Присъда № 18 от 15.06.2022, Районен съд - Самоков

МОТИВИ към Присъда № 26 (№ 18 по ЕИСС) на Самоковския районен съд от 06.06.2022 г. по НОХД № 152/2022 г. по описа на същия съд

С обвинителен акт на Районна прокуратура - Самоков С. Й.А. от гр. ******** е обвинен в това, че на ********* г. около **** ч. в гр. ********************* е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „*****************”, с рег.

№ ********** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,64 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство „***************“ с фабричен № ***** 0174, калиброван за техническа годност до края на м. май 2022 г. – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Отправя искане подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и предвид характеристичните му данни и липсата на предходни осъждания да му бъдат наложени наказания около минималните, предвидени в чл. 343б, ал. 1 и чл. 343г от НК.

Адвокат Б.Г. – упълномощен защитник на подсъдимия заявява в хода на съдебните прения, че от събраните по делото доказателства не се установяват по безспорен и категоричен начин посочените в обвинителния акт време и място на извършване на деянието, както и останалите обстоятелства, при които то е извършено.

В тази връзка изтъква, че посоченият в обвинителния акт час на извършване на деянието не кореспондира с доказателствения материал в тази насока, че не се установява по отношение на подсъдимия да е извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол на посоченото в обвинителния акт място, както и че изложеното в обвинителния акт твърдение, че служители на РУ – Самоков спрели за проверка автомобил, управляван от подсъдимия не съответстват на показанията на тези служители, че подсъдимият сам е спрял с автомобила си. Излага довод, че щом подсъдимият е бил изпробван с техническото средство когато автомобилът не е бил в движение, то същият не е извършил вмененото му деяние.

Отправя искане подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият се солидаризира с речта на защитника си.

При упражняване на правото си на последна дума, подсъдимият заявява, че очаква справедливост.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

На ********* г. свидетелите С.К. и С.Г., двамата на длъжност „мл. полицейски инспектор“ в РУ – Самоков, били дневна смяна на работа в Полицейски участък (ПУ) „7-ми квартал“ към РУ – Самоков, обслужващ територията на ромската махала в гр.

Самоков. Основна улица в махалата е улица „********“, като не всички къщи по тази улица и по всички нейни пресечни улици и отклонения имат самостоятелна номерация, а съществуващата номерация не е последователна. Първоначално свидетелите К. и Г. получили сигнал, че на ул. „********“ в близост до дом № *** има семеен скандал.

Този адрес им бил известен по други служебни поводи и когато те посетили мястото, навън пред къщата имало хора, а едно от лицата седяло в лек автомобил „*****************“. Полицейските служители установили, че това лице е 1 подсъдимият и го отвели в ПУ „7-ми квартал“, където на основание чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) св. Г. съставил срещу него протокол за предупреждение да не заплашва и да не се саморазправя с лицето Л.Е.А.. Още тогава подсъдимият лъхал на алкохол и затова след съставяне на протокола свидетелите К. и Г. го отвели до дома му на адрес гр. *****************************, като го посъветвали да си почине и да не създава проблеми.

Около половин час по-късно свидетелите К. и Г. получили сигнал по телефона, че подсъдимият отново създава проблеми. В този сигнал не бил посочен конкретен адрес за посещение и затова те се насочили със служебен автомобил отново към мястото, на което били повикани предишния път, а именно - към дом № *** на ул. „********“.

Когато приближавали това място, те забелязали от служебния им автомобил, че срещу тях се движи същият лек автомобил „*****************“, в който преди това заварили подсъдимия и че подсъдимият управлява този автомобил. Като видял срещу себе си служебния полицейски автомобил, подсъдимият завил надясно и спрял наблизо в едно отклонение от улица „********“. Без да губят визуален контакт с управлявания от подсъдимия автомобил, свидетелите К. и Г. го последвали и когато стигнали до него, установили, че подсъдимият е сам в автомобила и пак лъхал на алкохол. Затова те повикали за съдействие св. Д.В., на длъжност „*******************“ в РУ – Самоков. На място св. В. изпробвал подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 с фабричен номер ***** 0174, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, преминало на 02.11.2021 г. последваща проверка със срок на нейната валидност 6 месеца. Уредът отчел концентрация на алкохол 1,64 на хиляда в издишания от подсъдимия въздух.

