Решение № 122 от 13.10.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Белоградчик, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антон Ел. Антов при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело № 20261310100450 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с пр. осн. чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК – за обявяване на договор за кредит № 883106/25.11.2023 г. за недействителен

В исковата молба, предявена от А. Ц. И.а се излага : между ищеца и ответника „София комерс груп“ АД е ДПК от разстояние № 883106/10.11.2025 г., по силата на който ищеца е предоставил на ответника кредит в размер на 1 000.00 лв. за срок от 6 месеца.

Договора е нищожен и на осн. чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, т.9 и 10 ЗПК - не е отразено ГПР, включва ли предвидената в § 7 неустойка за непредставяне на обезпечение; - неустойката е разсрочена и също е включена в размер на погасителната вноска по кредита, видно от приложения погасителен план ; - договорната лихва от 47.4 % противоречи на добрите нрави, защото надвишава три пъти размера на законната лихва за забава /Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/14 г., IV г. о./ и като част от същественото съдържание на договора, то нищожността й води до нищожност на целия договор за кредит тъй като след премахването на нищожната клауза той не може да се изпълнява

Моли се договор за кредит № 883106/10.11.2025 г. да бъде обявен за недействителен.

Представя писмени доказателства, претендира разноски.

Ответника е оспорил предявения иск.

Брани се с правни доводи - недействителността на неустоечната клауза не влече недействителност на целия договор; - при формиране на ГПР са спазени всички изисквания по чл. 11 ал.1 т.9 и т. 10 ЗПК; - неустойката не е включена и не следва да се включва в ГПР; - 1 при сключване на договора потребителя е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитора при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им

Съдът след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Установява се от представените писмени доказателства, че вследствие на възникналите между страните договорни отношения, ищецът е отпуснал договорената заемна сума на заемателя.

Между ищеца и ответника е сключен ДПК от разстояние № 883106/10.11.2025 г., по силата на който ищеца е предоставил на ответника кредит в размер на 1 000.00 лв., платим на 6 равни месечни вноски.

От договора се установява, че за ползване на сумата, кредитополучателят дължи на кредитодателя възнаградителна лихва в размер на 47.4%., ГПР по кредита е изчислен на 59.19%. Ответника признава, че в процесния ГПР са включени единствено сумите за главница и договорна лихва. Неустойката не била и не следвало да бъде включена в размера на ГПР по договора.

В §6 от договора е предвидено задължение за потребителя в срок до 3 дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на тр. възнаграждение в р-р надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1.5 МРЗ или поръчителство на две физ. лица, които да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на тр. възнаграждение в р-р надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1.5 МРЗ

В §7 от договора е предвидено, че ако ищеца не предостави в срок някое от обезпеченията по §6 и не упражни правото си на отказ от договора, страните се съгласяват, че потребителя заплаща на кредитора обезщетителна неустойка в р-р на 234.60 лв., платима на шест равни части на падежите по §3, заедно със съответната погасителна вноска.

Съдът приема за установено, че сумата по кредита е усвоена, предвид признанието на ищеца, че е получил същата

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК и общите правила за валидност на договорите съгласно чл. 26-ЗЗ ЗЗД.

За сключения между страните договор са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът е физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност. Според разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит съдържа годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима на потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая е посочен ГПР 59.19%. Същевременно в ГПР не е включена неустойката за 2 непредставяне на обезпечение в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита.

В §7 от договора е предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение в полза на заемодателя в 3-дневен срок от получаване на заема. Неустойката се изчислява периодично заедно с всяка погасителна вноска и следва да бъде включена в ГПР. С включването на неустойката в ГПР, процентът на същия значително ще надхвърли този, посочен в договора за кредит. ГПР следва да е посочен в реален размер. В същото време неустойката се дължи за неизпълнение на задължение, което не води до реални вреди за заемодателя и не цели да обезпечи изпълнението на конкретно вземане и навежда на извод, че цели да получи допълнително възнаграждение.

С оглед на изложеното съдът счита, че уговорената сума за неустойка за непредставяне на обезпечение в процесния договор не съответства на характеристиките на неустойката.

Съдът следи и служебно за нищожността на договора, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства съгласно ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, а на осн. чл. 7, ал.3 ГПК – за наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.

