Решение № 1517 от 22.12.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1517 гр. Плевен, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20214430104778 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Постъпила е ИМ от С. Р. С. против „Форуком и Компания“ООД, в която се твърди, че на 12.10.2018г. ищецът е сключил договор за потребителски кредит № 95712122/12102018 с „Форуком и Компания” ООД.

В Приложение № 1 към договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 1000.00 лева, общата сума, която следва да върне С.С., ев размер на 1175.14 лева, а срокът на кредита е девет месеца. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 40.000 %, а годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 49.020 %.В договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава да предостави на „Форуком и компания“ ООД обезпечение на кредита в срок до края на следващия работен за Кредитодателя ден от получаване на одобрение за сключване на договора за потребителски кредит. Обезпечението трябва да отговаря на изискванията, упоменати в съответните разпоредби на Общите условия.

В изпълнение на горното на същия ден ищецът сключил договор за предоставяне на поръчителство със свързаното и посочено от кредитодателя лице „Гарант Къмпани“ ООД, като се е задължил да заплати на последното 1 възнаграждение в общ размер на 886.50 лева.

С. Р. С. е погасил предсрочно изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 1167.88 лева с два броя платежни нареждания от 30/12/2018 г. Последната е изплатена на единствено на „Форуком и компания“ ООД.

I. На първо място счита, че гореописаните договори са нищожни /недействителни/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на законоустановените императивни правила.

1. Смята, че процесиите договори са нищожни на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Настоящият случай касае сключването на договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договорите са използвани изключително средства за комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на договорите следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ (чл. 8 и сл.) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.

Счита, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като доставчиците „Форуком и компания“ ООД и „Гарант Къмпани“ ООД не са изпълнили императивно вменените им задължения да предоставят на потребителя С.С. изискуемата преддоговорна информация, не са получили валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договорите, както и за условията, при които последният може да се откаже от тях.

Също така смята, че всички разменени между доставчиците и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват електронни документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор /например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс /ТПК/.

2

С оглед на горното счита, че ответното дружество е приело за сключени процесиите договори с С.С. в нарушение на предвидените императивни правила, без последният да е изразил валидно своето съгласие.

Смята, че е нарушено изискването процесиите договори да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите.

Отделно от горното доверителят ми не е подписвал договори за предоставяне на поръчителство с избраното от ответника лице „Гарант Къмпани“ ООД.

Ето защо считам, че с оглед разпоредбата на чл. 138 вр. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, тези договори са нищожни и поради липса на форма.

2.

Също така в нарушение на чл. 147а от ЗЗП /Закона за защита на потребителите/ на доверителя ми не са предоставени подписани от кредитодателя Общи условия към договорите за потребителски кредит, същият не се е съгласил с тях, не ги е подписал, респ. последните не го обвързват.

3.

Счита, че Договорите за потребителски кредит са нищожни на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от тяхното съдържание, а именно общият размер на кредита.

За действителността на договора е необходимо в общия размер на кредита да е правилно посочена сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя, как се изплаща същата /в брой или по банкова сметка/ и кога следва да бъде изплатена. В случая е налице /при това не в самите договори, а в Приложение № 1 към тях/ единствено формално посочване на размера на отпуснатия заем /1000.00 лева/. Също така липсва посочване на начина, по който ще бъдат изплатена сумата, както и в какъв срок.

4.

Смята, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към 3

ЗПК начин.

Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Смята, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договорите ГПР от 49.02 %, е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 40.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи (в това число възнаграждения по сключения договор за предоставяне на поръчителство), индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР от посочения.

Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.

На следващо място смята, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 141.56 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от ищеца.

В договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава да предостави на „Форуком и компания ООД обезпечение на кредита в срок до края на следващия работен за Кредитодателя ден от получаване на одобрение за сключване на договора за потребителски кредит. Обезпечението трябва да отговаря на изискванията, упоменати в съответните разпоредби на Общите 4 условия /които не са предоставени на потребителя/.

В изпълнение на горното в същия ден, в който С.С. е сключил договора за потребителски кредит, той е сключил и договор за предоставяне на поръчителство със свързаното и посочено от кредитодателя лице „Гарант Къмпани“ ООД, като се е задължил да заплати на последното възнаграждение в общ размер на 886.50 лева. Тази сума впоследствие е изплатена предсрочно заедно с останалите дължими суми по кредита на ответното дружество.

Смята, че в настоящия случай сключеното с „Гарант Къмпани“ ООД съглашение не отговаря на принципното значение и цел на договора за поръчителство. Смисълът на последния се изразява в гарантиране на изпълнението на задължението на длъжника към кредитора.

Предвид обстоятелството, че ищецът е сключил такъв договор за поръчителство, с лице, избрано и посочено от кредитодателя, за което е заплатил такси, равняващи се на близо половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията от негова страна, може да се направи единственият обоснован извод, че сключения договор за поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на заемите, а има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.

Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл смятам, че обстоятелството, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от точно определено свързано с кредитодателя 5 лице - „Гарант Къмпани“ ООД, в полза на „Форуком и компания“ ООД, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК.

Счита, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/.

Въпреки това на длъжника се вменява задължение да сключи договор за поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща и възнаграждение, вследствие на което дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Счита, че тези клаузи са изцяло неравноправни и нищожни, тъй като същите са във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ - не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие в правата на страните. Клаузите не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.

147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с договорите за гаранция /поръчителство/ не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договорите - чл. 143, ал.

2, т. 19 от ЗЗП. Също така счита, че тези клаузи не са индивидуално уговорени, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Смята, че от начина, по който са формулирани процесиите клаузи става ясно, че се касае за едно общо „тристранно“ споразумение между С.С., „Форуком и компания“ ООД и „Гарант Къмпани“ ООД. Целта на включване в правоотношенията на третото свързано с ответника лице „Гарант Къмпани“ ООД е заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице „поръчител“. Впоследствие обаче тези такси се заплащат на заемодателя „Форуком и компания“.