Решение № 4766 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4766 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231100506189 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „Софийска вода“ АД, чрез юрк.

П.И., срещу решение № 6162 от 20.04.2023 г. по гр.д. № 33505/2022 г. на СРС, ГО, 169 състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от дружеството срещу Н.

В. К. искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. В. К. дължи на „Софийска вода“ АД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – сумата 2221,90 лв., представляваща цена на извършени водоснабдителни и канализационни (ВиК) услуги за периода 13.01.2015 г. – 08.12.2021 г. за водоснабден имот – апартамент № 53, находящ се в гр. София, ТЕЦ София, бл. ******* ведно със законната лихва от 10.03.2022 г.

(подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 686,10 лв. обезщетение за забавено плащане в периода 13.02.2015 г. – 08.12.2021 г. на главницата 2221,90 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12701/2022 г. на СРС, ГО, 169 състав.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение.

Твърди се, че ответникът има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот и период, тъй като е собственик на апартамента, поради което дължи плащане на процесните суми. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на разноски, включително 1 юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ответницата Н. В. К., чрез адв. Е. К., се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Иска се неговото потвърждаване и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора съдът намира следното:

1. По предявения по реда на чл. 422 ГПК иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. В. К. дължи на „Софийска вода“ АД, на основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, сумата 2221,90 лв., ведно със законната лихва от 10.03.2022 г. до окончателното й изплащане:

Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършва от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (чл. 198о, ал. 1 ЗВ). Съгласно чл. 8, ал. 1, 2, 3 и 4 от Наредба № 4, получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, които общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия.

Потребител на ВиК услуги е физическо лице или юридическо лице, което е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги, както и собственик или ползвател на имот в етажна собственост, за който се предоставят ВиК услуги (§ 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ДР на ЗРВКУ). В този смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба № 4), според която ползвател е собственикът на имота или лицето, което има учредено вещно право на ползване или право на строеж.

В случая страните са обвързани от действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът – оператор на ВиК услуги на територията на гр.

2

София, се е задължил да предоставя ВиК услуги, а ответницата - потребител се е задължила да заплаща цената за същите, при договорените условия и срокове. Това е така, тъй като ответницата, в процесния период, е била собственик на имота. Видно от представената справка № 1443862/22.11.2021 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. София, по персоналната партида Н. В. Г., на 24.06.2004 г. по партидата на ответницата е отбелязано вписването на договор по реда на ЗУЖВГМЖСВ, с купувач Н. В.

Г., за имот апартамент № 53, находящ се в гр. София, ул. „202“, ТЕЦ София, бл. ******* както и вписване и заличаване на договорна ипотека върху имота с посочен ипотекарен длъжник именно ответницата. Действително, представената справка не представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 ГПК, съответно не обвързва съда с материални доказателствена сила по отношение на отразените в него обстоятелства, но отразените в справката факти не са оспорени от ответницата, същата не е обосновала възражението си за липса на облигационно правоотношение между страните с твърдение, че не е собственик на процесния имот, не е проведено и насрещно доказване придобитото от нея право на собственост да е било отчуждено. А и твърдението, че справката не е официален документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни. Вписванията по персоналната партида отразяват всички сделки с недвижими имоти, сключени от съответното лице (прехвърлителни сделки, сделки за учредяване на вещни права, ипотеки и др.), поради което справката за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида представлява годно доказателствено средство за установяване на релевантното по делото обстоятелство.

Предвид изложеното, доводите на ответницата за липса правоотношение между страните за процесния имот са неоснователни. на договорно

В периода 13.01.2015 г. – 27.08.2016 г. между страните са действали общите условия, одобрени с решение № ОУ-064 от 17.07.2006 г. на ДКЕВР, влезли в сила на 01.09.2006 г., а в периода 28.08.2016 г. – 08.12.2021 г. между страните са действали общите условия, одобрени с решение № ОУ-2 от 13.07.2016г. на КЕВР, влезли в сила на 28.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения въззивницата-ответник, в срока и по реда на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 4, да е възразила срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за предоставяне на ВиК услуги между страните.

