Решение № 11710 от 25.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11710 гр. София, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20211110130562 по описа за 2021 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Ц. Г. Г. срещу Фирма, с която е предявен отрицателен установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер 8511 лв., представляваща стойността на доставена електроенергия за периода от 30.09.2008 г.до 01.01.2013 г. за имот, находящ се в /административен адрес/, клиентски № ***********, поради погасяването й по давност.

Ищецът твърди, че по партида с клиентски № ***********, титуляр по която е наследодателят на ищцата, ответникът е начислил процесната сума, като същата е недължима поради изтичането на погасителна давност.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Поддържа, че титуляр на партидата на клиентски № *********** е наследодателят на ищцата, като са начислени задължения за ползвана електроенергия на стойност 4378.03 лв. за периода 27.05.2009 г.-08.03.2017 г., за което са издадени 15 бр. фактури, както и лихва върху главницата на стойност 4495.82 кв. за периода 15.09.2009 г.-19.01.2022 г. По отношение на вземането за главница в размер на 3400.09 лв. за периода 27.05.2009 г.17.09.2010 г., начислено по 14 бр. фактури, както и вземането за лихва в размер на 4037.81 лв. за периода 15.09.2009 г.-19.01.2022 г. не оспорва изтичането на погасителната давност. Признава иска в тази част, като поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което на 1 основание чл. 78, ал.2 ГПК разноските следва да се възложат на ищеца. В останалата част оспорва иска като неоснователен. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и моли за постановяване на решение с оглед направеното признание на исковата молба.

Предявен е насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ПИКЕЕ /отм./ от Фирма срещу Ц. Г. Г. с искане ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 977.94 лв., представляваща стойност на електрическа енергия за периода от 09.12.2016г. до 08.03.2017г. по клиентски № *********** за имот, находящ се в /административен адрес/, по фактура № **********/13.03.2017г., начислена въз основа на констативен протокол № ******** от 08.03.2017 г. от Фирма, ведно със законната лихва считано от 04.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 458.01 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 28.03.2017 г.-19.01.2022 г.

В насрещната искова молба се поддържа, че сумата от 977.94 лв. е начислена по фактура № **********/13.03.2017г. за периода 09.12.2016г.08.03.2017г. като „Фирма твърди, че между него и ответника е налице правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия при общи условия, които съгласно чл. 98а ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че доставчикът на електрическа енергия имал право да ангажира отговорност на клиентите си при установено неизмерване или неточно измерване на количествата електроенергия поради неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване. Излага съображения, че процесната претенция се основава на констативен протокол за неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия в имота. Релевира законосъобразно и съответстващо на изискванията на ПИКЕЕ извършване на проверките на средството за търговско измерване в присъствието на свидетели. Сочи установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и следващо от това неотчитане на потребена електроенергия. Аргументира нормативно предвидена възможност за едностранно коригиране на сметката въз основа на констативния протокол, както и че вземането не е погасено по давност. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Ц. Г. Г. е подала отговор на насрещната исковата молба, в която оспорва предявените искове. Посочва, че в имота не е имало ток от 2008 г. Прави възражение за погасяването по давност на процесните суми. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да 2 установи наличието на правен интерес от предявения иск, а ответникът следва да докаже правопораждащите вземането си факти. В частност ответникът да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора електрическа енергия за процесния период и нейната стойност, както и че са налице обстоятелствата, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.

По делото е безспорно обстоятелството, че „Фирма е променило фирмата си на Фимра.

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес, какъвто се явява и настоящият случай.

