Решение № 121 от 21.07.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Ямбол, 21.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20242330200283 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „РОКО ВИП ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** представлявано от Е.Р.Я. чрез В. А. Р. от АК-Пловдив срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8506222247, с което на жалбоподателят на основание чл.187а, ал.2, т.3а във връзка с чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата. Със жалбата се прави искане за отмяна на издадения електронен фиш, тъй като е издаден при съществени нарушения на административно-наказателните правила, предвид това, че липсва пълно описание на нарушението и правната квалификация, която се твърди, че е нарушена, както и е налице несъответствие между словесното и цифрово описание на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез процесуалния си представител – юриск. К. оспорва жалбата, като изразява становище, че издадения електронен фиш е правилен и законосъобразен и се пледира за потвърждаването му, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена от фактическа страна следното:

1

Издаден е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8506222247 за това, че на 18.03.2023 г., в 15:02 часа е установено нарушение № F7F726E459B73886E053011F160AB06E с ППС влекач МАН ТГХ, регистрационен номер РВ0807НВ, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Тунджа, за движение по път I-7 км 279+945, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Отбелязано е, че нарушението е установено с устройство № 40611, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-7 км 279+945. На тази основа е прието, че е налице нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, а на собственика на посоченото ППС - РОКО ВИП ТРАНСПОРТ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. В електронния фиш е указан реда и срока за заплащане на глобата, реда и срока за обжалване на ЕФ, както и възможността за заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 Закона за пътищата.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че при издаването на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на яснота относно това в какво нарушение е обвинен нарушителят. В електронния фиш изпълнителното деяние на нарушението било формулирано като алтернативност - за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Внимателният прочит на описателната част на нарушението обаче дава друга перспектива, а именно, че изпълнителното деяние се изразява в цялостното незаплащане на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Допълнението към това, в което се посочва, че незаплащането се дължи поради липса на маршрутна карта или неподадена тол декларация настоящият съдебен състав не счита, че представлява елемент от изпълнителното деяние, доколкото описаното в санкционната норма нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се състои в изцяло или частично незаплащане на дължимата пътна такса. В този смисъл е без значение причината, поради която това задължение не е било изпълнено, в частност дали е трябвало да се подаде маршрутна карта или тол декларация. Няма как административнонаказващият орган да проведе изследване на въпроса по какъв начин е следвало да стане заплащането на тол таксата, още повече че двете алтернативни възможности представляват еднакъв способ за нейното заплащане и изборът им е изцяло 2 предоставен на ползвателя на платената пътна мрежа, като съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта. Административнонаказващият орган следи само за факта на плащането, който няма да е осъществен, без да са изпълнени изискуемите съгласно ЗП и Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние задължения за установяване размера на пътната такса, които пък на своя страна зависят именно от избрания от ползвателя на платената пътна мрежа вариант измежду два такива за деклариране и заплащане на тол таксата. Изборът как да бъде определено това разстояние, респ. да бъде заплатена таксата, съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП, е предоставен на ползвателя на пътната мрежа - това може да стане въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 (т.е. по реда на Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние) или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Следователно не се касае до алтернативни задължения, които могат да бъдат вменени на съответния субект, което да обосновава извод и за две алтернативно съществуващи форми на изпълнителното деяние на нарушението, а за единно задължение за деклариране на изминатото разстояние по платената пътна мрежа, съответно за заплащане на дължимата за това тол такса, което задължение обаче може да бъде изпълнено чрез два способа - чрез подаване на декларирани тол данни посредством съответните технически средства и софтуерни продукти за геопозиционирането на превозните средства и изминатото от тях разстояние в рамките на платената пътна мрежа и заплащане на така определената тол такса или чрез закупуване на маршрутна карта за предварително определения от ползвателя маршрут. Касае се до регламентирано право на ползвателя на платената пътна мрежа да избере един от двата начина на отчитане на изминатото разстояние, а не за уредено от закона негово задължение.

Задължението и при двата начина на отчитане, за което се налага санкцията, е неплащане на дължимата тол такса, което, изключва възприетата от жалбоподателя теза за алтернативност на изпълнителното деяние на нарушението.

Проверката за законосъобразност, осъществявана от настоящата инстанция не разкрива други нарушения на процесуалните правила при издаването на електронния фиш.

Ето защо съдът приема, че от формална страна, същият се явява законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът на ППС е длъжен да не допуска движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Видно е, че заплащането на дължимата такса по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП се явява абсолютна предпоставка 3 за законосъобразно ползване на платената пътна мрежа, като в случай, че съответното задължението не е изпълнено /таксата не е заплатена/, то за собственика възниква задължението за бездействие, регламентирано в разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. При отчитане на гореустановените фактически положения, съдът намира, че при процесните условия на време, място, обстановка, РОКО ВИП ТРАНСПОРТ ЕООД не е изпълнило това свое задължение - да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, тъй като за същото ППС, не са били изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата. В конкретния случай липсва предоставяне на декларирани тол данни към Агенция „Пътна инфраструктура“ относно ППС с регистрационен номер РВ0807НВ, т.е. не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминато разстояние, съгласно изискванията на ЗП, поради което движението на ППС е отчетено в Електронната система за събиране на пътни такси като нарушение, респективно е издаден процесния електронен фиш. При преминаване на ППС с рег. № РВ0807НВ през контролно устройство № 40611, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП е регистрирала извършено нарушение от процесното ППС, тъй като за него няма получена тол декларация за сегмент № 1000707866. От представеното становище по делото от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, Национално тол управление (НТУ) се установява, че при извършена проверка за получени тол декларации за ППС с рег. № РВ0807НВ за дата и час - 18.03.2023 г. - 15:02 ч. е видно, че няма получена тол декларация за сегмент № 1000707866 по време на нарушението. От представеното по делото писмо с изх. № ISD-292789/09.05.2024 г. от „Интелигентни трафик системи“ АД е видно, че бордовото устройство, асоциирано към процесното ППС на дата 18.03.2023 г. в 15:02 ч. е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване и поради този причина не е осъществило връзка с мобилната мрежа и със сателитите в обхват. В следствие на това не са генерирани данни за геолокация на бордовото устройство за преминаване през сегмент № 1000707866 на рамка 40611, съответно няма създадени тол декларации към момента на регистриране на нарушението, като това е причината за регистрираното неправомерно ползване на платената пътна мрежа. Към датата и часа на регистрираното нарушение не е имало техническа неизправност в системата на ИТС, водеща до невъзможност за изпращане на данни. В този смисъл, нарушението по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, се явява доказано по несъмнен начин.

Не на последно място, случаят не е маловажен по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като не са налице доказателства, обуславящи извод, че процесното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП - напротив, неговата обществена опасност е типична за случаите на такова нарушение. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл.189з от Закона за движението по пътищата, за нарушенията по ЗДвП не се прилага чл.28 от ЗАНН. По посочените съображения наказващият орган като не приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.

4

Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваният от жалбоподателя електронен фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 110 лв.