Решение № 1018 от 19.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1018 гр. Бургас, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОД.А при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОД.А Административно наказателно дело № 20242120201474 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба на Д. Р. Д., ЕГН ********** чрез адв. Р.

Д. против наказателно постановление № 578/14.03.2024г. издадено от Директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) Бургас, с което за нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, на основание чл. 84, ал. 1 ЗЛОД му е наложена глоба в размер на 150 лева и лишаване от право на ловуване за срок от три години на основание чл. 94, ал. 1 ЗЛОД и са отнети в полза на държавата на основание чл. 95, ал. 1 ЗЛОД вещите, предмет на нарушението – ловно оръжие ***, модел ***, 12 калибър, ***.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна като в съдебно заседание упълномощеният представител адв. Д. излага подробни съображения за неправилност на наказателното постановление, не била описана пълно и ясно фактическата обстановка, счита, че са налице противоречия в показанията на свидетелите относно мястото на проверката, вида и марката на оръжието на всеки от ловците, не било конкретизирано в конкретния момент къде се е намирало оръжието, не били уточнени границите на ловното поле, за което жалбоподателят имал разрешително за лов, на място в гората нямало отличителни белези, по които човек да се ориентира, отделно дори да са излезли от ловното поле, то било минимално отклонение и това водило до маловажност на нарушението. Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на разноски.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. С., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Депозирано е и писмено становище за съдебно заседание от упълномощен представител адв. В. Ч., с което намира жалбата за неоснователна и излага подробно становище по същество.

По допустимостта на жалбата:

1

Съдът приема, че жалбата е допустима. Видно е, че НП е връчено на 20.03.2024г., а жалбата е постъпила на 01.04.2024г., поради което следва да се приеме, че същата е подадена в преклузивния срок за това, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана жалбата по същество съдът намира следното:

Не е спорно, че жалбоподателят притежавал валиден ловен билет, с който бил вписан в групово разрешение за лов на 11.11.2023 г. на територията на ловище „***“, което граничи с ДЛС – ***, издадено на ловна дружинка с ръководител свидетелят Н. И..

Във връзка с подавани сигнали за извършени нарушения по ЗЛОД до компетентните контролни органи, свидетелят Ю. Ш. на длъжност *** в ЮИДП Сливен извършвал проверки на място, за да се запозае с обстановката, ситуацията и терена. Така извършил проверка и на терен в ДЛС ***, за което притежвал и съответната карта, за да се ориентира, бил запознат в района и забелязал, че на черен горски път, който попада в ДЛС „***“ имало разпиляна насипана царевица, което било предпоставка за примамка на дивеч, което наложило извършване и на допълнителна проверка.

На 11.11.2023г. св. Ш., заедно със свидетелите, негови колеги - св. Г. И. и св. И. Т. тръгнали за Бургас, за да се извърши проверка в ДЛС – *** като целта била да се предотврати незаконен лов. Своя автомобил оставили, тъй като бил лесно разпознаваем, а се придвижили се с друг автомобил до отдели 183 и 184 в ДЛС „***“. Местоположението им било ясно, тъй като от една страна св. Ш. проучил терена, а от друга страна била отбелязана точка с бяла боя, поставена на дърво, за отбелязване на отделите 183 и 184. Св. Ш. разпоредил на св. Г. С. да застане в началото на гората, понеже там била висока точка и да наблюдава постъпите към горския фонд и да сигнализира при нередност.

Св. Ш. и колегата му св. И. Ц. Т. навлезли в гората на около 250 метра с цел да застанат там, където била разпръсната царевицата на горския път, но така, че да наблюдават горския път и какви лица евентуално може да дойдат да застанат на тази царевица, за да ловуват. По някое време, чули лай на кучета, които не били близо и св. Ш. казал на колегата си И. Т., че ще отиде да види за какво става въпрос и дали не са навлезли в територията на ДЛС „***“.

Вървял по горския път, който в един момент свършвал, на около 100 метра от едно дере, където вече не било територия на ДЛС „***“ забелязал кучета, които гонели както и ловци.

Нямало обстрел, стрелба и не отишъл да ги провери. Върнал се при колегата И. Т. и му казал, че гонката е приключила. Казал му, че с коли от там няма как да дойдат понеже дерето било дълбоко и ако дойдат, ще дойдат пеша.

Минало доста време и св. Г. И. звъннал на св. Ш. и му казал, че към горския фонд приближават джипове. св. Ш. казал на И. да влезе навътре в гората и да наблюдава дали ще влязат по пътя, по който били тръгнали и какви ще бъдат техните действия. След 10-15 минути, може и малко повече, св. Г. звъннал втори път и казал, че ловците са слезли от джиповете и тръгнали по горския път, в който влезли Ш. и Ц., като всички били с пушки извадени извън калъф и ги държали в ръце.

Не след дълго св. Ш. забелязал групата от ловци, които вървели по черния горски път, който бил в ДЛС „***“. В същото време чул лаене на кучета и чул движение на диво животно, което бягало и се чувало пращене на сухи клонки. В същото време ловците, които вървели по черния горски път някой от тях извикал: „голямо животно“ и първите дваматрима веднага вдигнали оръжие и влезли в горския фонд в посоката, където били св. Ш. и Т..

В момента, в който вдигнали оръжие и се прицелили св. Ш. забелязал кошута, която бягала и била на 15-20 метра от тях в същия периметър. Изтръпнал, веднага скочил и застанал зад дървото и чакал всеки момент изстрел в посока към тях и кошутата. Св. Т. обаче станал и извикал да не се стреля и че има хора. В този момент ловците преустановили лова и започнали да се връщат към черния горски път, където били паркирани автомобилите им.

