Определение № 48926 от 30.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48926 гр. София, 30.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20231110134962 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е молба от ищеца „Н*** Л***“ ЕООД с вх. № 195874/14.06.2024 г, подадена на 13.06.2024 г., с искане за изменение на Решение № 9659/22.05.2024 г., постановено по гр. дело № 34962/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, в частта за разноските, като искането е да бъдат присъдени на ищеца направените от него разноски във втора фаза на обезпечителното производство в размер на 74,50 лева - такси, събрани от съдебния изпълнител. Иска се да бъде присъдено и адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 899,58 лева, вместо присъдените 600 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – ответникът не подал отговор, с който да изрази становище.

Съдът намира, че искането на ищеца е процесуално допустимо, доколкото е направено от легитимирана страна, в преклузивния за това срок. Представен е списък по чл. 80 ГПК.

Разгледана по същество молбата по чл. 248 ГПК е частично основателна, като аргументите за това са следните:

В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 50411 от 28.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2983/2020 г., III г. о., ГК, се приема, че обезпечителният процес има две фази - по допускане на обезпечението на иска и по налагане на допуснатата обезпечителна мярка.

Независимо, че те се развиват пред различни органи, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора и с оглед крайния му изход. Обезпечителното производство няма характер на изпълнително производство, тъй като липсва изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който разноските да бъдат събрани от съдебния изпълнител по делото образувано по обезпечителна заповед (чл. 400, ал. 1 ГПК). Преценката за дължимостта им е на исковия съд. Съгласно чл. 79 ГПК разноски по изпълнението могат да се съберат от СИ директно (без изпълнителен лист) само в рамките на изпълнително производство по 1 представено изпълнително основание (Част пета от ГПК, чл. 404 и сл. ГПК), но образуваното по реда на чл. 400, ал. 1 ГПК производство пред СИ за налагане на обезпечителна мярка не е изпълнително, а е част от обезпечителния процес. Поради това, разноските по обезпечението включват и разноските по налагането му, която фаза на обезпечителния процес в хипотезата на чл. 400, ал. 1 ГПК приключва с извършване от СИ на действията за привеждане в изпълнение на издадената обезпечителна заповед за допуснатите обезпечителни мерки. С това се изчерпва и предметът на образуваното пред СИ изпълнително дело, като въпросът за дължимостта на направените от страната разноски се разрешава в исковия процес.

Съобразявайки доводите на ВКС, които възприема, настоящият състав намира, че в полза на ищеца следва да се присъди сумата от още 74,50 лева - разноски, сторени в обезпечителното производство.

В останалата част обаче молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна.

Настоящият състав намира, че определеното с решението възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на цената на предявените искове.

На първо място, съдът взема предвид, че с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.

СЕС е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място, СЕС е посочил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. На последно място е уточнено, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и изводите в него, поради което и с оглед гореизложеното е длъжна да откаже да приложи националната правна уредба, в случая НМРАВ.

За да прецени дължимото възнаграждение, съдът съобразява преди всичко фактическата и правна сложност на делото. На следващо място, съдът следва да съобрази и действително 2 извършените от процесуалния представител на ищеца действия в настоящия процес. Те се изразяват в депозирането на ИМ и молби преди открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 9659/22.05.2024 г., постановено по гр. дело № 34962/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА "Б** Ч" ООД, ЕИК 206986705, да плати на „Н*** Л***“ ЕООД, ЕИК 201476011, допълнително сумата от 74,50 лева – разноски за обезпечителното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, депозирана от „Н*** Л***“ ЕООД, ЕИК 201476011, за изменение на Решение № 9659/22.05.2024 г., постановено по гр. дело № 34962/2023 г., в частта, в която се иска да бъде увеличен размерът на присъдените в полза на „Н*** Л***“ ЕООД разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лева на 899,58 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.

Да се връчи препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3