Решение № 41 от 10.07.2026, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към Решение № 41/10.07.2026 г., постановено по АНД № 165/2026 г. на Районен съд – Велинград

Производството е образувано въз основа на внесено мотивирано Постановление на прокурор при Районна прокуратура – Пазарджик, Териториално отделение – Велинград, с предложение за освобождаване на обвиняемия А. А. Й., с ЕГН **********, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 131, ал. 1, предл. 4, т.

5а във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК.

В съдебно заседание прокурорът пледира съдът да признае обвиняемия за виновен в извършване на престъплението, като го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба“ в минималния предвиден от закона размер, отчитайки смекчаващите вината обстоятелства.

Обвиняемият А. А. Й., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Предоставя решаването на делото на преценката на съда. В последната си дума се признава за виновен и посочва, че действително удрял пострадалата.

Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл. 301, чл. 305 и чл. 378, ал. 2 от НПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Обвиняемият А. А. Й. е роден на 07.06.1986 г. в гр. Ракитово, с постоянен и настоящ адрес в гр. Ракитово, ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан (реабилитиран по право на основание чл. 86 от НК).

Обвиняемият А. А. Й. и пострадалата свидетелка М. В. Я. живеели на съпружески начала в продължение на около 16 години в дома на обвиняемия в гр. Ракитово. От съвместното си съжителство двамата имат две общи деца – син А. (15 г.) и дъщеря В. (9 г.). Отношенията между двамата се влошили поради чести конфликти и спорове. Около една година преди инкриминирания инцидент фактическото им съжителство било окончателно прекратено. След фактическата раздяла св. М. Я. заживяла в дома на родителите си в гр.

Велинград, на ***, а впоследствие заминала на работа в чужбина.

На 04.11.2024 г. пострадалата М. Я. се завърнала в Република България за ползване на годишен отпуск и отседнала в дома на своята майка – свидетелката Р. А. Б., в гр. Велинград.

На 15.11.2024 г. около 19:30 часа пострадалата Я. се прибирала към дома на майка си в гр. Велинград с таксиметров автомобил, който я оставил в района пред автомивката на входа на махала „Асфалтова база“. На посоченото място с лек автомобил я чакал обвиняемият А. Й.. Пострадалата се опитала да 1 го подмине, но обвиняемият спрял автомобила до нея и със заплашителен тон и наредил веднага да се качи вътре. Изпитвайки притеснение и страх от физическа агресия, св. Я. се качила в автомобила. Обвиняемият потеглил в посока гр. Ракитово, като по пътя отнел мобилния телефон на св. Я.. Започнал да преглежда съдържанието му и заявил на последната, че трябва да проведат сериозен разговор.

След като пристигнали в къщата на обвиняемия в гр. Ракитово, находяща се на ул. „Широка поляна“, двамата влезли вътре. Обвиняемият продължил да разглежда съобщенията и снимките в телефона на пострадалата, отправил упреци и забрани към нея да излиза и да поддържа контакти с приятелки, след което афектиран започнал да и нанася множество удари с юмруци в областта на лицето, главата и горните крайници, съборил я на пода и продължил физическата агресия. Пострадалата плачела и викала за помощ, докато обвиняемият я обиждал.

По същото време майката на пострадалата – св. Р. Б., обезпокоена, че дъщеря и не се прибира и не отговаря на телефонните повиквания, се обадила на обвиняемия Й. по телефона. Обвиняемият потвърдил, че пострадалата е при него, но първоначално отказал да предаде слушалката на Я. под предлог, че е навън. След като св. Б. заявила категорично, че незабавно ще сигнализира органите на полицията, обвиняемият преустановил насилието, качил пострадалата в автомобила си и около 21:00 часа я закарал до дома и в гр.

Велинград.

При прибирането си пострадалата Я. била с видими следи от физическо насилие – кръвонасядания и отоци по лицето и ръцете, и споделила пред майка си за нанесения побой от страна на обвиняемия Й..

На 18.11.2024 г. св. Я. потърсила медицинска помощ във Филиала за спешна медицинска помощ (ФСМП) – гр. Велинград, където била прегледана и бил съставен Фиш за спешна медицинска помощ № 029029 с работна диагноза „Контузио капитис. Хематома регио окули синистри“. На 22.11.2024 г. св. Я. била прегледана от лекар-специалист хирург при „ДКЦ I – Велинград“ ЕООД, който издал Медицинско свидетелство за пред съда № 71/22.11.2024 г., констатиращо травматични увреждания: периорбитален хематом вляво, хематом в областта на лявата зигоматична кост и четири броя окръглени хематоми по лявата ръка и предмишницата.

