Решение № 546 от 19.05.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Кюстендил, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело № 20261520100012 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК: „Основно производство“.

Образувано е по искова молба от Г. Л. Г., чрез адв. Л. Б. от Софийска адвокатска колегия, срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с която е предявен иск за прогласяване на недействителността на Договор за потребителски кредит № 720031112518 от 17.11.2022 г. на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

В исковата молба се излага, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 720031112518 от 17.11.2022 г., с който ответното дружество, в качеството му на кредитодател, е предоставило кредит на ищеца, в качеството му на кредитополучател, в размер на 5000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент (по-долу „ГЛП“) от 41,12 % и годишен процент на разходите (по-долу „ГПР“) от 47,82 %. Твърди се, че ищецът следвало да заплати, освен главницата и възнаградителната лихва, също и застрахователна премия в размер на 2231,52 лв., която била прибавена към главницата и разсрочена в погасителния план. Ищецът счита, че възнаградителната лихва по договора накърнява добрите нрави – надвишава трикратния размер на законната лихва за забава, като само на това основание договорът за кредит следвало да бъде обявен за недействителен. Според ищеца застраховката е задължителна за сключване на договора, тъй като е част от предварително изготвената от кредитора бланка. На следващо място, изтъква се, че в ГПР по 1 договора не е включена застрахователната премия, което било друго основание за недействителност на договора. Липсвало и посочване от кои компоненти се формира ГПР. Твърди се, че длъжникът е получил само главницата в размер на 5000 лв., но не и сумата, предназначена за заплащане на застрахователната премия. Иска се съдът да прогласи недействителността на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК.

Подаден е отговор на исковата молба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез юрк. К.З., с който искът се оспорва. Ответникът признава, че застрахователната премия не е включена в размера на ГПР. Счита, че това е правилно, тъй като застраховката не е общ разход по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. На ответника била предоставена ясна информация в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, както и в чл. 19 от договора за кредит, че застраховката не е задължителна за сключване на договора и въпреки това той я бил избрал.

Излага се, че застраховката е сключена със застрахователното посредничество на банката, като услугата е реална – защитава потребителя при смърт, трайна или временна неработоспособност, нежелана безработица, хоспитализация, полагане на грижи за болен и аналогични рискове, свързани с невъзможност за покриване на текущи разходи. Освен това в чл. 4.4, чл. 10 и чл. 13.2 от договора била уредена възможност за отказ от застраховката, което не било сторено. Ищецът оспорва твърдението на ищеца, че в договора за кредит следва да са посочени компонентите на ГПР. В чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се изисквало да бъдат посочени само допусканията, при които е изчислен ГПР.

Информацията как се изчислява ГПР и какви компоненти се включвали в него била абсолютно безполезна на всеки потребител поради сложната математическа формула за изчисляването му. По отношение на размера на ГЛП се сочи, че след приемането на чл. 19, ал. 4 ЗПК възнаградителната лихва може да бъде всякакъв размер, стига да не се надхвърля нормативно определения максимален праг. Излага се, че ищцата е заплатила общо 4455,30 евро по договора за кредит. Иска се от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Страните не са се явили в открито съдебно заседание. Ищецът е депозирал писмена защита, в която поддържа първоначалните си доводи, направени в исковата молба, и оспорва тези в отговора на исковата молба.

След като се запозна с доказателствата по делото и след като съобрази становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, че на 17.11.2022 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит № 720031112518, по силата на който „ТИ БИ АЙ БАНК“, в качеството му на кредитодател, е предоставило кредит на ищеца, в качеството му на кредитополучател, в размер на 5000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент (по-долу „ГЛП“) от 41,12 % и годишен процент на 2 разходите (по-долу „ГПР“) от 47,82 %. Уговорено е и заплащането на застрахователна премия по застраховка „Защита на кредита и сметките“ в размер на 2231,52 лв. Посоченият общ размер на кредита е 7231,52 лв. Сумите са разсрочени на месечни вноски в погасителния план към договора.

Според чл. 19 от Договора за потребителски кредит потребителят не е длъжен да сключва застраховка и това не е задължително условие за сключване на самия договор.

Представено е Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, подписано от ищеца, в което той изрично е заявил желание за сключване на договор за застраховка (т. 13).

В чл. 10 от представените Общи условия на застраховката се предвижда, че застраховката може да бъде прекратена едностранно от потребителя в 30дневен срок от сключване на договора.

Според чл. 2.3 от Договора за потребителски кредит, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респективно – по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Към заявлението е приложена Декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД. В декларацията е разяснено, че застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ се предлага съгласно застрахователен договор от 26.08.2019 г., сключен между застрахователите „Кардиф животозастраховане, Клон България“, „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, от една страна, и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, като застраховащ. В секция „Информация за застрахователния посредник“ е упоменато, че застрахователният агент „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД действа срещу комисионна, която е включена в застрахователната премия.

Колко е размерът на комисионната не става ясно от представените документи.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че застрахователната премия не е включена в размера на ГПР в процесния договор.

При така установената фактическа обстановка, след като съобрази доводите на страните, съдът намира следното за установено от правна страна:

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се 3 изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Според § 1, т. 1 ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на този закон са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Според чл. 19, ал. 1 годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В чл. 22 ЗПК е уредено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът констатира, че в договора за кредит и приложенията към него не е посочено какви са компонентите, от които е формиран ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В подкрепа на това виждане е Решение от 4

20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др.

Отделно ГПР в процесния договор е невярно посочен. Неправилно е виждането на ответника, че в ГПР не е следвало да бъде включена застрахователната премия. Застраховката представлява допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, и е задължителна за получаването му, поради което подлежи на включване в ГПР. Подходът на заявителя да нарича всички разходи по кредита „главница“ не може да намери подкрепа. В този смисъл е и практиката на ВКС, застъпена в Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д.

№ 578/2022 г. III г. о., както и Решение на СЕС по дело С-377/2014 г. В т. 91 от последното се приема, че член 3, буква „л“ и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази Директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. В мотивите се посочва, че след като понятието „обща сума, дължима от потребителя“ е определено в член 3, буква „з“ от Директива 2008/48 като „сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя“, то понятията „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита за потребителя“ взаимно се изключват и поради това не би могло общият размер на кредита да включва суми, включени в общите разходи по кредита за потребителя (т. 85 от решението). Поради това СЕС приема, че в общия размер на кредита се включват само реално предоставени на разположение на потребителя суми, но не и такива които не са му били изплатени от кредитора, а последният ги е ползвал (удържал/приспаднал) за плащане на разходи свързани с кредита. Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита (т. 87 от решението). Именно това прави „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – не предоставя на потребителя целият размер на кредита, а превежда част от сумата на застраховател, друга част задържа за себе си, като предоставя на потребителя чистата стойност на кредита. След това иска потребителят да върне както чистата стойност на кредита, така и другите разходи. За средния потребител размерът на ГПР изглежда нисък, но всъщност не е.