Определение № 2991 от 11.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2991 гр. София, 11.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20258002101125 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

С касационна жалба на „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД, подадена чрез пълномощника адв. Д.Г., се обжалва решение № 1217 от 15.11.2024г., постановено по въззивно гр.дело № 1582/2024г. на Варненския окръжен съд, с което след отмяна на решение № 1360/19.04.2024г. по гр.д.№ 15739/2022г. на РС-Варна са отхвърлени исковете на дружеството-касатор, предявени против А. Т. К. и Д. Т. К. с правно основание чл. 92 ЗЗД, да бъде осъден всеки от ответниците да плати на „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД по 10 000 евро - неустойка по чл.29 от предварителен договор от 23.10.2018г. за проектиране, учредяване на право на строеж на жилищна сграда и прехвърляне на идеални части от УПИ, поради неизпълнение на задължението за предоставяне на пълномощно в надлежна форма, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете28.11.2022г. до окончателно плащане.

В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и формулира следните процесуалноправни въпроса: 1.

Длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл. 266, ал.3 ГПК доказателства, които не са събрани от първата инстанция и това не се дължи на процесуални нарушения; 2. До колко заявеното във въззивното производство искане за събиране на доказателства може да преодолее преклузията на чл. 266, ал.1 ГПК; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях; 4. Извършените извън 1 процесуалните срокове действия на страните следва ли да се вземат предвид от съда; 5.

Изтичането на срока за внасяне на разноски за събиране на доказателства, представлява ли основание за отмяна по реда на чл. 253 ГПК на определението за допускането им; 6.

Допустимо ли е извън срока по чл. 259, ал.1 ГПК да се изменят доказателствените искания, направени във въззивната жалба; 7. Изменението на определението на въззивния съд относно допускането на доказателства, налага ли да се осигурят реципрочни процесуални възможности на насрещната страна в процеса; 8. Как следва да се ценят показанията на лицата по чл. 172 ГПК и следва ли изложеното от тях да се цени във връзка с останалите доказателства по делото. По първите два въпроса твърди противоречие с ТР № 1/19.12.2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение № 92/03.04.2013г. по гр.д. № 1147/2012г. на ІV ГО и решение № 129/06.03.2017г. по гр.д.

№4579/2015г. на ІІ ГО на ВКС. По въпрос 3 поддържа противоречие с решение № 142/30.03.2020г. по търг.д. №2970/ 2018г. на І ТО, решение № 354/30.10.2015г. по гр.д.

№1398/2015г. на ІV ГО и решение № 331/19.05.2010г. по гр.д.№ 257/2009г. на ІV ГО. Според касатора въпроси 4 и 5 са решение в противоречие с определение № 4/07.01.2016г. по търг.д.

№ 3024/2015г. на ІІ ТО, решение № 674/14.02.2011г. по гр.д. № 1814/2009г. на І ГО и определение № 349/15.10.2017г. по ч.гр.д.№ 2856/2017г. на ІІІ ГО. Въпросите 6 и 7 са решени в противоречие с ТР №4/2021г. по тълк.дело № 4/2021г. на ОСГТК на ВКС и с решение № 315/ 07.12.2010г. по гр.д.№ 3555/2008г. на ІІ ГО и решение № 129/06.03.2017г. по гр.д.№ 4579/2015г. на ІІ ГО, а по последния въпрос поддържа противоречие с решение № 176/28.05.2011г. по гр.д.№ 759/2010г. на ІІ ГО, решение № 207/17.03.2021г. по гр.д.№ 165/2020г. на ІV ГО и решение № 428/15.07.2010г. по гр.д.№ 843/2009г. на І ГО на ВКС.