Въз основа на резултатите от проверката с посоченото техническо средство св. В. съставил на място талон за изследване с бланков № 135670, в който посочил, че в 13,25 ч. на ********* г. е започнала проверка на подсъдимия за употреба на алкохол като водач на моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил „*****************“ с рег. № ********** и че в **** ч. в същия ден с горепосоченото техническо средство е извършена предварителна проба, която показва положителен резултат 1,64 ‰. Подсъдимият вписал в талона свои изявления, че отказва да бъде изследван за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор, както и чрез медицинско и химическо изследване, както и че отказва да се яви в структура на МВР или в лечебно заведение за извършване на съответното изследване и се подписал срещу всяко от тези изявления. Свидетелят В. съставил срещу подсъдимия акт за установяване на административно нарушение серия G A № *******, в който посочил, че на ********* г. около 13,25 ч. подсъдимият е управлявал горепосоченото МПС в гр. ********************* срещу дом № ***, както и вписал установените от него обстоятелства при извършената проверка на подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство. Актът бил предявен на подсъдимия да се запознае със съдържанието му и той го подписал без възражения.

След това подсъдимият бил отведен в РУ – Самоков, където бил задържан за срок от 24 часа.

Подсъдимият

С.

Й.А. е роден на

********* г. в гр.

***************************, с постоянен и настоящ адрес в гр.

**************************,

*************************************************, ЕГН **********.

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС.

2

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена от събраните в хода на съдебното следствие доказателства:

- Гласни доказателствени средства:

- показания на свидетеля С.П. К., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 23.05.2022 г.;

- показания на свидетеля С.Г. Г., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 23.05.2022 г.;

- показания на свидетеля Д.В. В., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 23.05.2022 г. и показания на същия, дадени на ********* г. пред разследващ полицай в хода на досъдебното производство по БП № 80/2022 г. по описа на РУ – Самоков (л. 28 от досъдебното производство) и прочетени в с. з. на 23.05.2022 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК;

- Писмени доказателства, събрани в досъдебното производство по БП № 80/2022 г. по описа на РУ – Самоков и приобщени в съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК в с. з. на 06.06.2022 г.: акт за установяване на административно нарушение серия GA № *******, съставен на ********* г. и талон за изследване № 135670/********* г.

(поставени в найлонов джоб, номериран като л. 6 от ДП), писмо от инсп. Ф. С. до Началника на РУ – Самоков относно правоспособността на подсъдимия като водач на МПС (л. 9), ведно със справка за нарушител/водач (л. 10-11), Заповед № 8121з1186/13.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 16); извлечение от „Дневник За отразяване на резултатите от използване на технически средства. Регистрирани нарушения на употреба на алкохол“, рег. № УРИ338000-48/26.09.2018 г., започнат на 26.09.2018 г. (л. 12-13); разпечатка на резултат от проба № 1815, извършена на ********* г. в ****:08 ч. с техническо средство Draeger Alcotest 7510 с № ********* (л. 14); списък рег. № 3286р-54052/15.11.2021 г. на анализатори на алкохол в дъха, собственост на ОДМВР – София, преминали последваща проверка в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери (л. 15), характеристична справка за подсъдимия (л. 31), справка за съдимост на подсъдимия (л. 32) и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 33);

- Писмени доказателства, събрани в съдебното производство и приобщени в съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК в с. з. на 06.06.2022 г. – протокол за предупреждение, съставен на ********* г. на основание чл. 65 от ЗМВР от С.Г. Г., изпратен от Началника на РУ – Самоков до РС – Самоков с писмо рег. № 3380003199/03.06.2022 г.

