01.1988г. по описа на ОДМВР – Пловдив за престъпление по чл.252 от НК /кражба на части от МПС/ във връзка със следствено дело № 28/1988г. по описа на ОСО при ОП Пловдив, както и че след направена справка в РС Пловдив е установено, че има заведено ПД № 368/1989г., но архивът ведно с обвинителния акт бил унищожен. Посочено е, че информация за следствено дело № 28/1988г. по описа на ОСО при ОП Пловдив не може да бъде предоставена, тъй като липсват страници от следствения регистър, а съгласно справка съдимост с рег.№ 2960/02.06.2021г. на РС Пловдив Г.С.Н. е осъждан. С присъда № 162, влязла в сила на 04.08.1989г., постановена по НОХД № 411/1989г. по описа на РС Пловдив е осъден на четири месеца лишаване от свобода на основание чл.252 ал.1 вр. чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.18, чл.20 ал.2 и чл.55 от НК, като изпълнението на наказанието е с изпитателен срок от три години съгласно чл.66 от НК. Изрично е посочено, че лицето е реабилитирано по право на 04.08.1992г. Справка съдимост с рег.№ 2960/02.06.2021г. на РС Пловдив е приложена на лист 26 по делото.

Последвало е издаването на оспорената заповед за отказ от снемане на полицейска регистрация № 51043/29.01.1988г. по описа на ОДМВР – Пловдив. В мотивите на заповедта е посочено, че Г.С.Н. има извършена единствена полицейска регистрация № 51043 от 29.01.1988г. по описа на ОДМВР Пловдив, за кражба на части от МПС, престъпление по чл.252 (стара редакция) от НК, във връзка със следствено дело № 28/1988г. на ОСлО при ОП Пловдив, за което е образувано НОХД № 411/1989г. по описа на РС Пловдив. Посочено е, че с присъда № 162 от 21.07.1989г. постановена по цитираното дело, влязла в законна сила на 04.08.1989г. РС Пловдив признава Г.С.Н. за виновен за извършено на 27.01.1988г. престъпление, поради което и на основание чл.252 (стара редакция), ал.1, вр. чл.195, ал.1 т4, вр. чл.18, чл.20 ал.2 и чл.55 от НК, съдът му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, като на основание чл.66 от НК съдът отлага изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години. Ответния орган е посочил, че Н. е реабилитиран по право на 04.08.1992г. В заповедта е направен извод, че приключване на делото с влязла в сила осъдителна присъда не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл.68 ал.6 от ЗМВР, включително и при настъпила реабилитация. Като правно основание за издаване на оспорения административен акт е посочен чл.21 ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (НРИСПР).

От страна на ответника, по делото са представени още: Писмо на ОСО при ОП Пловдив до ОДМВР Пловдив (лист 24); Писмо на Районна прокуратура Пловдив до ОДМВР Пловдив (лист 23); Бюлетин за съдимост (лист 27); Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на Министър на вътрешните работи за оправомощаване на длъжностни лица за издаване на заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация (лист 31).

При така установеното от фактическа страна, съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съгласно чл.68 ал.6 от ЗМВР, полицейската регистрация се снема, респективно се отказва нейното снемане въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица, а съгласно чл.21 ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 336 от 24.10.2014 г., полицейската регистрация се снема или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. Администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), за обработваните такива данни в информационните масиви на МВР е Министърът на вътрешните работи съгласно чл.29 ал.1 от ЗМВР. По делото е приета Заповед 8121з-267/10.03.2015 г. на Министъра на вътрешните работи с която последният, на основание чл.68 ал.6 във вр. чл.29 ал.1 и чл.33 т.9 от ЗМВР е оправомощил директора и заместник директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или за отказ за снемане на полицейска регистрация. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

Заповедта е в писмена форма, съгласно изискването на чл.68 ал.6 от ЗМВР и съдържа необходимите реквизити, включително и тези– посочени са фактическите и правните основания за издаването му. Неоснователно е възражението за немотивираност на заповедта, тъй като в нея са посочени и фактическите основания за отказа по чл.59, ал.2, т.4 от АПК – описана е съответната полицейска регистрация, подробно е посочено за какво е направена, посочено е и правно основание за издаване на заповедта, а именно отсъствие на основание съгласно разпоредбата на чл.68, ал.6 от ЗМВР за снемане на полицейската регистрация на жалбоподателя Н.. Тези мотиви се съдържат и в предложението на ВПД директор на ОД на МВР – Пловдив за отказ за снемане на полицейска регистрация с рег.№ 317р-9551/12.07.2021г., към което препраща самата заповед, така и в самата нея.

Съдът намира, че при издаването на оспорения административен акт, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, установени в чл.19 ал.4, ал.6 и ал.7 от НРИСПР. Производството е започнало по искане на регистрирания жалбоподател и на основание чл.19 ал.4 от НРИСПР е била извършена проверка от ОД на МВР Пловдив, като са изисквани допълнително за изясняване на случая документи от Районна прокуратура Пловдив, от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Пловдив и Районен съд – Пловдив, бюро „Съдимост“. В резултат на констатациите от проверката от ВПД директора на ОДМВР Пловдив е било изготвено мотивирано предложение за отказ за снемане на полицейската регистрация, поради липса на основание съгласно чл.68 ал.6 от ЗМВР.

По отношение на съответствието на решението с материалния закон, съдът счита следното:

Съгласно чл.68 ал.2 от ЗМВР, полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон, а според чл.27 ал.1 от ЗМВР, данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл.68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. От цитираните разпоредби следва, че регистрацията по чл.68, ал.1 от ЗМВР е вид правомерно обработване на специфични лични данни, с цел използването им за предотвратяване и разкриване на престъпления. Тези цели са достатъчно значими с оглед защита обществения ред и на националната сигурност, поради което и обработката на личните данни следва да продължи и след настъпване на реабилитация по отношение на лицата извършили деяния, представляващи престъпления, установени с влязла в сила присъда.

В жалбата са изложени съображения относно действието на Инструкцията № I-90/10.01.1973г. за организацията на работата по криминалистическата регистрация на лицата, извършили престъпления от общ характер, утвърдена със заповед на министъра на вътрешните работи, но следва да се отбележи, че към датата на полицейската регистрация на жалбоподателя (29.01.1988г.) има действаща законова разпоредба, която е приложима в случая – чл.26 от Закона за народната полиция (Обн.,