Невключването на неустойката в ГПР води до несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Посочването в договора ГПР, различен от действителния, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и съгласно чл. 22 ЗПК води до неговата недействителност. Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Следователно като е посочил в договора ГПР от 59.19 %, който не отговаря на действителния общ размер на разходите, ответникът е нарушил нормите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК, договорът за кредит е недействителен изцяло.

Както е прието в Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС неточното посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на всички компоненти, които се изискват, се приравнява на непосочването на ГПР в договора за кредит, тъй като лишава потребителя от възможността да определи обхвата на задължението си. В тази връзка съдът съобразява Решение на ЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г, според което когато договор съдържа само математическа формула за изчисляване на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.

В конкретния случай се констатира, че не е посочена дори и математическата формула за изчисляването на ГПР.

Идентична позиция се споделя и в практиката на Върховния касационен съд, като с Определение № 1991/16.07.2024 г. по т. д. № 510/2024 г. на ВКС, I т.о. върховните съдии са пояснили, че не е достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за 3 отделните компоненти, а в Определение № 1369/27.05.2024 г. по т. д. № 333/2024 г. на ВКС, II т. о. е прието, че "при неясно относно начина на формиране на стойността на ГПР, договорът за потребителски кредит е нищожен".

С оглед на изложеното, съдът счита, че макар и формално договорът за паричен заем да съдържа изискуемите реквизити по чл. 11, ал.1 ЗПК, посочените в него параметри на кредита са в отклонение от изискуемото съдържание по т.10, касаещо годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

Като част от разходите по кредита, неустойката за непредставяне на обезпечение е следвало да намери отражение в размера на ГПР по кредита, но това не е сторено. Посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР не отразява точно всички разходи по кредита и не отговаря на действително приложимия от кредитната институция ГПР.

Невярното посочване на размера на ГПР е равносилно на непосочване на ГПР в договора за потребителски кредит. По този начин е нарушено изискването на чл. 10, ал.1 ЗПК договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, както и императивната разпоредба на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК за посочване на точния размер на ГПР. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР заблуждава потребителя относно реалното оскъпяване на кредита и го поставя в невъзможност да прецени финансовата тежест, която ще понесе, сключвайки договора. В случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг. Решение от по дело № С-714/2022 г. на СЕС/. Само това обстоятелство е достатъчно за да бъде прогласен за нищожен договорът за кредит.

С оглед гореизложените мотиви, съдът като взе предвид, че процесният договор не отговаря на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, поради липса на ясна и точна информация за елементите, формиращи ГПР и при доказано невключване в посочения като цифрово изражение ГПР на неустойката по § 7 от договора, кредиторът е нарушил изискванията на закона, което съгласно чл. 22 ЗПК влече като последица недействителност на договора.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск с пр. осн. чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19 ал.4 ЗПК – за обявяване на договор за кредит № 883106/10.11.2025 г. за недействителен е основателен и като такъв го уважава.

С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца направените по настоящото делото разноски в размер на 25.57 евро – държавна такса.

На основание чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗА в полза на адв. П. Т. Т., л. № 1100163890 със съд. адрес гр. Варна, бул. „Сливница“ 145, офис 3, предоставил на ищеца безплатно процесуално представителство съгласно уговорка в този смисъл в представения договор за правна защита и съдействие, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът, определя в размер от 170.00 евро, отчитайки имуществения интерес на ищеца, фактическата и правна сложност на делото и съобразявайки Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съгласно което решаващият състав не е обвързан от минималните прагове на адвокатските възнаграждения

4

На ответника не се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, не и представен списък на разноските.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Прогласява за нищожен договор за кредит № 883106/10.11.2025 г., по предявен от А.

Ц. И. ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. ".... ..." № ... срещу „София комерс груп" АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ул. „Васил Калчев“ , бл.58, офис 6, иск с пр. осн. чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19 ал.4 ЗПК

Осъжда „София комерс груп" АД, ЕИК 175302519 да заплати на А. Ц. И. ЕГН ********** разноски по делото в размер на 25.57 евро – държавна такса, Осъжда „София комерс груп" АД, ЕИК 175302519 да заплати на адв. адв. П. Т. Т., л.