От приетото по делото заключение на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № П-81/2025 г. се установява, че при инцидента на 15.11.2024 г. на пострадалата М. В. Я. са причинени следните травматични увреждания: контузия на главата, хематом в лявата лицева област, периорбитален хематом вляво и множество хематоми в областта на лявата ръка и предмишницата. Описаните увреждания са резултат от действието на твърд тъп предмет чрез удар или притискане, напълно съответстват по време и механизъм да са получени при нанасяне на удари с юмруци и са причинили на пострадалата М. Я. болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, без 2 разстройство на здравето.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно и категорично установена въз основа на събрания и приобщен по реда на чл. 283 от НПК доказателствен материал: показанията на свидетелката М. В. Я. и свидетелката Р. А. Б.; заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № П-81/2025 г.; писмените доказателства и документи – Фиш за спешна медицинска помощ № 029029 от 18.11.2024 г. на ФСМП – Велинград; Медицинско свидетелство за пред съда № 71/22.11.2024 г. ; справка за съдимост; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, както и останалите приобщени по делото писмени материали от ДП № ЗМ 56/2025 г. по описа на РУ – Велинград (вх. № 291/2025 г. по описа на РП – Пазарджик, ТО – Велинград).

Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалата М. Я. относно времето, мястото, механизма на нанасяне на ударите и получените наранявания. Показанията и са подробни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондират напълно както с показанията на св. Р. Б.

(провела по същото време телефонен разговор с обвиняемия и възприела състоянието на дъщеря си непосредствено след инцидента), така и с обективните медицински находки, отразени в приобщените медицински документи.

Гласните доказателствени източници се подкрепят изцяло и от експертното заключение на СМЕ, което съдът цени като обективно, компетентно и обосновано. Експертизата категорично установява травматичните увреждания (контузия на главата, лицеви хематоми и хематоми по лявата ръка), механизма на тяхното причиняване (действие на твърд тъп предмет, характерно за удари с юмруци) и медикобиологичната им характеристика – болка и страдание без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

Събраните по делото доказателства са еднопосочни, взаимно се допълват и образуват непрекъсната логическа верига, която налага категоричния и несъмнен извод за авторството на обвиняемия на инкриминираното деяние.

При така изяснената и установена фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият А. А. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, предл. 4, т. 5а във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК.

От обективна страна на 15.11.2024 г. в гр. Ракитово, чрез нанасяне на удари с юмруци по тялото, лицето и главата на М. В. Я., обвиняемият и е причинил телесни увреждания – контузия на главата, хематом в лява лицева област, периорбитален хематом вляво и множество хематоми по лявата ръка и предмишницата. Тези травматични увреждания обективно са довели до възникването на болка и страдание за пострадалата, без да е налице 3 анатомично прекъсване на тъканите или временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с което деянието покрива обективните признаци на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК.

Налице е и квалифициращият признак на чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК – деянието е извършено „в условията на домашно насилие“ по смисъла на легалната дефиниция на чл. 93, т. 31 от НК. Безспорно се установи, че увреждането е резултат от упражнено физическо насилие спрямо лице, с което деецът се е намирал в продължително фактическо съжителство, от което двамата имат две общи деца.

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. А. А. Й. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици - че чрез нанасянето на удари с юмруци в областта на главата, лицето и тялото на пострадалата причинява физическа болка и страдание, и пряко е целял и искал настъпването на тези вредоносни последици.

Съдът констатира, че за извършеното от обвиняемия Й. престъпление са налице всички кумулативни материалноправни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Не са налице и отрицателните предпоставки и процесуални пречки, регламентирани в чл. 78а, ал. 7 от НК.

Съдът прецени степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Степента на обществена опасност на деянието е типична за този вид посегателства срещу телесната неприкосновеност на личността в семейна и битова среда. Степента на обществена опасност на дееца е сравнително ниска.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете: направеното самопризнание при последната дума и недоброто материално състояние на обвиняемия. Обстоятелството, че последният е с чисто съдебно минало (реабилитиран е), не се отчете като самостоятелно смекчаващо обстоятелство, доколкото представлява абсолютна материалноправна предпоставка за самото приложение на чл. 78а от НК. Отегчаващи отговорността обстоятелства по делото не се установиха.

При така констатирания превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, съдът прие, че целите на наказанието по чл. 36 от НК – както за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите и добрите нрави, така и за въздействието върху останалите членове на обществото, ще бъдат постигнати чрез налагане на административно наказание „глоба“ в установения от закона минимален размер, а именно 511,29 евро.

С оглед признаването на обвиняемия за виновен в извършване на престъплението, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, същият беше осъден да 4 заплати направените по делото в досъдебното производство разноски за изготвяне на съдебномедицинска експертиза в размер на 192,70 евро (с левова равностойност 376,90 лв.).

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

Съдия:

(Георги Милкотев)

5