Решение № 700 от 13.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Силвия Б. Русева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20231100602951 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивната проверка по глава ХХI НПК е спрямо оспореното в срок с жалба от страна на частния тъжител Г. С. С. /чрез повереника й адв. С. И. от САК/ протоколно определение от 5.04.2023г. по НЧХД 10 422/22г., по описа на СРС, НО, 93-ти състав, с което наказателното производство по делото е прекратено на основание чл.250,ал.1,т.1,вр. с чл.25,ал.4,т.2,вр. с чл.81,ал.1 НПК. В жалбата се твърди незаконосъобразност на атакуваното определение, както и, че то е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на искането за отмяната на атакуваното определение.

На 29.06.2023г. в деловодството на СГС е получено писмено възражение с вх.

№ 62056 от Л. А., чрез защитникът му адв. Я.А. – САК. В него изцяло се оспорва депозираната частна жалба срещу атакуваното определение. Във възражението се изложени подробни аргументи в подкрепа на оспорването. В заключение се моли настоящият съд да вземе решение, с което да остави без уважение жалбата от частната тъжителка Г. С..

В съдебното заседание от 13.06.2023г., частния тъжител и неговият повереник се явяват лично. Адвокат И. моли да се отмени атакуваното определение, като неправилно и незаконосъобразно, изцяло поддържа изложените в жалбата доводи, като излага и допълнителни такива.

Подсъдимият Л. А. и защитникът му адв. А. не се явяват. По делото е постъпила молба от подс. А., че е оттеглил пълномощното си към адв. А.. От съдържанието на молбата става ясно, че подсъдимият е знаел за насроченото съдебно заседание.

1

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за установено следното от фактическа страна:

Депозираната частна жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 319, ал.1 от НПК. Постановеният съдебен акт подлежи на въззивен контрол по реда на чл.250, ал.4 от НПК. В този смисъл и частната жалба е подадена от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество, същата е и основателна.

С протоколно определение от 5.04.2023г. по НЧХД 10 422/22г., по описа на СРС, НО, 93-ти състав, наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл. 24, ал.5, т.2, вр. с чл. 81, ал.3 НПК, тъй като тъжбата депозирана от тъжителката Г. С. С. срещу Л. И. А. на 17.08.2022г. не отговаря на законово регламентирания срок от 6 /шест/ месеца от узнаването за извършване на престъпление.

СРС, в съдебното заседание от 5.04.2023г., е констатирал, че не е следвало да насрочва делото за разглеждане в открито заседание и да дава ход по така депозираната тъжба. След направената констатация, първоинстанционния съд е прекратил образуваното производство. В протоколното определение е изложил мотиви, че съдът е предоставил възможност на тъжителката С. да отстрани констатирани нередовности в тъжбата, както и да посочи конкретната дата, на която е узнала за престъпното деяние.

Частната тъжителка е депозирала допълнителна частна тъжба, в която, въпреки дадените указания, не конкретизира точната дата на узнаване на твърдяното деяние, а като времеви период посочва единствено „няколко дни след 26.10.2021г.“. При така очертания от тъжителката времеви диапазон, първоинстанционния съд е приел жалбата за просрочена, тъй като ЧТ Г. С. е депозирала тъжбата си срещу Л. А. на 17.08.22г., което, според първата инстанция, е след изтичането на регламентирания срок от шест месеца от узнаване за извършеното престъпление - срок, в който следва да се подаде тъжбата. Именно поради тази причина и на основание чл. 81, ал.3 от НПК, първоинстанционния съд е прекратил образуваното дело от частен характер по тъжбата на Г. С..

С горните изводи на СРС, настоящата въззивна инстанция не може да се съгласи по следните аргументи:

Според чл. 81, ал.3 от НПК тъжбата следва да се подаде в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението или от деня,в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл.25,ал.1,т.6 НПК. Към втората хипотеза се приравнява и случаят относно деня, в който пострадалият е получил съобщение за отказ от страна на прокуратурата за образуване на наказателното производство.

Когато в шестмесечния срок от узнаване за извършено престъпление, прокуратурата на Р България бъде сезирана от пострадалия, в качеството й на орган на съдебната власт за престъпното посегателство /без значение дали това е станало опосредено – чрез жалба до органите на МВР, както в настоящия случай/, следва да се приеме, че е спазен шестмесечния срок от узнаване, макар да е сезиран не съдът, а прокуратурата. В редица свои решения ВКС посочва, че се приема, че със самото сезиране на прокуратурата за извършено престъпно посегателство /без значение дали е директно в прокуратура или чрез органите на МВР/, частният тъжител спазва срока, ако се касае за същото деяние, от което той се явява пострадал и, ако то е извършено в рамките на срока, преклудиращ правото му да инициира образуването на наказателно производство от частен характер.

В случая ЧТ С. подава заявление със съдържанието на жалба, в която описва 2 престъпното посегателство, до Началника на 2 РУ-СДВР на 22.02.2022г., като прилага към нея запис от стопената видеокамера с дата 25.10.2021г. В тъжбата си тя твърди, че деянието се е случило „няколко дни след 26.10.2021г.“, но също така сочи, като найранна дата за посегателство чрез лазерен лъч от страна на Л. А. спрямо видеокамерата датата 6.10.2021г., а като най-късна датата 26.10.2021г. Т.е. макар и камерата да е продължила да работи и след датата 6.10.2021г., дори ако се приеме тази най-ранна дата, като дата за узнаване на извършено престъпно посегателство, то видно е, че шестмесечния срок от узнаване е спазен, предвид че органите на МВР /а чрез тях и Прокуратурата на Р България/ са сезирани на 22.02.2022г.

Независимо, че е постановен отказ за образуване на досъдебно производство – с постановление на прокурор от СРП от 9.05.2022г. /изведено в деловодството на СРП на 11.05.22г./, със самото сезиране на прокуратурата от страна на тъжителката, макар същата да не е компетентна да се произнася за престъпления от частен характер, срокът се счита спазен, съгласно разпоредбата на чл.184 НПК.

Настоящият съдебен състав споделя това тълкуване, а именно, че шестмесечният преклузивен срок по чл.81ал.3 НПК, тече след произнасянето на прокурора, респ. връчването на постановлението, с което той отказва да образува досъдебното производство като приема, че престъплението не е от общ характер.

Макар в настоящото дело да няма данни кога точно е връчено на ЧТ С. постановлението за отказ от образуване на наказателно производство, то видно е, че шестмесечния срок е спазен, предвид, че тъжбата й в СРС е заведена на 18.08.22г.

Поради всичко гореизложено, Софийски градски съд, ІІ въззивен състав намери, че са налице основанията на чл.335,ал.2 НПК и така мотивиран РЕШИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 5.04.2023г. по НЧХД 10 422/22г., по описа на СРС, НО, 93-ти състав, с което наказателното производство по делото е прекратено на основание чл.250,ал.1,т.1,вр. с чл.25,ал.4,т.2,вр. с чл.81,ал.1 НПК.

В Р Ъ Щ А делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3