Решение № 315 от 07.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20225300900490 по описа за 2022 година

Предмет на производството са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, предявени от „Банка ДСК“ АД, гр.София, против К. И. М. с ЕГН ********** и Я. И. М. с ЕГН ********** и двамата от **** за заплащане от всеки от ответниците на половината от следните суми, дължими по Договор от 05.09.2008 г. за ипотечен кредит, сключен с техния наследодател в качеството му на кредитополучател- И.К. М., както следва: 89 691,77 евро главница ; 65 413,33 евро договорна лихва за периода 05.08.2012 г.- 23.08.2022 г.; 2631,73 евро обезщетение за забава по т.20.1 от ОУ към Договора за периода 06.09.2012 г.23.08.2022 г., 4972, 75 евро заемни такси, от които 4031,23 евро такса управление и 616,06 евро застраховка обезпечение.

Твърди се в исковата молба и уточняващата молба с вх.№ 29901/19.09.2022 г., че на 05.09.2008 г. между „Банка ДСК“ АД и И.К. М. бил сключен Договор за ипотечен кредит, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 95900 евро. Целта на кредита съгласно подадената от кредитополучателя молба била „финансиране 1 на покупка на имот в строеж“. Срокът за издължаване на кредита бил от 300 месеца, считано от датата на усвояване. Кредитът бил усвоен на 10.09.2008 г. по разплащателна сметка на кредитополучателя. Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху следния недвижим имот: двуетажна с партер жилищна сграда с реална застроена площ 122,40 кв.м. и магазин в партерния етаж със застроена площ от 40 кв.м. на **** в поземлен имот VII-947 в кв.67 по плА. на с.Б..

Уговорени били месечни погасителни вноски от 665,01 евро всяка, включваща главница и лихва. Падежът на погасителните вноски бил 5-то число н съответния месец.

Кредитополучателят дължал уговорена възнаградителна лихва, формира от базов лихвен процент в размер на 4,19% и надбавка в размер на 2,6% или общо лихвен процент от 6,79%. С оглед уговореното в чл.24.3 от Общите условия право на банката да измени едностранно БЛП, считано от 16.10.2008 г. с Решение 46.1 на Комитета за управление на активите и пасивите на банката базовият лихвен процент бил променен от 4,19% на 4,69%, като размерът на лихвения процент, с който се олихвявал кредита станал в размер на 7,29%.

Кредитът не се обслужвал редовно. Непогасени били общо 120 падежирали погасителни вноски, дължими за периода от 05.09.2012 г. до 05.08.2022 г.

Кредитополучателят И.К. М. починал на 20.11.2012 г., като оставил за свои наследници по закон ответниците- негови синове и Е.Й.М.- съпруга.

Последната се отказала от наследството на съпруга си , който отказ бил вписан с Разпореждане от 16.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 740/2013 г. на ПРС. Ответниците, които към момента на смъртта на своя баща били непълнолетни, приели наследството по опис / вписани по ч.гр.д.№ 1270/2013 г. на ПРС/. По същото дело било възложено на община Б. извършването на опис по реда на чл.557 и чл.558 от ГПК на останалото в наследство имущество, което било следното:

-ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр.Б. ул.**** с площ 85 кв.м., ведно с разположената в него сграда с идентификатор *** със застроена площ от 62 кв.м. с предназначение жилищна сграда, в обема на която са разположени:1. СОС с идентификатор ***- на ет.1 и 2. СОС с идентификатор ***- на

2 ет.2, ведно с всички други подобрения и приращения в описания имот, както и находящите се в имота движими вещи.

На Община Родопи бил възложен опис на включеното в наследството дворно място, намиращо се във вилна зона „Бряновщица“, с.Брестовица, с площ от 7439 кв.м., съставляващ УПИ ХII-23 в кв.19, заедно с построената в него туристическа хижа „Бряновщица“

На Община Пловдив бил възложен опис на останалите в наследство движими вещи в жилище на адрес в гр.****.