С оглед наведеното в исковата молба единствено основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Между страните не се спори, а и от представеното извлечение на задълженията на клиентски номер *********** и от представените четиринадесет броя фактури при ответното дружество се установява, че по партидата за имот с адрес /административен адрес/, е начислена сума за доставена електрическа енергия за периода от 27.05.2009 г. до 17.09.2010 г. в размер на 3400.09 лв., както и обезщетение за забава в размер на 4037.81 лв. за периода от 15.09.2009 г. до 19.01.2022 г. По делото са представени и осем броя фактури за задълженията на клиентски номер *********** за периода от 01.09.2008 до 30.04.2009 г. на стойност 557.44 лв., която сума с оглед на изявлението на процесуалния представител на ответника в първото по делото заседание е била заплатена, като така декларираното обстоятелство представлява по своя характер признание на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината. По делото не е спорно обстоятелството, че сумата от 3400.09 лв. за периода от 27.05.2009 г. до 17.09.2010 г. отразява действителното количество потребена ел. енергия в процесния имот, като последният е собственост на ищцата по силата на наследствено правоприемство от Г.Й.В. /наследодател на ищцата/, което е видно от удостоверение за наследници с изх. № 478 от 15.03.2021 г. С оглед на което Ц. Г. следва да отговаря за задълженията свързани с процесния имот, с оглед на което дължими от ищеца се явяват сумата от 3400.09 лв., 3 представляваща главница за доставена електрическа енергия за периода от 27.05.2009 г. до 17.09.2010 г.

Следва да бъде посочено, че с разпореждане № 8061 от 23.07.2021 г. исковата молба е оставена без движение и на ищеца изрично му е указано да посочи как е формирана сумата от 8511 лв., в това число да уточни дали в нея е включена единствено стойност на доставена ел. енергия и за какъв период с посочване на начална и крайна дата, или в претендираната сума са включени и други вземания и с какъв характер са те. В изпълнение на указанията на съда по делото е постъпила молба от 10.08.2021 г., с която ищецът изрично посочва, че процесното задължение е само за електрическа енергия за периода от 30.09.2008 г. до 01.01.2013 г. С оглед на диспозитивното начало в процеса, доколкото ищецът изрично е посочил, че процесната претенция е единствено за електрическа енергия в случая не следва да се обсъжда въпроса за дължимостта на начислената от ответника лихва за забава в размер на 4037.81 лв. начислена за периода от 15.09.2009 г. до 19.01.2022 г., доколкото същата не е предмет на настоящата искова претенция.

По отношение на разликата над сумата от 3400.09 лв.до пълния предявен размер от 8511 лв., както и за периодите от 30.09.2008 г.до 26.05.2009 г. и от 18.09.2010 г. до 01.01.2013 г., производството се явява недопустимо и като такова следва да бъде прекратено. За да е допустим установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение, за ищеца следва да е налице правен интерес от исканото установяване. Наличието на правен интерес от иска е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните – за които съдът е длъжен да следи служебно, вкл. като извърши преценка за наличието й преди да постанови крайния си съдебен акт. По арг. и от разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже фактите, с които обосновава правния си интерес от иска, в противен случай производството се прекратява. Обратното би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че от страна на ответника за периода от 30.09.2008 г.до 01.01.2013 г. от страна на ответника от него се претендират суми за ел. енергия по отношение на процесния имот. От представените по делото доказателства, а именно спрака за задълженията и двадесет и два броя фактури се установява, че ответникът претендира от ищеца сумата за ел енергия в размер на 3400.09 лв. за периода от 27.05.2009 г. до 17.09.2010 г. Действително за периода от 01.09.2008 до 30.04.2009 г. са били издадени фактури за ел. енергия на стойност 557.44 лв., но така посочената сума е била заплатена и не е претендирана от ответника. В настоящия случай липсват доказателства в посока, че въобще съществуват вземания за ел. енергия за периодите от 30.09.2008 г. до 26.05.2009 г. и от 18.09.2010 г. до 01.01.2013 г., които ответното дружество да претендира по някакъв извънсъдебен начин, с оглед на което липсва правен интерес от развитие на едно съдебно производство.

Действително съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка 4 подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но пък от друга страна съдът е длъжен служебно да констатира липса на някоя от положителните процесуални предпоставки или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, които водят до недопустимост на правото на иск, както е и в настоящия случай. С оглед на което производството по делото следва да бъде прекратено, поради липса на правен интерес за разликата над сумата от 3400.09 лв. до пълния предявен размер от 8511 лв., както и за периодите от 30.09.2008 г. до 26.05.2009 г. и от 18.09.2010 г. до 01.01.2013 г.

С оглед наведеното в исковата молба единствено основание за недължимост на сумата от 3400.09 лв., представляваща главница за доставена електрическа енергия за периода от 27.05.2009 г. до 17.09.2010 г. не се явява спорно по делото обстоятелството дали вземането е погасено по давност с изтичането на тригодишен срок. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем.