Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 31.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 23/2024
Вид
Решение № 28
Подписан
31.01.2024
В сила
31.01.2024
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 493, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Велико Търново, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500023 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 463 от ГПК.

С Решение № 319/29.09.2023 год. по в. гр. д. № 573/2023 г. Русенският окръжен съд отхвърлил жалбата на длъжника М. Н. С., действаща като ЕТ „Магик-М. С.“, против разпределение № 12636/21.07.2023 г. по изп. дело № 291/2015 г. по описа на ЧСИ В. М. на сума от публична продан на паркомясто № 1 и паркомясто № 2, находящи се в подземния етаж на сграда в гр. Русе, ********. Осъдил М. Н. С. да заплати на „ОББ“ АД сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въззивна жалба против решението е подадена от длъжника М. Н. С.. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Неправилно са изчислени коефициентите на отделните взискатели и неправилно е разпределена сумата, която следва да се изплати на всеки един от тях.

В писмения си отговор взискателят „ОББ“ АД чрез пълномощника юрисконсулт Е. Т. заема становище за неоснователност на жалбата. Същата е бланкетна.

Изготвеното разпределение изключва определяне на коефициенти за удовлетворяване на отделните взискатели, защото единствен кредитор, който има това право, е взискателят „ОББ“ АД, по отношение на когото е уважен иска по чл. 135 от ЗЗД. Целта на жалбата е шиканиране на процеса. Моли съда да я остави без уважение, като присъди възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 300 лв.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и 1 писмените доказателства по делото, намира следното:

Изп. дело № 291/2015 год. по описа на ЧСИ В. М., с район на действие РОС, е образувано от взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, чийто правоприемник е „ОББ“ АД, за удовлетворяване на вземанията му към „Кигам“ ЕООД, ЕТ „Магик - М.

С.“, Д. Н. К., М. Н. С. и „Елекс“ ЕООД по изп. лист от 23.03.2015 год., изд. по ч. гр. д.

№ 1155/2015 год. По описа на РС-Русе. В изпълнителното производство са присъединени и други взискатели.

Принудителното изпълнение е насочено върху недвижими имоти, собственост на длъжниците, както и върху недвижими имоти – паркомясто № 1 и паркомясто № 2, находящи се в жилищна сграда с магазини, офиси и кафе-бар в гр. Русе, ********.

Изпълнението върху двата имота е предприето от взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД след успешно проведено производство по чл. 135 от ЗЗД за обявяване недействителността на разпоредителна сделка с имота, извършена от длъжника М. Н.

С. на М. Д. К. (гр. д. № 612/2019 г. по описа на РОС).

Публичната продан на двете паркоместа е проведена в периода 30.05.2022 г. – 30.06.2022 г., при първоначална цена съответно 14 240 лв. и 14 120 лв. – общо 28 360 лв. С протоколи от 01.07.2022 г. за купувач на имотите е обявена М. Д. К.

(присъединен взискател) за сумите 14 300 лв. и 14 200 лв. всяко едно паркомясто – общо 28 500 лв. На 01.07.2022 г. съдебният изпълнител е изготвил разпределение и е задължил купувача М. К. да внесе сумата 28 500 лв. и такса за изготвяне на постановление за възлагане. Разпределението е било обжалвано пред РОС от длъжника М. Н. С., но жалбата е била оставена без уважение. Купувачът М. Д. К. не е внесла дължимата по влязлото в сила разпределение, поради което с Протокол от 21.07.2023 г. за купувач на имота на осн. чл. 493, т. 2 от ГПК е обявен следващият наддавач А. С. А. за сумите 14 290 лв. и 14 180 лв. съответно – общо 28 470 лв.

С протокол от 21.07.2023 г. съдебният изпълнител е разпределил сумата както следва:

1. В полза на ЧСИ – 252 лв.

2. В полза на „ОББ“ АД, правоприемник на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, като кредитор по иск по чл. 135 от ЗЗД – 28 218 лв.

Определена е и такса по чл. 26 от ТТРЗЦСИ върху събраната сумата, в размер на таксата 739.74 лв.

При това, общата сума за получаване от ЧСИ е в размер на 911.74 лв., а от „ОББ“ АД – 27 478.26 лв., които купувачът А. С. А. е задължена да внесе в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението сумата, заедно с такса за изготвяне на постановление за възлагане в размер на 512.46 лв.

Разпределението е предявено на длъжника М. Н. С. на 24.07.2023 г. и е 2 обжалвано от нея пред РОС.

С обжалваното в настоящото производство решение съдът е оставил без уважение жалбата като неоснователна.

Въззивната жалба е подадена в срок, допустима е за разглеждане, но е неоснователна по съществото си:

Настоящата инстанция изцяло споделя извода на първостепенния съд за неоснователност на жалбата срещу изготвеното от съдебния изпълнител разпределение от 21.07.2023 г.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г., ОСГТК – т. 1, при обжалване на разпределението по реда на чл. 463 ГПК съдът е ограничен от оплакванията в жалбата, като служебно проверява единствено включването в разпределението на присъединените по право взискатели. В случая жалбата е бланкетна, напълно идентична с останалите жалби на длъжника срещу други разпределения по изпълнителното дело, приложени по него.

Видно от обжалваното разпределение, в него съдебният изпълнител е посочил размерите на вземанията на всички кредитори, като сумата от публичната продан на двата имота е разпределена за разноски по принудителното изпълнение (вземане по чл.

136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД) и за взискателя, който има право да се удовлетворява от имотите съгласно чл. 135 ал. 4 от ЗЗД (спрямо когото разпоредителната сделка, извършена от длъжника, е обявена за недействителна). В разпределението не участват други взискатели, не е останала сума за удовлетворяване на други взискатели, поради което не е извършено съразмерно удовлетворяване на кредитори от един ред съобразно изчислен коефициент. Предвид това, оплакването в жалбата е напълно несъстоятелно и голословно.

Жалбата против разпределението е изцяло неоснователна и като такава правилно е била оставена без уважение от първостепенния съд, съответно обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Независимо от извода за неоснователност на подадената жалба, в полза на ответника по нея „ОББ“ АД не следва да се присъждат разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, тъй като предмет на преценка в настоящото производство е законосъобразността на акт на съдебния изпълнител, съответно – неприложим е общият принцип за отговорността за разноски в съдебното (исковото) производство, регламентиран в чл. 78 от ГПК.

Водим от горното и на чл. 463 ал. 2 от ГПК, Великотърновският апелативен съд:

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 319/29.09.2023 год. на Окръжен съд – Русе по в. гр. д. № 573/2023 г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4