Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 65077 от 28.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 75/2023
Вид
Разпореждане № 65077
Подписан
28.05.2023
Състав
ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 65077 гр. С., 28.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско дело № 20231110100075 по описа за 2023 година

Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от ФИРМА срещу Д. К. Ц., за следните суми:

- сумата в размер на 413,13 лева - главница по Договор за паричен заем № 605392 от 13.12.2021 г.;

- сумата в размер на 20,79 лева - възнаградителна лихва за периода от 13.12.2021 г. до 13.05.2022 г.;

- сумата в размер на 112,08 лева - договорна неустойка при непредоставяне на обезпечение за периода от 13.12.2021 г. до 13.05.2022 г.;

- сумата в размер на 36,40 лева - законна лихва за забава за периода от 01.06.2022 г. до 01.12.2022 г.;

- сумата в размер на 54,60 лева - еднократна неустойка за забава за периода от 12.07.2022 г. до изплащане на задължението;

- сумата в размер на 120,00 лева - разходи за събиране на вземането поради забава в плащането за периода от 21.02.2022 г. до 01.12.2022 г.

- законна лихва за периода от подаване на заявлението - 03.01.2023 г., до изплащане на задължението.

На първо място, заявлението следва да бъде отхвърлено за претенцията за договорна неустойка в размер на 112,08 лева. В заявлението е посочено, че съгласно уговореното в чл. 7 от договора между заявителя и длъжника , вр. чл.

37, ал. 3 и 4 от Общите условия се дължи неустойка за непредоставяне в тридневен срок, считано от усвояване на заемната сума, на обезпечение по начина и реда, посочен в Общите условия. Следва да се посочи, че 1 неустойката е разписана в чл. 6.1. от договора, а не както е посочил заявителят. Съдът счита, че подобна уговорка е нищожна. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка, уговорена по посочения начин, би въвела възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на предвиденото обезпечение. С оглед на размера (и предвид съотношението му към размера на заетата сума) и начина на уговарянето неустойка би излязла извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което същата би се явила нищожна поради противоречието й с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД).

Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или когато е налице обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Предвид това по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПК) и разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.

Съдът намира, че клаузите, от които произтичат вземанията за: неустойка за забава в размер на 54,60 лева, начислена еднократно за периода от от 12.07.2022 г. до изплащане на задължението, и разходи за събиране на вземането поради забава в плащането в размер на 120,00 лева за периода от от 21.02.2022 г. до 01.12.2022 г., са в противоречие с правилата на ЗПК.

Клаузите за заявените вземания са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл.10а и чл. 33 от ЗПК.

Нито в договора за кредит, нито в представените Общи условия, се установява да е била уговорена неустойка за забава в размер на 54,60 лева.

Касае се за вземане по т. 3 от Тарифата за таксите и разходите, събирани от ФИРМА от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството заеми - потребителски кредити. Подобна уговорка се явява противоречаща на нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, съгласно която при забава потребителят дължи само законна лихва.

Претендираната сума за разходи за събиране на вземането поради забава на плащането не се дължи поради противоречие с разпоредбата на чл.

10а от ЗПК. Цитираната разпоредба дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, а действията по неговото принудително събиране в случай на неизпълнение не са такива.

Съдът счита, че същата се претендира и в противоречи с чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Заплащането на посочените такси възиква като задължение при 2 забавено изпълнение, наред със задължението за обезщетение за забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, "всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна", поради което съдът счита, че не се дължи и тази сума.

По изложените съображения заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено. Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 15,53 лева до сумата от 25,00 лева, както и за сумата над 31,06 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ размер от 50,00 лева).

По изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от ФИРМА, ЕИК ************* срещу Д. К. Ц., ЕГН **********, за следните суми: сумата в размер на 112,08 лева - договорна неустойка за периода от 13.12.2021 г. до 13.05.2022 г., сумата в размер на 54,60 лева - еднократна неустойка за забава за периода от 12.07.2022 г. до изплащане на задължението, сумата в размер на 120,00 лева - разходи за събиране на вземането поради забава в плащането за периода от 21.02.2022 г. до 01.12.2022 г., както и в частта относно разноските, а именно за сумата над 15,53 лева до сумата от 25,00 лева - държавна такса, както и за сумата над 31,06 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3