Въпреки изпратените до наследниците покани, връчени чрез ЧСИ Тодор Луков на 25.07.2022 г., ответниците не предприели погасяване на кредита. С оглед необслужването му за банката възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, което заявява, че упражнява с подаване на исковата молба. Така се твърди, че кредитът е предсрочно изискуем , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 24.08.2022 г., към която дата били дължими претендираните суми, описани по-горе.

В отговорите на исковата молба ответниците оспорват исковете, като излагат следните идентични възражения:

Възразяват , че кредитът не е бил усвоен.

Възразяват, че не отговарят за задълженията, тъй като веднага след навършване на пълнолетие, са се отказали от наследството на своя баща.

Евентуално възразяват за изтекла погасителна давност.

Навеждат възражения и за неравноправност на клаузата по чл.7 от договора- за правото на банката за едностранно изменение на договорената лихва, както и за недействителност на клаузата по чл.20.1.- чл.20.2. от ОУ за обезщетението забава, представляващо неустойка, която поради своя прекомерен размер противоречала на добрите нрави.

Ответникът К. М. е предявил насрещни искове за заплащане на сума в общ размер от 768 лв., получена от банката без правно основание- чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в общ размер от 262,35 лв.

Насрещните искове се основават на следните фактически твърдения:

На 28.02.2018 ищецът сключил договор с ответната банка за откриване и обслужване на банкова карта със специална дебитна карта „ДСК ТИЙН“, по която получавал стипендия като учащ се. Банката служебно блокирала всички 3 постъпления по сметката и ги превеждала по разплащателната сметка за погасяване на кредита без знанието и съгласието на ищеца. Постъпилите суми били несеквестируеми на осн.чл.446, ал.4 ГПК. Така банката изтеглила от сметката на ищеца следните суми: 268 лв. на 18.04.2018 г., 36 лв. на 10.05.2018 г., 36 лв. на 11.06.2016 г., 108 лв. на 15.10.2018 г., 90 лв. на 17.12.2019 г., 30 лв. на 27.01.2019 г., 120 лв. на 20.04.2021 г. и 80 лв. на 09.06.2021 г. Тези суми били получени от банката при начална липса на основание, поради което дължала тяхното връщане, ведно със законната лихва върху всяка сума за периода от датата на изтеглянето й до датата на предявяване на насрещния иск- 03.11.2022 г., както и ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното им изплащане.

В допълнителната искова молба, подадена на осн.чл.372 ГПК, ищецът оспорва възраженията на ответниците. Възразява, че направеният отказ от наследството е недействителен, тъй като преди това наследниците са приели същото. Мотивира становище, че погасителната давност не е изтекла по отношение на просрочените погасителни вноски. Излага съображения, че оспорените клаузи от ОУ не са неравноправни или недействителни поради противоречие с добрите нрави.

По отношение на насрещния иск излага отговор, в който го оспорва като неоснователен и недоказан. Евентуално, в случай, че исковете са основателни, моли да се извърши прихващане с неговите вземания до размера на помалкото. Наред с това повдига възражение за погасяване по давност на част от претенцията за обезщетение за забава.

В допълнителните отговори ответниците поддържат наведените от тях възражения.

Страните са ангажирали доказателства. Претендират разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

Представен е Договор от 05.09.2008 г. за ипотечен кредит, сключен 4 между ищеца „БАНКА ДСК“ ЕАД от една страна и И.К. М. от друга като кредитополучател, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер на 95 900 евро по разплащателна сметка с № 8651157 / чл.1 и чл.3/. Уговорени са срок за погасяване на кредита от 300 месеца / чл.2/ с падежна дата- 5-то число на месеца / чл.6/. Уговорена е от страните възнаградителна лихва- БЛП на банката, която към момента на сключване на договора е 4,19% годишно, увеличен с надбавка от 2,6 процентни пункта или лихвен процент по кредита общо 6,79% / чл.7/. При забава е договорено дължимите плащания да се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка от 3 процентни пункта, считано от деня, следващ падежа на съответната вноска / чл.20.1. от Общите условия към договора//.