Налице е изправност на ищеца. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че в процесния период имотът е бил водоснабден. В имота е имало монтирани 2 бр. водомери. Извършвани са отчети от проверител, изчислени отчети и самоотчети. Начислявани са количества за индивидуални и за общи нужди, като след извършване на необходимите изравнявания на сметките, предоставеното количество ВиК услуги за процесния период възлиза на 1683,23 куб.м., от които 1498 куб.м. за индивидуални нужди и 185,23 куб.м. за общи нужди.

Според заключението на съдебносчетоводната експертиза стойността на предоставените ВиК услуги за периода 13.01.2015 г. – 08.12.2021 г., след отчитане на изравнителните сметки и извършените от ответницата плащания, възлиза на 2221,90 лв., 3 която сума не е заплатена от ответницата.

Налице е неизпълнение на задължението на ответницата за заплащане цената посочената цена на предоставени ВиК услуги за процесния период и имот – по делото не се твърди нито се доказва да е извършено такова плащане.

Възражението на ответницата, направено в отговора на исковата молба, за погасяване по давност на вземането на ищеца за посочената сума е частично основателно. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, процесните вземания представляват периодични плащания и се погасяват с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изискуемостта на вземанията е настъпила, съответно давността е започнала да тече, от датата, на която задължението е възникнало, тъй като е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД – уговорено е в чл. 31, ал. 2 ОУ от 2006 г. и в чл. 33, ал. 2 ОУ от 2016 г., че вземането за цената на предоставените ВиК услуги става изискуемо в 30-дневен срок от датата на фактуриране, тоест след покана от кредитора. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 10.03.2022 г., към който момент тригодишният погасителен давностен срок е изтекъл за вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода 13.01.2015 г. – 10.03.2019 г.

Цената на предоставените ВиК услуги за периода 10.03.2019 г. - 08.12.2021 г.

(отчетен период 03.03.2019 г. – 01.11.2021 г.) възлиза на 894,53 лв., съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че Н. В. Г. дължи на „Софийска вода“ АД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, сумата 894,53 лв., представляваща цена на извършени ВиК услуги за периода 10.03.2019 г. - 08.12.2021 г. за водоснабден имот – апартамент № 53, находящ се в гр. София, ТЕЦ София, бл. ******* ведно със законната лихва от 10.03.2022 г. (подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане, поради което искът следва да бъде уважен за посочената сума и период.

2. По предявения по реда на чл. 422 ГПК иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. В. К. дължи на „Софийска вода“ АД, на основание на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 686,10 лв. обезщетение за забавено плащане в периода 13.02.2015 г. – 08.12.2021 г. на главницата 2221,90 лв.:

Искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Както бе посочено, според чл. 31, ал. 2 ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 ОУ от 2016 г. вземането за цената на предоставените ВиК услуги става изискуемо в 30-дневен срок от датата на фактуриране, тоест длъжникът изпада в забава само ако не изпълни задължението за плащането й в 30-дневен срок от датата на поканата. За да е налице покана за плащане е необходимо не само да бъде издадена фактура, но и същата да е бъде доведена до знанието на длъжника. В случая ищецът, в чиято тежест е било да установи датата на поканата (датата на узнаване от ответницата за издадената фактура), не е доказал този факт – в заключението на съдебносчетоводната експертиза се 4 съдържат данни само за датите на издаване на съответните фактури, но не и за датите, на които ответницата е била уведомена за издаването им. Поради изложеното следва да се приеме, че ответницата не е изпаднала в забава преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Поради частично съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Софийска вода“ АД против иск Н. В. Г. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, сумата 894,53 лв., представляваща цена на извършени ВиК услуги за периода 10.03.2019 г. - 08.12.2021 г. за водоснабден имот – апартамент № 53, находящ се в гр. София, ТЕЦ София, бл. ******* ведно със законната лихва от 10.03.2022 г. (подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските, като вместо него бъде постановено друго, с което искът бъде уважен за посочената сума и период. В останалите части решението следва да бъде потвърдено.