За посочените по-горе факти, приети за установени от съда, няма противоречия и съществени несъответствия в доказателствените материали.

На ********* г. около **** ч. свидетелите С.К. и С.Г. са видели, че подсъдимият управлява МПС – л. а. „*****************“ в гр. ********************* в близост до дом № ***. Напълно логично е те да са установили още по време на движение на този автомобил, че негов водач е подсъдимият, защото по-рано същия ден са посетили същото място, установили са подсъдимия като участник в семеен скандал, видели са го да седи в този автомобил и св. Г. съставил срещу него протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР, а когато отново се отправили към това място, повод за това бил нов сигнал за проблемно поведение именно на подсъдимия. С други думи, когато за втори път на ********* г. свидетелите К. и Г. отново се отправили към дом № *** на ул. „********“ в гр. ********, вниманието им е било привлечено от движението на лекия автомобил „*****************“, в който по-рано същия ден седял 3 подсъдимият, видели са, че този път подсъдимият управлява този автомобил и макар той да завил надясно към една от преките улици, те го последвали, не изгубвали визуален контакт с него до спирането му и когато автомобилът спрял, те се уверили, че в действителност негов водач е подсъдимият. Така по несъмнен начин е доказано, че именно подсъдимият е управлявал на инкриминираните дата и място МПС – л. а.

„*****************“. Дали подсъдимият е спрял автомобила след сигнал за спиране, подаден от свидетелите К. и Г. или е спрял по собствена воля е без значение за предмета на доказване по делото щом тези свидетели са възприели визуално автомобила още докато се е движел и не са губили визуален контакт с него до спирането му. В този смисъл изложеният от защитника на подсъдимия довод, че несъответствието за това обстоятелство между обстоятелствената част на обвинителния акт и съдържанието на показанията на свидетелите К. и Г. сочи на недоказаност на обвинението, е неоснователно. Напълно несъстоятелна е и тезата на защитата, че по делото не се установява съставомерно управление на моторно превозно средство щом като проверката за установяване употреба на алкохол от водача е извършена след като управляваното от него МПС е спряло – поне на настоящия състав не е известен нито един случай, в който такава проверка да е извършена по време на движение на МПС, управлявано от проверявания водач.

Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия за липса на еднозначни сведения в доказателствените източници за часа на извършване на деянието. Еднозначно се установява от показанията на свидетелите К. и Г., че те видели подсъдимия да управлява л. а. „*****************“ при второто им за деня ********* г. посещение на адреса в гр. ******** на ул. „********“ № ***. Вярно е, че посочените свидетели не дават напълно еднакви сведения за интервала между двете им посещения на този адрес – около час-два според показанията на св. К., съответно – около половин час според показанията на св. Г.. На първо място – такова несъответствие между показанията на двамата свидетели в тези им части е несъществено и съдът го отдава най-вече на различната представа за време у двамата свидетели в един натоварен работен ден и на различната им ангажираност с конкретни действия по случая. По тези причини всъщност такова несъответствие е логично, а не израз на противоречие в показанията им, защото по повод първото им посещение на адреса св. Г. е съставил срещу подсъдимия протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР в 13,00 ч. и всъщност той сочи, че за втори път те посетили адреса около половин час по-късно, т. е. около **** ч. – тъй като той е извършил формални действия по съставяне на протокол в 13,00 ч. и очевидно това е отправна точка за показанията му за последващите събития, докато св. К. заявява, че второто им посещение било около час-два след първото – тъй като в съзнанието му този интервал разделя самите посещения, а не съставянето на протокол за предупреждение. Този протокол е финализирал намесата им при първото им посещение и е съставен известно време след самото посещение, при това не от св. К., а от св. Г.. И на второ място – от събраните по делото писмени доказателства напълно еднозначно се установява, че подсъдимият е управлявал МПС в гр. ********************* около **** ч. – свидетелят Д.В. е посочил в съставения от него АУАН, че подсъдимият е управлявал л. а. „*****************“ с рег. № ********** на ********* г. в 13,25 ч. в гр.