Св. Ш. и св. Т. отишли при хората представили се и им поискали разрешително за лов.

2

Свидетелят Н. И., който бил ръководител на лова, представил Разрешително за групов лов №***г. за ловно стопански район ***, ловище „***то“. Ловците не разполагали и не представили разрешително за ловуване на територията на ДЛС – ***. На ловците били събрани ловните билети от служителите като сред установените лица бил и жалбоподателят Д. Д., който е посочен и от св. Ш.. На ловците било разпоредено да оставят оръжията на капака на служебния автомобил и те били оставени, но тъй като завалявал дъжд докато св.

Ш. пишел протокола за проверката ловците започнали да си взимат оръжията и го прибират в калъфи. Бил подаден сигнал на тел. 112 от проверяващите и в последствие дошли служители от Регионалната дирекция и от МВР, които направили справка за лични данни, както и кой с какво оръжие е ловувал. На място били изпратен и свидетелят О. П. служител на РДГ – Бургас. Свидетелят Ш. извършил проверка на ловните билети на ловците, а от своя страна полицейските служители проверили самоличността на ловците, както и индивидуализиращите белези на техните оръжия като маркa, модел и сериен номер. Данните били предоставени на свидетеля Ш., който съставил констативен протокол серия ЮИДП-22 №001148/11.11.2023 г., в който описал констатираните обстоятелства при извършване на проверката.

За така установеното нарушение на 14.11.2023г. в сградата на РДГ – Бургас на жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.84, ал.1, предл. 3, вр. чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД.

Възприемайки описаната в АУАН фактическа обстановка АНО издал процесното Наказателно постановление.

По делото се очертават две основни групи свидетелски показания. От една страна това са показанията на св. Ш., И., Т., П., а от друга - показанията на св. Н. И.. Свидетелите Ш. и Т. категорично заявяват, че ловците са навлезли около 200-300 метра на територията на ДЛС – ***. Показанията и на двамата свидетели (Ш. и Т.) безпротиворечиво посочват, че ловците от дружинката, в това число и жалбоподателят са държали сглобено оръжие в ръка, което не е било поставено в предпазните калъфи. Освен, че са държали оръжие от показанията на Ш. и Т. се установява, че когато са видели ловците близо до тях, същите са преследвали дивеч и са били в готовност да го отстрелят. Именно заплахата от възпроизвеждане на изстрели, при наличие на насочени пушки в посока местоположението на Ш. и Т., е мотивирало свидетелят Т. да извика, за да уведоми за присъствието на хора в непосредствена близост до мястото, където се е намирало преследваното от ловците диво животно.

В действителност от разпита на свидетеля Ш. се установява, че в момента на проверката на 11.11.2023 г. служителите на ЮИДП Сливен не са разполагали с карти на района. Независимо от това Ш. споделя, че няколко дни преди това е извършил проверка на същото място, като тогава е разполагал с карти и ясно е разграничил територията на ДЛС – *** от ловището, в което е било разрешено на дружинката да ловува. Свидетелят Ш. безусловно и недвусмислено заявява, че ловците са се намирали на територията на ДЛС – ***, като свидетелят подробно разяснява наличието на маркировка т.нар. „око“, която разделя отделите, в случая отдел 183 и отдел 184, за които свидетелят заявява, че се намират на територията на ДЛС – ***. Показанията на свидетеля Ш. се потвърждават за тези факти и от показанията на свидетелите Т., И., П., които също споделят, че са възприели поставената маркировка на дърво, назована от тях също като „окото“, за която и тримата свидетели посочват, че обозначава границата между отделите. От налична по делото карта на ловностопанските райони териториално поделение „ДЛС ***“ се установява, че отделите 183 и 184 попадат в границите на ДЛС – ***. Не е спорно по делото, че ловището „***“, за което са имали разрешение да ловуват ловците граничи с „ДЛС ***“ . В такава насока са показанията на всички разпитани по делото свидетели, които в допълнение на зададени въпроси поясняват, че няма видима поставена граница (например ограда или друго съоръжение). Съдът кредитира показанията на свидетелите Ш., И., Т., П., тъй като са 3 последователни, логични, те взаимно се допълват и всеки свидетел сочи собствените се възприятия, били са разпределени при извършване на проверката и всеки един допълва показанията на другия като се изгражда и горната фактическа обстановка. Св. Ш. ясно посочи как е било установено мястото на нарушението като същият е бил добре ориентиран къде се намира, поставен в очна ставна със св. И. се изясни, че същият е бил добре запознат с границите на ДЛС *** и същите са възприели очертанията на ловището и че ловците са преминали именно в територията на ДЛС ***. Съдът намира за нужно да посочи, че липсват основания да се приеме, че свидетелите са заинтересовани, тъй като се касае за независима проверка и показанията им подробно пресъздават извършената проверка, установените лица, това, че са били с оръжия и са преследвали дивеч. От своя страна св. Н. И. е бил ръководител на лова и именно този свидетел може да се приеме, че е заинтересован, защото е бил длъжен да организира лова така, че да остане в границите на издаденото разрешително за групов лов, поради което и съдът не се доверява на показанията му, а от друга страна се касае за негова субективна преценка, че са били на лов на място, включено в разрешителното за групов лов и не се е съобразил с маркировката, указваща, че извършват лов в ДЛС ***.

Съдът се довери и на писмените доказателства и този състав на БРС приема изложената фактическа обстановка.

Административно - наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършването на нарушение по чл.84, ал.1, предл.3, вр. чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД.