Решение № 4062 от 12.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4062 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20261100503511 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ц. П. П. и П. В. П. срещу решение № 17392 от 29.09.2025 г., постановено по гр. д. № 32821/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 117- ти състав.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и при необоснованост на изводите на съда.

Посочва се, че от сезиращата районния съд молба не става ясно какви актове на насилие се твърди да са извършили ответниците и в този смисъл липсва конкретизация на предмета на делото. Навежда се, че ответницата Ц. П. е изпълнила заповедта на английския съд и е предала детето на родителите си, които е следвало да го върнат в Република България и да се грижат за него до приключване на висящото между молителя Н. П. и ответницата Ц. П. производство пред Районен съд – Пловдив относно родителската отговорност спрямо малолетното дете В. П., като адресите на детето, бабата и дядото по майчина линия са били известни. Излагат се подробни аргументи, че с поведението си бащата Н. П. осъществява институционално насилие над майката и единствената му цел е да прекъсне контакта между малолетното дете и ответниците. Моли се съдът да отмени обжалваното решение, като вместо него да 1 постанови друго, с което да отхвърли молбата за защита по реда на ЗЗДН.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемата страна Н. Л. П. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение.

Претендират се разноски.

По делото е постъпило и становище на ответниците Ц. П. и П. П. по подадения писмен отговор на въззивната жалба, в което са изложени съображения за неоснователност на наведените в него доводи.

По делото са постъпили и две молби с вх. № 50272/14.04.2025 г. и с вх. № 50663/15.04.2026 г. от ответницата Ц. П. с искане обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо/нищожно, а производството по делото – прекратено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответниците в първоинстанционното производство, притежаващи правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на обжалване по силата на чл. 258 ГПК вр. чл. 17 ЗЗДН съдебен акт, поради което е допустима.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а изложените в депозираните молби от ответницата Ц. П. доводи в обратна насока са неоснователни по следните съображения:

Наведените в цитираните молби оплаквания касаят допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния и материалния закон /липса на мотиви, липса на изготвен доклад по делото, неправилен анализ на събрания по делото доказателствен материал, довел до неправилни фактически и правни изводи/ и не са от естество да обосноват нищожност или недопустимост на атакувания съдебен акт, а евентуално биха имали значение за правилността му. Неоснователни са твърденията, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима и нередовна молба за защита. Същата е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в приложима редакция изм., ДВ, бр. 102 от 2009 г./ от пострадали лица, поради което е налице валидно сезиране на Софийски районен съд от процесуално легитимирани страни. Действително в молбата по чл. 9, ал. 1 ЗЗДН се съдържат фактически твърдения досежно период, предхождащ твърдените актове на насилие, но същевременно е налице и изрично отграничаване и конкретно описание на актовете на домашно насилие по време, място и начин на извършване. В тази връзка с определение № 8597 от 17.04.2026 г., постановено по настоящото дело, въззивният съд изрично е 2 разяснил на страните в производството, че предметът на делото е ограничен от твърденията, съдържащи се в молбата за защита по чл. 9, ал. 1 ЗЗДН, касаещи извършени от ответниците актове на домашно насилие спрямо молителя и детето, изразяващи се в принудително укриване, задържане и пълно изолиране на малолетното дете в периода 18.05.2023 г. – 12.06.2023 г., както и във физическо насилие, упражнено от П. В. П. и В.Г. П.а /починала в хода на първоинстанционното производство/ по отношение на В. Л.а П. на 12.06.2023 г. чрез дърпане и стискане на детето.

По правилността на решението въззивният съд установява следното:

Страните не спорят и въз основна на писмените доказателства по делото се установява, че въззивницата Ц. П. и въззиваемият Н. П. са родители на малолетното дете В. П., а въззивникът П. П. е възходящ на родителя на В. – Ц. П., поради което въззивниците попадат в кръга на лицата по чл. 3 ЗЗДН, срещу които молителите могат да търсят защита по реда на ЗЗДН.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че на 28.11.2022 г. Висшият съд във Великобритания е постановил решение, в което е приел, че съгласно чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца ответницата Ц. П. неправомерно е извела детето В. от Република България на 05.06.2022 г. и го е отвела в Англия. Въз основа на решението е издадена заповед за незабавно връщане, в която съдът е разпоредил детето В. да бъде върнато в България не по- късно от 23:59 ч. на 09.12.2022 г., майката да уведоми бащата дали тя или нейните родители ще пътуват с детето до България, както и майката да уведоми бащата, че детето е пристигнало в България в рамките на 24 часа от пристигането.

Посочената заповед не е изпълнена, поради което на 13.12.2022 г. е издадена последваща заповед за извеждане на детето В., която е следвало да бъде изпълнена след изтичане на срок от 24 часа.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че детето В. се е завърнало на територията на Република България на 16.12.2022 г. Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства /справка за задгранични пътувания на Ц. П. П. УРИ 104600 – 6178/25.07.2023 г./ се установява, че майката Ц. П. не е придружила малолетно дете В. при връщането му на територията на Република България.

