Решение № 34 от 20.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Весислава Иванова

Пламен Дацов при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Евгения Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Дацов Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200569 по описа за 2025 година

Касационното производство е инициирано по жалби на адв.Р.П. – повереник на С. А. и Й. А. – сестра и брат на починалия Т. А., както и от адв.С.Ч. – повереник на В. Н., Г. И., К.

И., И. И. и М. И., всички частни обвинители по делото.

Оплакванията в жалбите са за наличието на касационното основание визирано в чл.348, ал.1, т.3 НПК. В тази връзка се моли за отмяна на атакуваното Решение №133/25.03.2025 год., постановено по ВНОХД№1580/2024 год. по описа на Апелативен съд – София, 4 –ти състав и се върне делото на друг състав за ново разглеждане в частта относно наказанието, като явно несправедливо.

В хода на делото по същество пред ВКС, адв.С. за частните обвинители - В. Н., Г. И., К. И., И. И., М. И., поддържат депозираната молба. Твърди се, че САС прави недокрай коректна оценка на тежестта на стореното от дееца, като механизъм на извършване на деянието, което от своя страна само по себе си е достоверен източник за данни по отношение личността на дееца. На следващо място, повереникът акцентира за наличието на девет на брой предишни наказания на подсъдимия по ЗДвП, които са дали основание на апелативната инстанция да увеличи кумулативното наказание по чл.343г НК, но от друга страна същата тази апелативна инстанция не счита това негово поведение за достатъчно такова, сочещо към завишена опасност на самия деец.

1

Представителят на ВКП е на мнение, че касационните жалби на поверениците и частните обвинители са основателни. Налице, според него, е касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, а именно явна несправедливост на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Според прокурора по отношение на приложението на чл.66 НК мотивите в решението на въззивния съд са противоречиви и неубедителни. От една страна, АС – София се съгласява с преценката на първоинстанционния съд, че подсъдимият е със завишена обществена опасност, като водач на МПС. Веднага след този извод се постановява, че личната обществена опасност на дееца не е силно завишена. В подкрепа на това съждение, прокуратурата твърди, че АС – София не излага убедителни доводи, доколкото се отчита, че подсъдимият не е бил изряден, което разкривало подсъдимия като опасен водач. Прокурорът не се съгласява и с аргумента на съда, че склонността към недисциплинирано поведение на пътя можело да се обясни с ежедневно и продължително управление на МПС. Нямало резон и в съждението, че наказанието „лишаване от свобода“ е едно и също, независимо дали е причинена смърт на едно или повече лица, наред с причинена средна телесна повреда. Броят на починалите лица, според представителя на ВКС, когато е повече от едно е утежняващо вината обстоятелство, което следва да се вземе предвид при определяне на наказанието и неговата индивидуализация. Необосновано било и отчитането, като смекчаващо обстоятелство, че починалите били колеги и приятели на подсъдимия. По тези съображения се моли за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което следва да се отмени приложението на чл.66 НК.

Адвокат П. за подсъдимия С. В. твърди, че внесените жалби на частните обвинители са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения или нарушения на материалния закон, а определеното наказание е справедливо.

В своя защита подсъдимият моли да се потвърди решението на САС.

В последната си дума подсъдимият съжалява за извършеното и моли за справедлива присъда.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

С Присъда №23/22.10.2024 г., Окръжен съд – Враца по НОХД№358/2024 год. е признал подсъдимия С. В. В. за виновен в извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б.“г“, пр.1 вр. чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“, пр.1 вр. чл.342, ал.1 и във вр. с чл.54 вр. чл.58а, ал.1 НК го е осъдил на 3 години „лишаване от свобода“, като на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от 5 години. На основание чл.343г НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се е по вещественото доказателство и разноските по делото.

С Решение с рег.№133/25.03.2025 год. по ВНОХД№1580/2024 год., Апелативен съд – 2

София, 4-ти наказателен състав във връзка с инициирано въззивно производство от частните обвинители В.Н., Г.И., К.Н., И.И. и М.И. чрез техния повереник адв.Ч. е изменил първоинстанционната присъда като е увеличил наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 4 на 5 години. Изменя присъдата и в частта за разноските като намалява същите. Потвърждава присъдата в останалата й част.

По отношение на наведените основания в касационните жалби:

В касационната си жалба адв.П., като повереник на С. и Й. А., навежда оплакване за явна несправедливост на наказанието.

Основният довод в касационната жалба е, че съдът неправилно е приел, че съществуващите нарушения преди инкриминираното деяния, за които подсъдимият е бил санкциониран, са без особено значение и не са отегчаващи отговорността обстоятелства.

Преди всичко следва да се отбележи, че принципното разбиране, което се споделя и от практиката на ВКС е, че множеството административни нарушения, какъвто е и процесният случай, могат да бъдат основание съдът да откаже приложението на чл.66 НК.

Въпросът за предходни административни нарушения, обикновено е свързан с разкрИ.е на личностната характеристика на дееца. В този смисъл, ако подсъдимият преди това е имал много на брой фишове за превишена скорост, неправилно изпреварване или алкохол, това определено следва да се приеме като системно нарушение и отегчаващо отговорността обстоятелство. В допълнение представлява доказателство, установяващо трайно нежелание за спазване на законовите норми и липса на самодисциплина.

По делото се констатира, че В. има санкция за превишена скорост еднократно, а всички останали нарушения са му за управление без свидетелство за МПС, неизправно МПС, липса на пожарогасител и обезопасителен колан, както коректно са изброени от апелативната инстанция. Макар и последните нарушения да са свързани със задължителни по своя характер постановки, то единственото сериозно такова е това, което е свързано с превишаване на скоростта.

