Решение № 25 от 20.05.2024, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. *****, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Административно наказателно дело № 20244420200045 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

С наказателно постановление № **-****-****** от **.**.****г. на началника на РУ при ОДМВР *****, РУ ***** е наложил на К. С. В. от гр.******, основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП , административно наказание глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение н а чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят който, чрез адв.Р.Р. от ПлАК го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че описаното нарушение, не отговаря на описаната в АУАН и НП фактическа обставонка, т.к. жалбоподателя бил лишен по административен ред да управлява МПС, както и че в диспозитива на същите, са посочени три хипотези на невалидност на СУМПС – изгубено, откраднато или повредено и не е ясно, която от трите се твърди да извършил жалбоподателя.

В с.з. жалбопдателя и процесуалният му представител не се явяват и не се представляват.

АНО не изразява становище по съществото на спора, в с.з. не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия **, бл.

№ ***** от **.**.****г.,. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на **.**.****г., около 23:20ч. в гр. ******, на ул. **** с посока на движение към 1 кв.****, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „****“, собстевност на М.Н.М. от гр.***, с рег. № ****, които били иззети като доказателство, свалени по чл.171 т.2а б. „б“ от ЗДвП със Заповед №22-0305-000013/**.**.****г. и е извършил следното: 1. Управлява МПС, със СУМПС, което е обявено за невалидно, т.к. е изгубено, откраднато или повредено.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Л.П. и свидетеля О.Й.. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя и свидетеля, тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя по управление на лекия автомобил. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че незаконосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение по чл.150а от ЗДвП и незаконосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Съобразно разпоредбата на чл.150а от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В настоящия случай видно от показанията на свидетелите Л.П. и О.Й., след справка в системата е установено, че по време на проверката жалбоподателя, не е представил СУ на МПС, т.к., е обявено за невалидно, - обявено е за изгубено или откраднато от самият жалбоподател и това е отразено в системата на МВР.Въпреки това жалбоподателят управлявал процесното МПС, с което осъществил състава на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Т.е.

„съответното свидетелство за управление” по смисъла на административно-наказателната норма на чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП е свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от водача превозно средство по аргумент от чл. 150а ал.1 от ЗДП, което не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Т.е. посочената санкционна норма кореспондира с посочената в НП като нарушена правна норма – чл.150а от ЗДП, с дадената правна квалификация на извършеното от жалбоподателя. Вярно е че жалбоподателя е лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, и СУМВР му е временно отнето по реда на чл.

171, т. 1 или 4, но това е станало след датата на проверката – **.**.****г. и към тази дата, същото е обявено за невалидно, т.к. е било изгубено или откраднато.

Следователно към тази дата – **.**.****г., свидетелството за управление не удостоверява по надлежен начин наличието на правоспособност за управление на МПС, 2 макар жалбоподателя да е бил правоспособен. Наказанието е наложено не заради това че водача е бил неправоспособен, а поради това че същият управлява МПС без свидетелство за управление и същото е обявено за невалидно, т.к. е изгубено или откраднато, което е равнозначно за липса на удостоверение за правоспособност за съответната категория МПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и чл. 3 от Наредба № I -157/1.10.2002 г. за условията и реда за издавана на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, СУМПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност на водача и същото се издава съгласно изискванията на ЗДП и ЗБЛД.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 13 от Наредбата датата на валидност на удостоверението е задължителен реквизит.

Документ обявен за невалиден съгласно разпоредбата на § 1 т. 2 б. "ж" от ДР на ЗБЛД е нередовен документ.

Следователно след като административно-наказаното лице като водач на МПС не е притежавало валидно СУМПС за категорията МПС което управлява, същото е допуснало нарушение на чл. 150а ал. 1 ЗДвП, поради което правилно е ангажирана отговорността му по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДП.

Настоящият състав счита, че наказателното постановление е издадено за нарушение, което е доказано по безспорен и несъмнен начин, при липса на съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, което обуславя неговата законосъобразност.

Така наложената санкция попада в рамките, предвидени в чл. 177, ал. 1 от ЗДвП /„глоба” в размер от 100 до 300 лв./, и същата е определена в минималният предвиден размер.Въпреки, жалбоподателят е многократно нарушавал правилата по ЗДвП, поради което и според съда, санкцията, е неправилно определена към минимума, доколкото съдът не може да влошава положението му, то същата не следва да бъде изменяна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **-****-****** от **.**.****г. на началника на РУ при ОДМВР *****, РУ ***** с което на К. С. В. с ЕГН ********** от гр.******, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП , му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – ***** в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – *****: _______________________

3