Видно от представените по делото писмени доказателства /писмо от Държавна агенция за закрила на детето от 23.03.2023 г.; писмо от Агенция за социално подпомагане с изх. № СЛ/Д-РВ-М/651-011/17.02.2023 г.; писмо от Агенция за социално подпомагане с изх. № СЛ/Д-РВ-М/651-014/20.03.2023 г.; писмо от Агенция за социално подпомагане с изх. № СЛ/Д-РВ-М/651-018/04.04.2023 г.; социален доклад с изх. № ПР/Д-РВ-М/34-001/06.06.2023 г., изготвен от Д „СП“ – Марица; писмо от Фондация 3

„Нашите деца“ от 10.05.2023 г.; писмо от ОДМВР Пловдив, отдел „Криминална полиция“ с рег. № 237200-3417/17.03.2023 г.; докладна записка рег. № 2372р12954/14.06.2023 г./ след връщане на детето В. в България местоположението на последното не е установено. Провеждани са телефонни разговори с бабата и дядото по майчина линия, като същите многократно са заявявали, че се грижат за детето В. и живеят заедно с него на адрес: с. Войводиново, общ. Марица, ул. „Панайот Волов“ 11, а пред органите на МВР изрично са посочили и че са упълномощили адвокат и предпочитат въпросите, свързани с детето да се решават чрез него. При посещения на служители от АСП и МВР на горепосочения адрес бабата, дядото и детето В. не са откривани. Едно от посещенията на посочения адрес е било осъществено в тъмната част на денонощието – между 21:30 ч. и 22:00 ч., като служителите на МВР са забелязали, че в имота свети, въпреки което никой не им е отворил. От служителите на МВР са извършени посещения и на други известни адреси, свързани с ответника и съпругата му, а именно – гр. Пловдив, ул. „********; гр. Пловдив, ул. ********; гр.

Пловдив, ул. „********, но и там последните и детето В. не са били установени, макар и да са събрани данни от съседи, че на адрес гр. Пловдив, ул. „******** бабата е забелязана с детето В.. Компетентните АСП, Д „СП“ са установили и че детето не посещава детско/учебно заведение, въпреки че е на възраст, в която това е задължително.

Същевременно от АСП, Д „СП“ – Марица са правени опити за контакт с майката, видно от писмо с изх. № СЛ/Д-РВ-М/651-011/17.02.2023 г., които обаче са останали неуспешни, а отделно от това с писмо с изх. № СЛ/Д-РВ-М/651019/06.04.2023 г. на АСП, Д „СП“ – Марица същата е била поканена на работна среща в отдел „Закрила на детето“ към Д „СП“ – Марица във връзка с работата по случая за детето В.. Ответницата П. обаче чрез пълномощника си адв. М.К. изрично е отказала да съдейства и да се яви на работната среща, посочвайки, че между родителите на В. има висящо бракоразводно дело, като предстои съдът да се произнесе досежно компетентността си да решава въпросите, свързани с развода и детето, както и определянето на привременни мерки, поради което е безпредметно реализирането на посочената среща.

На 12.06.2023 г., видно от докладна записка рег. № 2372р-12708/13.06.2023 г., служители на сектор ПСНППЧСИ са установили в близост до кръстовище, сключено между ул. „Цанко Дюстабанов“ и „Цар Асен I“ в гр. Пловдив, паркиран лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № ********, собственост на ответника П. П..

Последният се е намирал в автомобила, а детето и баба му по майчина линия – в близост до него. При поискване на документ за самоличност на детето бабата е отказала да представи такъв, след което и тримата са отведени до отдел КП при ОДМВР – Пловдив с цел установяване самоличността на детето и снемане на писмени обяснения от нейните баба и дядо. При пропуска на отдел КП на ОДМВР бабата В. П.а 4 е представила документ за самоличност на детето – паспорт № ********, с изтекъл срок на валидност.

По отношение на детето е издадена заповед за предоставяне на полицейска закрила 2372з-179/12.06.2023 г. В същата е отразено, че полицейската закрила се предоставя във връзка със следното: опасност за живота и здравето на детето; същото е обявено за ОДИ като безследно изчезнало с тел. 3286р-28477 от 06.06.2026 г. на ГДНП, с която е разпоредено при установяване да бъде предоставена спешна мярка „полицейска закрила“. Детето е съпроводено от органите на МВР и е предадено в ЦНСТ „Детска къща“ гр. Пловдив, а след това – на бащата Н. П., видно от заповед № 2372з-180/12.06.2023 г. за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица, приемнопредавателен протокол № 2372-12509/12.06.2023 г. за предаване на дете, на което е предоставена полицейска закрила, протокол за предаване на съпровождани малолетни и непълнолетни лица от органите на МВР с полицейски правомощия, протокол за прием на дете в ЦНСТ „Детска къща“ и приемо-предавателен протокол от 12.06.2023 г., подписан от Й. В.а П. – ръководител на ЦНСТ „Детска къща“, и Н. П.. При предаване на детето в ЦНСТ „Детска къща“ ответникът и съпругата му също са присъствали, като са посочили, че ще посетят Д „СП“ – Марица, за да подадат заявление, че желаят да отглеждат В..

На 14.06.2023 г. на детето е извършен преглед от лекар в отделение „Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, който е установил кръвонасядания по десния горен и левия долен крайник, както и белег в областта на дясната мишница. В издаденото медицинско удостоверение № 648/2023 съдебният лекар е посочил, че описаните травматични увреждания са резултат от действието на твърди, тъпи предмети и могат да бъдат получени при стискане с ръце в областта на десния горен крайник, удари с или върху твърди, тъпи предмети в областта на левия долен крайник, като е констатирал, че описаните увреждания са с давност 5-7 дни преди датата на освидетелстването.