Акт № 212 от 02.11.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Свищов, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Теодора Б. Стоянова при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело № 20264150100502 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът С. И. Д., чрез адв. С. С. от САК твърди в искова молба, че е страна по договор за кредит № ******** от 11.09.2025 г., сключен със „С. К.“ ООД с ЕИК **********, със седалище гр.С., ул. „С.“ №** ет.7. По силата на същия ответното дружество му предоставило заем в размер на 450 лева, които следвало да върне на 17 вноски, заедно с лихви, неустойка за не представяне на обезпечение, както и др., като дължимата сума била в общ размер на 697,00 лева.

Ищецът твърди, че процесният договор за заем е потребителски и се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът е длъжен да следи служебно. Сочи, че в процесния случай не е включена в ГПР т.нар. „неустойка“, което съобразно задължителната практика на СЕС влече след себе си недействителност на целия договор за потребителски кредит и същият този договор се смята за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем 1 главница.

Сочи, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договора е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Счита, че клаузата наречена „неустойка“ заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1и ал. 2 от ЗПК, което влече нищожност на целия договор съобразно правилата на чл.

26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК. Съгласно разписаното в договора дължал неустойка от момента на подписване на договора, като плащането било включено като част от погасителните вноски по кредита.

Счита че същата следва в този случай да бъде включена в годишния процентразходи, тъй като това са разходи за потребителя по договора по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Изключването на таксата за неустойка от ГПР целяло заобикаляне на чл. 19, ал.4 ЗПК. Освен това в процесния договор се съдържала информация само за общия размер на ГПР, който не бил коректен, поради което не е в съответствие с изискванията на ЗПК и следвало единствено да бъде обявен за недействителен.

Твърди, че процесният договор е в нарушение на чл. 11, т. 12, тъй като не съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно извлечение то сметката под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания.

Счита, че тази информация следва да бъде обективирана в съдържанието на самия договор, като неизпълнението на това изискване има за последица недействителност на договора за потребителски кредит. Поддържа, че представената информация в общите условия санира нарушението на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12.

Намира, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 20 от ЗПК, тъй като в договора изцяло липсвало посочване на лихвен процент на ден, което неизпълнение води до пълна недействителност на договора.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът за кредит е действителен претендира, че клаузата в чл. 7, ал. 5 от договора, с която предвидена неустойка, е нищожна и противоречаща на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК. В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като не предоставянето на обезпечението не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени 2 възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия. Поради това, счита, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на всяка една от погасителните вноски, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва (представлява скрита лихва) по договора, като по този на-чин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годиш¬ният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Сочи, че съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Сочи, че неустойката с общ размер – 203,23 лева е в размер на близо ½ от самата главница, като и че липсва каквато и да е еквивалентност между така наречената „неустойка“ и извършената услуга от заемодателя. Твърди, че само за периода на предоставяне на кредита и при точно и добросъвестно изпълнение на задълженията от негова страна, на годишна база ГПР, при включване на „неустойката“, ще бъде в размер на близо 450,00 %, което надвишава близо 9 пъти допустимия от чл. 19, ал. 4 ЗПК годишен процента на разходите, поради което клаузата се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такива се явява нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Сочи, че съгласно чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплитане на такси и коми син ни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което и на това основание същата е нищожна.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № ********от 11.09.2025 г., сключен между него и ответното дружество, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.

22 от ЗПК. В условията на евентуалност моли съда да прогласи нищожността на клауза от договора, уговорена в чл. 7, ал. 5, вменяваща задължение за заплащане на „неустойка“ в размер на 203,23 лева. Претендира разноски. В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява.Изпратена е молба-становище по делото, с което поддържа исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез адв. Х. М. депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че не оспорва сключването на договорите, 3 но оспорва исковете като неоснователни. Ответниткът твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Твърди, че в случай че неустойката се приеме от съда за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри - главница и лихва, били валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Твърди, договора отговаря на всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Предвид това клаузите по процесния договор се явявали индивидуално договорени с конкретния потребител.

Относно въведеното от ищеца твърдение по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/, че не са спазени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК излага, че както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Твърди, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Тя била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, ставало ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Оспорва твърдението на ищеца за нищожност на процесната неустойка.

Тя била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните:

4 представляваното от мен дружество е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор бил сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки.

Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената неустойка, както и без никакви други отрицателни последици-заплащания на обезщетения и такси.

На следващо място неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о., ГК, в разглежданата клауза такова противоречие с добрите нрави не е налице, още повече, доколкото при изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии, които също отсъстват, като например този дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. При сключване на процесните договори кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липса на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорената неустойката, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Следвало да се вземе предвид също, че в практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която 5 същата е била уговорена. В този смисъл, когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка /Решение № 26 ОТ 26.04.2017 г. по т.д. № 50246/2016 г., III Г О. на ВКС, Решение № 123 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 698/2009 г., II ГО. на ВКС и др/. Счита, че исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. Претендира разноски. В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител, а депозира становище по делото, с което поддържа отговора на исковата молба. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, счита че съдщото следва да е в минимален размер.