Ответниците по касационната жалба А. Т. К. и Д. Т. К., чрез процесуалния си представител адв. Г. В., в писмен отговор излагат подробни съображения за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

Върховният касационен състав намира по предварителния въпрос за допустимост на касационното обжалване намира следното:

Разгледани са искове по чл.92 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да плати на ищеца по 10 000 евро-неустойка по чл. 29 от предварителен договор от 23.10.2018г., поради неизпълнение на задължението на ответниците да предоставят на ищеца пълномощно в надлежна форма, ведно със законната лихва от 28.11.2022г. до окончателно плащане. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че ищцовото дружество и Т. А. К.наследодател на ответниците, са били обвързани от валдно сключен и действителен предварителен договор от 23.10.2018г. за проектиране, учредяване на право на строеж, строеж на жилищна сграда и прехвърляне на идеални части от УПИ. По силата на договора К., като съсобственик, заедно с още 14 физически лица, притежаващи ид. части от недвижими имоти в [населено място] на [улица], № 48А, № 50 и № 52, възложили на ищцовото дружество, като изпълнител, със свои сили и средства, и за своя сметка да 2 извърши предпроектни проучвания и проектиране; да изгради сграда в собствените на възложителите недвижими имоти по одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж и да я снабди със всички необходими строителни книжа и въведе в експлоатация.

Съсобствениците-възложители, наред с К., се съгласили да учредят помежду си право на строеж за бъдещата сграда, съобразно притежаваните от тях ид.ч. в парцелите, и в полза на изпълнителя или на посочено от него трето юридическо лице. Изборът на конкретен обект от сградата за всеки от възложителите следвало да се обективира в протокол. На 22.01.2019г. Т.

К. избрал правото на строеж върху самостоятелен обект в сграда с № 34 на ет. 6 и един брой паркомясто. С т. 26.2 от предварителния договор възложителите се задължили в деня на подписването му да предоставят на изпълнителя нотариално заверени пълномощни, с които го упълномощават да ги представлява при снабдяване и одобряване на всички необходими строителни книжа за проектиране и строителство на сградата. При неизпълнение на това задължение в т. 29 е предвидена неустойка в размер 10 000 евро за всеки виновен възложител. На 01.11.2018г. Т. К. и С. К. упълномощили Т. Г. А. и С. А. Д., да ги представляват пред всички държавни органи и общински служби, ВиК, „Виваком“ и „Електроразпределение Север“, като това упълномощаване е в изпълнение на т.26.2. от предварителния договор. С нотариален акт за прехвърляне на собственост и определяне на квотите на съсобственост в образуван съсобствен урегулиран поземлен имот от 21.10.2019г., възложителите по предварителния договор и „Резиденшъл пропъртис Владислав“ ЕООД си прехвърлили взаимно идеални части в съсобствени УПИ и разпределили квотите в съсобствеността на бъдещия обединен ПИ с идентификатор *.*.* по КККР на [населено място]. Съдът установил, че със заповед от 13.12.2019г. е отменено разрешение на строеж № 216/25.11.2019г., но на 12.02.2021г. е издадено ново разрешение за строеж № 32/12.02.2021г., като на 12.05.2021г. била открита строителна площадка и дадена строителна линия и ниво на строежа на обект съобразно издадено разрешение за строеж от 12.02.2021г. на „Жилищна сграда“ находяща се в УПИ № *, *, *, * в кв. * по плана на 14 микрорайон, [улица], 48а, 50, 52, 52а, [населено място], * ПИ с идентификатор *.*.* по КККР на [населено място]. В протокола като строител е посочен „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД, а възложителите, сред които е „Резиденшъл Пропъртис Владислав“ ЕООД били представлявани от пълномощника Т. А.. На 30.10.2021г. Т. А. К. починал и оставил за свои наследници: съпругата си С. Х. Я.-К. и ответниците-синовете си А. Т. К. и Д. Т. К.. Съдът установил също, че А. К. и Д. К. упълномощили адв. М. от САК да ги представлява пред всички физически и юридически лица, както и държавни и общински органи на РБ, като на 11.05.2022г. от пълномощника на „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД - адв.Н., била изпратена покана до адв. М. с искане доверителите му да предоставят на дружеството пълномощно по чл.17 и чл.26 от предварителен договор за строежа на жилищната сграда в [населено място]. На 01.06.2022г., 19 физически лица, сред които „Резиденшъл пропъртис Владислав“ ЕООД и ответниците, подписали нотариален акт пред нотариус Ш., в който обективирали договора си за прехвърляне на идеални части от недвижим имот и учредили взаимно право на строеж в същия ПИ, като на А. К. и Д. К. вместо баща им Т. К., и на С. Х.