От друга страна, когато се правят възражения за явна несправедливост на наказанието поради обстоятелството, че съдът е определил условно, а не ефективно наказание, трябва да се има предвид и още нещо, което макар и не дотам обстоятелствено, но като обобщена и крайна оценка е взето предвид от САС. За да се приложи условното осъждане, трябва да са налице две кумулативни условия –наложеното наказание да е до три години „лишаване от свобода“ и съдът да прецени, че за поправянето на дееца не е необходимо той да го търпи ефективно. ВКС нееднократно е посочвал в своята практика, както основателно отбелязва повереника в контекста на разглеждания случай, че ако извършителят на деянието е наказван многократно по административен ред и въпреки това е извършил ПТП, то това ще означава, че административните санкции не са постигнали своя превъзпитателен ефект. Тук е и същественият елемент, дали всички видове административни нарушения са от вида, при който може да се приеме гореизложеното 3 заключение. Отговорът е даден от установената съдебна практика, където е подчертано, че следва да се имат предвид характера на нарушенията и дали същите са свързани с безопасността, като превишена скорост и употребен алкохол. Не трябва да се игнорира и още едно важно обстоятелство, че всеки случай е индивидуален и в този смисъл не може да се прави генерално обобщение. Това е така, защото съдът е задължен да балансира предходните нарушения със смекчаващите обстоятелства като оказана помощ, признание на вината, семейно положение, разкаяние и други. Именно поради тази причина, макар и да са факт определен брой административни нарушения, които следва да се отчетат, то от друга страна същите е необходимо да се преценяват в своето съдържание и качество, а не единствено като количествен критерий. За да се откаже приложението на чл.66 НК въз основа на административното минало, нарушенията, както вече бе казано, трябва да разкриват устойчива склонност на дееца да пренебрегва правилата, пряко свързани с безопасността на движение в комбинация с обремененото съдебно минало. Видно от доказателствата по делото е, че останалите нарушения, които е извършил подсъдимият В., се приемат като такива с по-ниска степен на обществена опасност. Те не сочат към опасен стил на шофиране или съзнателно поставяне в риск живота на другите. Така например, нарушението за липсата на обезопасителен колан засяга изцяло и пряко пасивната безопасност и е значително по-леко като нарушение от превишената скорост или алкохола.

Като заключение за това конкретно оплакване може да се каже, че апелативната инстанция не е допуснала нарушение свързано с правилното определяне на наказанието, като не е приела наличната бройка от фишове като достатъчни сами по себе си, за да квалифицират подсъдимия като лице с висока степен на обществена опасност.

В контекста на горното, въззивната инстанция е отчела и смекчаващите отговорността обстоятелства без да дава необоснован превес на същите като по този начин да определи явно занижено наказание – подсъдимият е трудово ангажиран и с добри характеристични данни, семеен – с две малолетни деца, неосъждан с искрено съжаление за извършеното поради обстоятелството, че двама негови колеги и приятели са загинали, а роднина е с телесна повреда. В този смисъл, справедливо съдът е определил наказание от 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ - под средния такъв, което е намалено с една трета, поради приложението на чл.58а, ал.1 НК. Не е без значение и това, че при баланс между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и когато вторите преобладават, наказанието не може да се определи над средния размер, което също е взето предвид със съответната мотивировка в решението.

По отношение на касационната жалба на В.Н., Г.И., К.И., И.И. и М.И. чрез техния повереник адв.Ч., съдът ще се спре само върху онези оплаквания, които са различни от вече коментираните в другата касационна жалба.

От една страна, следва да се отхвърли възражението на касатора, че не можело да се приеме близката родствена или приятелска връзка между подсъдимия и пострадалите като смекчаващо отговорността обстоятелство. Напротив, практиката на ВКС е, че това е един от малкото случаи в наказателното право, в който субективното преживяване на дееца има 4 директно отражение върху размера на наказанието. Тук е необходимо да се изследва психическото състояние на дееца или т.нар. „собствена трагедия“. В практиката си ВКС приема, че когато в резултат на непредпазливо деяние, каквото е ПТП, деецът е причинил смърт или телесна повреда на свой родител, дете съпруг, роднина или близък приятел, той претърпява тежко психическо сътресение. Именно поради тази причина, може да се приеме, че моралните страдания и чувството за вина се разглеждат като форма на самонаказание.

Логиката в случая е, че за поправянето на човек, който е загубил близък и приятел, не е необходимо да бъде изолиран в местата за лишаване от свобода – трагедията е достатъчно възпиращ фактор за в бъдеще. ВКС приема, че когато деецът е причинил смъртта на свои близки, той е поставен в ситуация на изключителна житейска трагедия. В мотивите на много решения се посочва, че :“ Наказанието не трябва да се превръща в акт на излишна ретрибуция (възмездие), когато деецът вече е понесъл най-тежката морална санкция – загубата на обичани хора“. В този смисъл, връщайки се на коментираното за превес на смекчаващите обстоятелства, което е било преценено от апелативния съд, ако от една страна е налице двойно превишение на скоростта и 9 фиша, от които един за сериозно нарушение, и от друга роднински и приятелски отношения с пострадалите и налични други смекчаващи отговорността обстоятелства се приема въпросната взаимообвързаност като смекчаващо обстоятелство – Решение №235 по НД№826/2014 на ВКС, II НО.