Разпореждане № 80045 от 01.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 80045 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110103963 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 47142/13.02.2026 г. от А* И. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д* срещу „Ю*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ул. Ч*, с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск, с който се иска да се прогласи недействителността на Договор за кредит № L403239 от 30.05.2025 г., сключен между А* И. К., ЕГН ********** и Ю*“ ЕООД, ЕИК *, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, противоречие със закона вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, чл.10а ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит. Излага се подробно изложение на параметрите на договора.

Сочи, че договорът е недействителен, тъй като договорната лихва накърнява добрите нрави, тъй като надвишава три пъти законната лихва – чл.2, ал.1, пр.3 ЗЗД. Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК.

С неустойката се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.7-12 и т.12 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски по чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Моли да се постанови неприсъствено решение.

Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: Договор за кредит № 1

L403239/30.05.2025 г.; Декларация по чл.83, ал.2 ГПК, Удостоверение за декларирани данни от 09.09.2025 г., Копие от трудов договор № 3564/26.06.2025 г., Договори за банков кредит от Уникредит Кънсюмър Файнансинг ЕАД и Банка ДСК АД, Копие от удостоверение за раждане на Е*, Копие на Епикриза, Пълномощно

Моли съда да назначи съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице счетоводител, след като се запознае с приложените към делото писмени доказателства да отговори на въпросите: 1. Какъв е размерът на ГПР, като се вземе предвид и дължимата такса за разглеждане на документите? 2. Какъв е размерът на ГЛП по договора и какъв е основния лихвен процент на БНБ, относим към договора? 3. Каква сума платена по кредита?

Моли да бъде освободена от такси и разноски, на основание чл.83 ГПК.

Моли съда да задължи ответника да представени цялото кредитна досие – договора за кредит и прилежащите към него документи.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор . Не оспорва сключването на договор с посоченото съдържание. Оспорва договорът да е недействителен. Отрича да има друго оскъпяване на договора, освен възнаградителната лихва.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски в размер на 150 евро зю ирсконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК като се позовава само на решение по дело С-438/22 на СЕС.

Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1. Договор за кредит № L403239/30.05.2025 г.; 2. Рамково споразумение за потребителски кредити № 880613549;

В срока по чл.131 ГПК ответникът предявява насрещни осъдителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1 026.50 евро, представляваща незаплатена падежирала главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № L403239 от 30.05.2025 г. , ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (30.06.2026 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД, с който ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 114.66 евро, представляваща незаплатена договорна лихва по Договор за потребителски кредит № L403239 от 30.05.2025 г.;

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, който ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 56.17 евро, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 29.10.2025 г. до 29.06.2026 г. върху главница от 1026.50 евро по Договор за потребителски кредит № L403239 от 30.05.2025 г.;

В насрещния иск се твърди, че страните са сключили договор за кредит, като ищецът е спрял да плаща по него. Ето защо предявява осъдителен иск за незплатените суми – главница, договорна лихва и обезщетение за забавана.

2

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: IBAN: *, Пощенска банка АД, Ю* ЕООД.

Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: -Договор за кредит № L403239/30.05.2025 г., ведно с Приложение 1; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; - Рамково споразумение за потребителски кредити № 880613549; - Разписка за извършено плащане от 30.05.2025 г.; Уведомление за прекратяване и обявяване за предсрочно изискуем на Договор за кредит L403239.

Моли да се допусне изслушването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ): а) Какъв е непогасеният остатък от главницата по Договор за кредит № L403239? b) Какъв е размерът на непогасената възнаградителната лихва за периода 29.10.2025 г. до 19.12.2025 г.? c) Какъв е размерът на лихвата за забава върху главницата, начислена за периода от 20.12.2026 г. до 29.06.2026 г.?

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. Л. К. Б., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Тр*, имейл [email protected], която представителна власт важи за всички инстанции (л. 48 от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на иска е стойността на договора. Видно от договора, сумата е 2 328.58 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим.

Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Държавната такса е 93.14 евро.

С Определение № 14060/14.04.2026 г. съдът е оставил без уважение 3 искането по чл.83 ГПК и актът е влязъл в сила на 24.04.2026 г.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 93.14 евро, съгласно молба с вх. № 160099/19.05.2026 г.

По насрещния иск

В процесния случай цената на насрещните исковете е над 639.11 евро, поради което чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

По иска за главница таксата е в размер на 41.06 евро.

По иска за договорна лихва таксата е в размер на 25.56 евро.

По иска за мораторна лихва таксата е в размер на 25.56 евро.

Общата държавна такса по трите насрещни иска е 92.18 евро.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на ИМ и доклада

Липсва документ по чл.128, т.2-3 ГПК.

В обстоятелствената част на ИМ ищецът посочва, че претендира част от сумата по главницата по договора за кредит, т.е. само за настъпил падеж. В друга част на ИМ иска от съда да уведоми длъжника за настъпила предсрочна изискуемост с връчването на ИМ. За съда не е ясно на какво основание претендира процесната сума за главница – на настъпила предсрочна изискуемост или само за вноски с настъпил падеж. Ако е на предсрочна изискуемост следва да посочи дали предявява частичен иск за каква сума и за кой период спрямо глобална сума и глобален период.

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна. Следва да се остави без движение.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед 4 разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ НАСРЕЩНА искова молба с вх. №

210041/30.06.2026 г., като нередовна, като У К А З ВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане следва да отстрани нередовностите на исковата молба, с препис за противната страна, като: