Определение № 3538 от 12.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3538 гр. София, 12.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно частно наказателно дело № 20251100606451 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 НПК.

Образувано е по частна жалба на Д. С. Д. срещу определение № 3186 от 22.07.2025 г., постановено по ЧНД № 6561/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 6- ти състав, с което е потвърдено постановление на Софийска районна прокуратура от 02.12.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 228 ДПК 1052/2020 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр.10468/2020 г. по описа на Софийска районна прокуратура, водено за престъпление по чл. 216, ал.1 НК – за това, че на неустановена дата до 01.03.2019 г. в гр. София, ул. „Добри Войников” № 37, противозаконно е унищожена чужда движима вещ – водопроводна тръба, собственост на Д. С.

Д..

В жалбата са развити съображения за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че съдът не е обсъдил събрания по делото доказателствен материал и при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон е достигнал до необосновани фактически и правни изводи, довели до постановяване на обжалвания съдебен акт. Моли се съдът да отмени първоинстанционното определение и постановлението за прекратяване на наказателното производство и да върне делото за допълнително разследване със задължителни указания по прилагане на закона.

1

Софийски градски съд, като взе предвид доводите в частната жалба, както и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна и като такава е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна поради следните съображения:

Досъдебно производство № 228 ДПК 1052/2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 10468/2020 г. по описа на Софийска районна прокуратура е образувано за това, че на неустановена дата до 01.03.2019 г. в гр. **** противозаконно е унищожена чужда движима вещ – водопроводна тръба, собственост на Д. С. Д. – престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство са извършени множество действия по разследването, а именно – два огледа, за които са съставени протоколи съответно от 30.09.2020 г. и от 24.04.2023 г., ведно с фотоалбуми; разпитани са в качеството на свидетели Д. Д., Г.Р., Д.К., Б.И., М.Т., Д.И., С.М.; изготвена е съдебно- оценителна експертиза; събрани са писмени доказателства.

По делото няма привлечено лице в процесуалното качество на обвиняем.

От събраната доказателствена съвкупност в постановлението за прекратяване на наказателното производство и в обжалваното определение е изведена следната фактическа обстановка, която се споделя и от настоящия съдебен състав:

Живущите в сграда, находяща се на адрес: гр. ****, са установили наличието на изградено отклонение от вътрешносградната водоснабдителна инсталация към гараж, собственост на свидетеля Д. Д., като са констатирали и че ползваната от последния вода се заплаща от всички етажни собственици.

Наличието на изградено отклонение е констатирано и от служители на „Софийска вода“ АД в съставения от тях контролен лист ТП Е3, N2/06.08.2019 г. № 0252047, като последните са разяснили на живущите в сградата, че доколкото в случая се касае за вътрешносградна водоснабдителна инсталация, именно етажните собственици следва да вземат решение как да процедират касателно процесното отклонение.

Поради тази причина на 23.12.2019 г. на проведено общо събрание на етажните собственици от етажната собственост, находяща се на 2 горепосочения адрес, на което са присъствали свидетелите Д.К., Б.И., Д. Д., Г.Р. и Д.И., както и лицето И. П., за което в хода на досъдебното производство е установено, че е починало, е взето решение, по силата на което свидетелят Д. е задължен в срок от 15 дни да открие нов абонат на „Софийска вода“ в гаража си и да монтира водомер, като според същото решение по време на предоставения срок водата към гаража на Д. е следвало да бъде спряна от спирателния кран, а ако до изтичане му Д. не е разкрил нов абонат или не е представил документ, че е в процедура по разкрИ.е, водопроводът в гаража е следвало да бъде прекъснат.

На 30.12.2019 г. св. Д. е подал искова молба с вх. № 2033932, депозирана в Софийски районен съд, с която е оспорил решенията от проведеното на 23.12.2019 г. общо събрание на етажните собственици и е поискал да бъде прието за установено, че протоколът от процесното ОС на ЕС и приложенията към него са неистински документи. По така подадената искова молба е образувано гр. д. № 75415/2019 г. по описа на СРС, ГО, 173- ти състав.

Междувременно и доколкото св. Д. не е предприел действия за регистрирането си като абонат на „Софийска вода“ АД, в края на февруари 2020 г. в изпълнение на взетото от ОС на ЕС решение свидетелите Б.И. и Г.Р. заедно с И. П. са прекъснали и затапили водопровода към гаража на Д..

С определение от 12.05.2022 г., постановено по гр. д. № 75415/2019 г. по описа на СРС, 173- ти състав, е оставено без уважение искането на Д. по чл.

40, ал. 3 ЗУЕС да се спре изпълнението на решение по протокол от 23.12.2019 г. на ОС на ЕС. Така постановеният съдебен акт е обжалван от св. Д., като с влязло в сила определение № 7307 от 28.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 6441/2022 г. по описа на СГС, IV – А състав, частната жалба е оставена без уважение.

С молба с вх. № 24114/25.01.2024 г., депозирана по гр. д. № 75415/2019 г. по описа на СРС, св. Д. е предявил установителен иск за признаване за установено, че не са взети решения на ОС на ЕС, проведено на 23.12.2019 г., като с определение № 13653 от 28.02.2024 г. предявеният иск е отделен в друго производство, за развитието на което в хода на досъдебното производство не са събрани данни.

С молба с вх. № 108032/02.04.2024 г., депозирана по гр. д. № 75415/2019 г. по описа на СРС, ищецът изрично се е отказал от предявените искове за 3 отмяна на решенията на ОС, взети на 23.12.2019 г., както и за установяване, че протоколът от проведеното на 23.19.2019 г. ОС на ЕС и приложенията към него са неистински документи. С определение № 15306 от 09.04.2024 г., постановено по гр. д. № 75415/2019 г. по описа на СРС, производството по делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК, като в хода на досъдебното производство не са събрани данни дали така постановеното прекратително определение е влязло в сила.

В постановлението на СРП от 02.12.2024 г. за прекратяване на наказателното производство е прието, че събраните по делото доказателства водят до извод за несъставомерност на деянието по чл. 216, ал. 1 НК, но дори и по делото да са били събрани достатъчно доказателства за осъществен състав на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, то в процесния случай приложение следва на намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като степента на обществената опасност на деянието е явно незначителна с оглед изключително ниската пазарна стойност на имуществената вреда /76 лева според заключението на назначената по делото съдебно- оценителна експертиза/. В постановлението е прието, че събраните по делото доказателства не водят до извод и за осъществен състав на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК, тъй като в конкретния случай от обективна страна законоустановеният ред е бил спазен и същевременно липсва субективният елемент на деянието по чл. 323, ал 1 НК. В постановлението за прекратяване на наказателното производство е посочено още, че в хода на разследването не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл. 290 НК, както и за извършени документни престъпления.

С определението, предмет на настоящото производство, първоинстанционният съд е потвърдил постановлението на СРП като правилно и законосъобразно. Приел е, че от доказателствата по делото се налага извод за несъставомерност на деянията по чл. 216, ал. 1 НК и по чл.

323, ал. 1 НК, поради което и прокурорът законосъобразно е прекратил наказателното производство.

Настоящият съдебен състав намира за правилни първоинстанционния съд, поради следните съображения: изводите на

В хода на досъдебното производство е проведено обективно, пълно и всестранно разследване, като са били предприети всички възможни 4 процесуални действия в обем, достатъчен за разкрИ.е на обективната истина, като срокът за разследване е многократно удължаван. Събраните доказателства са позволили на прокурора да формира обосновани изводи за наличието на основание за прекратяване на наказателното производство по чл.

243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Криминализираното с нормата на чл. 216, ал. 1 НК престъпление в двете му форми – противозаконно повреждане и унищожаване на чужда движима или недвижима вещ, е насочено срещу обществените отношения, в рамките на които нормално и необезпокоявано се упражнява правото на собственост върху имущество във вид и с качества, позволяващи експлоатирането му съгласно присъщите му функции и неговото обществено предназначение. То е свързано с такова умишлено непосредствено и противозаконно въздействие /механическо, физическо, химическо, с биологични или бактериологични средства/ върху субстанцията или структурата на предмета на посегателство, в резултат на което същият става изцяло или отчасти, временно или постоянно негоден за ползване съобразно предназначението му.

В настоящия случай по делото безспорно се установява, че процесната водопроводна тръба е била прекъсната чрез срязване и затапена с тапа. Не се установява обаче посоченото въздействие да е било противозаконно, доколкото с оглед на събрания по делото доказателствен материал /показанията на свидетелите И., Р. и И.а; покана за свикване на общо събрание на етажните собственици от етажната собственост, находяща се на адрес: гр.

****; протокол от проведено общо събрание на етажните собственици от етажната собственост, находяща се на адрес: гр. ****, на 23.12.2019 г.; контролен лист ТП Е3, N2/06.08.2019 г. № 0252047, издаден от „Софийска вода“ АД; писмо с вх. № ЗИ-925/27.11.2020 г., изходящо от „Софийска вода“ АД, и приложенията към него; писмо с вх. № ЗИ-369/27.04.2023 г., изходящо от „Софийска вода“ АД, и приложенията към него/ следва да се направи извод, че същото е предприето по законоустановения ред и в частност – в изпълнение на взето решение на ОС на ЕС. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици /какъвто е и процесният случай/, общи на всички собственици са главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, както и водосточните тръби. Според разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за 5 присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/ потребителите отговарят за състоянието на водопроводните и канализационните мрежи, съоръжения и инсталации, намиращи се в имотите им. Следователно процесната вътрешносградна водоснабдителна инсталация е обща част на етажните собственици в етажната собственост, находяща се на адрес: гр. ****, като отделно от това, отговорността за състоянието й изрично е възложена на етажните собственици /потребители на ВиК услуги/. Ето защо и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „ж)“, „и)“ и „м)“ ЗУЕС именно в компетентността на ОС на ЕС е да взима решения във връзка с използването и управлението на вътрешносградната водоснабдителна инсталация, каквото решение е взето и в процесния случай.

Във връзка с горното следва да се посочи, че в действителност процесното решение на ОС на ЕС е било оспорено от св. Д. с подадената от него искова молба на 30.12.2019 г., но с оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗУЕС подаването на молбата не спира изпълнението на решението, освен ако съ дът не постанови друго. Следователно в принципен план решенията на ОС на ЕС се ползват с предварително изпълнение, а спирането на изпълнението им може да бъде допуснато само от съда като обезпечителна мярка. В разглеждания случай от събраните по делото доказателствени материали се установява, че св. Д. е поискал спиране на изпълнението, но молбата му е оставена без уважение с определение, постановено от СРС, впоследствие потвърдено от СГС. Следователно дори и оспорено процесното решение на ОС на ЕС е подлежало на изпълнение към момента на извършване на процесното деяние, а именно – края на месец февруари 2020 г.