Към договора е приложен погасителен план, с посочени 300 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва.

Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ двуетажна с партер жилищна сграда с реална застроена площ от 122,40 кв.м. и магазин на партерния етаж със застроена площ от 40 кв.м. на **** в Поземлен имот VІІ-974, кв.67 по плА. на гр.Б..

От приетото заключение на ССЕ се установява, че на 10.09.2008 г. е заверена банкова сметка с титуляр И.К. М. със сума в размер на 95900 евро, с което кредитът е изцяло усвоен. Констатираното от вещото лице кореспондира с уговорения в чл.3 от Договора за банков кредит начин на усвояване на кредита .

С подписването на договора за кредит, който не е оспорен по смисъла на чл.193 ГПК, между страните по него е възникнало валидно облигационно правоотношение , съдържащо белезите на договор за банков кредит по смисъла на чл.430, ал.1 ТЗ, по което банката е изпълнила основното си задължение да предостави заемната сума на кредитополучателя. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора. За доказване изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на 5 кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на банката. Именно със заверяване на разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се счита за усвоена/предоставена на кредитополучателя.

С оглед на изложеното дотук, се налага извод, че с изпълнение на задължението на банката да предостави договорената сума на кредитополучателя, за последния е възникнало насрещното му задължение да я върне в определения за това срок, ведно с договорената възнаградителна лихва. В тази връзка не се формираспор, че кредитът не е погасяван редовно.

Така от заключението на ССЕ се установява, че по него са допуснати множество просрочия, като първото от тях се отнася за падежна дата 05.11.2008 г. Последното плащане по кредита е от 27.01.2021 г.- 15,31 евро, с която сума е погасена такса ипотека. Общо извършените плащания по главницата са в размер на 6208,23 евро, а на договорна лихва- в размер на 26 744,02 евро. Към датата на подаване на исковата молба неплатени са 40 погасителни вноски, първата от които с падеж на 05.09.2012 г.

На 20.11.2012 г. кредитополучателят И.К. М. е починал, като призовани към наследявани са били съпругата му Е.Й.М. и неговите деца- ответниците К.

И. М. и Я. И. М. / съгласно представеното удостоверение за наследници/.

Съпругата Е.М. се е отказала от наследството на своя съпруг, който отказ е вписан с разпореждане № 3531/16.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 740/2013 г. на ПРС.

Ответниците Я. и К. М. , като малолетни към датата на откриване на наследството, са го приели по опис на осн.чл.61, ал.2 ЗН, което приемане е вписано с Определение № 3211/2013 г. по приложеното ч.гр.д.№ 1270/2013 г. на ПРС. Изявлението в този смисъл е направено от тяхната майка и законен представител съгласно чл.129, ал.1 СК. Не се твърди да е бил налице порок във волята на законния представител, поради което изявлението е породило съответните правни последици- наследството на починалия е заето от ответниците, които отговарят за задълженията до размера на наследените активи. Последвалият отказ от наследството, заявен след навършване на пълнолетие от ответниците , вписан съответно под № 444/2020 г. и под № 864/2022 г. в особената за това книга на съда, но след като наследството вече е било прието, се явява недействителен. Друго не следва от обстоятелството, че към датата на откриване на наследството лицата за били малолетни, поради 6 което единствената законова възможност е тази по чл.61, ал.2 ЗН- приемането му по опис. Както е прието в мотивите на ТР № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, ако законният представител на малолетно дете, респ. непълнолетно дете със съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по опис, вкл. и при изрично даден срок по чл. 51 ЗН, това е правомерно поведение, чрез което на детето се осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да изяви волята си дали приема или се отказва от наследството. За правата на детето наследството остава незаето. Следователно, подобна възможност липсва за пълнолетния, щом като по-рано е изявил воля за приемане на наследството чрез законния си представител.