Решение № 328 от 31.10.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Перник, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. П. Въззивно гражданско дело № 20241700500429 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 419/15.05.2024 г. по гр.д. № 526/2024 г. на РС - Перник са отхвърлени предявените от В. А. Р. срещу „***” АД искове с пр. осн. чл. 439 от ГПК да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата в размер на 980.82лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2009 г. до 30.04.2013 г., сумата от 229.56 лева – законна лихва за забава за периода от 03.01.2010 г. до 22.01.2014 г., ведно със законната лихва главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 19.02.2014 г. до окончателното плащане, сумата от 64.96 лева държавна такса и разноски 125 лв., за които суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 01135/2014 г. по описа на ПРС, и е образувано изпълнително дело № 486/2014 по описа на ЧСИ С. Д. – поради погасяването по давност – като неоснователен и недоказан. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.

В срока по чл. 259 от ГПК е подадена въззивна жалба от В. Р., чрез адв. П., с която се атакува първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което делото е неизяснено от фактическа 1 страна и е довело до необоснованост на същото. Липсва обективно, пълно и всестранно обсъждане на всички съществени обстоятелства по делото, което е довело до постановяване на неправилен съдебен акт. В конкретния случай пет годишната погасителна давност за вземането на „***“ срещу В. Р. по изп. дело № 486/2014 г. по описа на ЧСИ С. Д. е започнала да тече от 26.06.2018 г. и е изтекла на 26.06.2023 г. Моли за отмяна на постановеното от първата инстанция решение. Претендира присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението. Претендира разноски за ю.к. възнаграждение съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Въззивният съд, след съвкупната преценка и извършен собствен анализ на всички събрани доказателства по делото и като съобрази доводите на страните, намери за установено следното:

Оспореното вземане по чл. 439 ГПК е за ТЕ и мор. лихва, за които в полза на „***” АД срещу В. А. Р. е издаден изп. лист от 14.04.2014г. по влязла в сила ЗИ по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1135/2014 г. на РС – Перник. Въз основа на същия изп. лист по молба от 15.08.2014 г. е образувано изп. дело № 486/2014 г. по описа на ЧСИ С. Д. рег. №***, с район на действие ОС – Перник, в която взискателят „***” АД е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи съгл. чл. 426, ал. 2 ГПК. С образуването на изп. дело на първо място молбата е прекъснала срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на следващо – погасителната давност е прекъсната съгл. чл.116, б. „в” ЗЗД, съот. при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, съгл. ППВС № 3/18.11.1980 г. /приложимо по отношение на висящите към този момент изп. производства – до датата на обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - така ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г., на ОСГТК на ВКС, решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, VІ г. о., решение №51/21.02.2019 по дело №2917/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. и др./. Предпоставките и действията за прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са обусловени от тези за прекъсването и спирането на давностния срок, както и обратно – прекратяването на изп. производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК има значение за датата от която нова погасителна давност започва да тече, но не води до погасяване на материалното право и взискателят може да направи искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, въз основа на същия изпълнителен лист срещу същия длъжник.

Постоянна е практиката на настоящия въззивен състав, че тъй като при влизане в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК (в резултат на липса на подадено възражение по чл. 414 ГПК), удостоверените в нея притезания, са безспорни (установени с аналогичен на силата на пресъдено нещо ефект), то намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД 2

– от този момент срокът на новата давност е всякога пет години, дори и вземанията да са се погасявали с кратка погасителна давност.

От приложеното изп. дело № 486/2014 г. по описа на ЧСИ С. Д. се установява, че СИ със запорно съобщение изх. № ***/***.***.***. е наложил запор върху пенсията на длъжника В. А. Р.. В изпълнение на приложения изпълнителен способ, по изпълнителното дело регулярно са постъпвали плащания, първото от които е от 28.02.2017г., след това на 29.12.2017г., 26.06.2018г., 14.11.2023г., 15.01.2024г., 14.02.2024г., 17.04.2024г., 11.06.2024г. и последното от които е от 09.07.2024 г., като всяко постъпване на горепосочените плащания по запора са от вида на посочените в чл. 116, б. "в" ЗЗД действия по см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и са прекъсвали както срока по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, така и давностния срок. В хипотезата при периодичното постъпване на парични суми от изпълнителни способи няма изискване на закона и правна логика взискателят да иска повтаряне на успешни изпълнителни действия, които се реализират чрез парични постъпления периодично, т.е. с всяко постъпване на парични суми от изпълнителни способи срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и давностният срок се прекъсва и започва да тече от следващия ден до новото постъпване на суми и т.н., без да е нужно ново изрично искане от взискателя за налагане запор, който вече е поискан, наложен и се реализира, което е в съответствие с разясненията в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Всичките горепосочени плащания са постъпвали по сметка на ЧСИ С. Д. по изп. дело № 486/2014 г., с посочено основание за плащане „В. А. Р.“ /като банката и № на сметката са идентични с посочените в офиц. документи на ЧСИ и тези във вносните бележки/, които видно от официалното удостоверяване и отбелязване на гърба на изп. лист и приложените платежни нареждания са превеждани от ЧСИ по сметка на взискателя, като последният превод към взискателя от страна на съдебния изпълнител е от 09.07.2024 г. След като се установява, че плащанията са извършени по процесното изп. дело по сметка на ЧСИ за погасяване на дължимите по същото задължения на длъжника по изп. дело и настоящ ищец, а впоследствие за превеждани от ЧСИ на взискателя, то следва, че горепосочените плащания представляват действия по см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и са прекъсвали давността и е започвала да тече нова погасителна давност. По делото не се твърди и без да успее ищецът да посочи друго основание и проведе насрещно доказване, което да опровергае установеното от официалното удостоверяване и отбелязване на гърба на изп. лист от ЧСИ и приложените платежни нареждания, че коментираните плащания се отнасят за погасяване на задълженията на ищеца-длъжник по процесното изп. дело.

С оглед всичко гореизложено, считано от първото изп. действие по горецитираното изп. дело до следващите и насетне до последното плащане от 09.07.2024 г., 5-годишният давностен срок е прекъсван и не е изтекъл към датата на предявяване на иска – 31.01.2024г.

Следва да се посочи, че предмет на иска по чл. 439 ГПК е несъществуването на вземанията на ответника, поради погасяването им по давност. Периодът на пог. давност е част от предмета на делото по този иск, поради което ищецът доказва твърдения положителен факт 3 периодът, през който е изтекъл срокът на пог. давност - най-късно към момента на предявяването на иска. Основанието на иска е изтеклият период от време до завеждане на иска и единствено той следва да се преценява от съда, съотв. не следва да съобразява по чл.

235, ал. 3 ГПК изтеклата в хода на процеса давност /Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК/. Крайният извод е, че процесните вземанията на ответника срещу ищеца, удостоверени в процесния изп. лист, не са погасени по давност, и исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни.

С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.

Въззивната жалба е неоснователна.

По разноските

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство.

Въззиваемият претендира ю.к. възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от НЗПП, което му се дължи от жалбоподателя изцяло, предвид неоснователността на жалбата.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 419/15.05.2024 г., постановено по гр.д. № 526/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА В. А. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „***“ №***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК **********, гр. П., кв. "***" ***", сумата 100 лв. разноски за ю.к. възнаграждение по въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4