Я.-К. било учредено право на строеж за ап. № 21 на ет. 5 и правото на ползване на 3 паркомясто № 18. В нотариалния акт изрично е отразено, че сделката се осъществява въз основа на предварителни договори от 23.10.2018г. Съдът съобразил, че ответниците са представили по делото пълномощно, с което на 01.06.2022г. упълномощили Т. Г. А. и С. А.

Д. да ги представляват пред всички държавни органи и общински служби, ВиК, „Виваком“ и „Електро-разпределение Север“, както и пред всички други компетентни органи във връзка с извършването на строителство в УПИ № *-*, в кв.* по плана на 14 микрорайон, [улица], [населено място]. Пълномощното е с нотариална заверка, извършена от нотариус Ш., като е представена и справка-удостоверение от регистъра на нотариуса, от която се установява, че пълномощното е заверено с представеното по делото съдържание. На 07.09.2022г. Т. А. като пълномощник на 17 физически лица, сред които и двамата ответници и „Резиденшъл Пропъртис Владислав“ ЕООД подала заявление до Община Варна с рег. № АУ088980 ВН/07.09.2022г. за одобряване изменение на одобрен инвестиционен проект по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, като пълномощно №6205/01.06.2022г., заверено от нотариус Ш. било представено по преписката; заповедта за уважаване на заявлението е издадена на 21.09.2022г. От представеното разрешение за строеж No 32/12.02.2021г. съдът установил, че на 16 физически лица, сред които и наследодателят на ответниците и на „Резиденшъл Пропъртис Владислав“ ЕООД е разрешено да изградят процесната жилищна сграда. В процедурата по издаване на разрешението всички лица са представлявани от пълномощника Т. А.. Съдът е посочил, че писмените доказателства установяват, че на 28.01.2022г. между възложителите по предварителния договор от 23.10.2018г. (вкл. Т. К. и С. К.) и „Резиденшъл Пропъртис Владислав“ ЕООД от една страна като „клиент“, всички представлявани от пълномощник Т.

А. и „ЕРП Север“ АД бил сключен договор за присъединяване на обект „Жилищна сграда“ в УПИ № *- *, *, *, * в кв. * по плана на * микрорайон, [улица], 48а, 50, 52, 52а, [населено място]. Към преписката след договора са приложени фактура за цената на услуга за присъединена мощност и пълномощни от всички представлявани лица по отношение на Т.

А., които са заверени за вярност от пълномощника с подпис и дата 28.01.2022г. След пълномощните има приложено допълнително споразумение № 1/17.02. 2023г. сключено между страните по договора за присъединяване, с което приемат стойност на променливата компонента от цената за присъединяване 5 959 лева. Споразумението е подписано за всички лица в качеството на клиент от пълномощника Т. А., като за Т. К. е отбелязано ръкописно, че е починал. След споразумението са приложени отново пълномощни от лицата – „клиент“ по договора за присъединяване. След пълномощно от Т. К. и С. К. с нотариално удостоверяване на подписите с рег. №1494/01.11.2018г. е приложено удостоверение за наследници на Т. А. К. и пълномощно от А. Т. К. и Д. Т. К. с №6205/01.06.2022г. на нотариус О. Ш., peг. №*.

След анализ на доказателствата по делото въззивната инстанция е приела, че ищецът е изпълнил задълженията си по предварителния договор, независимо от отмяната на първото разрешение за строеж. След смъртта на баща си, ответниците са встъпили като страна по този договор с приемането на наследството на своя наследодател. Приел е, че не е налице неизпълнение на договора от тяхна страна. Съобразил е, че твърденията на ищеца са за липса на учредена представителна власт в полза на ищеца за представителство пред конкретните институции във връзка със строителния процес, без да са надеведи твърдения за 4 конкретно (специфично) изрично действие на ответниците, което да е затруднило или осуетило законосъобразното развитие на процедурата по набавяне на строителни книжа – не е посочено какво действие от строителния процес е било забавено. Приел е, че ангажираните доказателства, не само не установяват твърдението на ищеца, но и го опровергават. От писмените доказателства е намерил за установено, че пълномощно от ответниците е подписано на 01.06.2022г.; това пълномощно е дадено в полза на двете физически лица, посочени от дружеството строител; образецът на пълномощното е бил предоставен именно от името на управителя на ищеца, който е посочил своята сътрудничка да събере всички документи, включително и процесните пълномощни. Съдът е кредитирал показанията на св.