Решение № 159 от 07.02.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Кюстендил, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тина Р. Малинова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Тина Р. Малинова Гражданско дело № 20241520101275 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище: гр.София, бул. "България" 49, бл.53 Е, вх.В, действащо чрез пълномощник юрк. Е. С. К., срещу С. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: с. ***, общ.***, с правно основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1, т.2 и т.3 и ал.3 от ГПК, с цена на установителния иск в размер на 2937,83 лева, а на осъдителния - 983,75 лева. Претендират се и направените в настоящото и в заповедното производство, разноски.

В исковата молба се твърди, че на 09.09.2019 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор и С. С. С., като длъжник бил сключен Договор за потребителски кредит №30039258229, при описаните в исковата молба, параметри на договора: сума на кредита в размер на 5000 лв., със срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската: 242,40 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49,08 %; Годишен лихвен процент: 41 %; Лихвен процент на ден: 0,11 %; и общо задължение по кредита: 8 726,74 лв., като параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга били следните: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1000 лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2100 лева, като размерът на вноската за допълнителните услуги бил определен в размер на 1

86,11 лева.

Предвид гореизложеното, общият размер на задължението по кредита и допълнителните услуги възлизал на 11 826, 74 лева, с общ размер на месечна вноска по договора от 328, 51 лева и дата на погасяване - 10-ти ден от месеца.

Сочи се, че възнаграждението за закупените допълнителни незадължителни услуги ставало изискуемо с подписване на договора, но се разсрочвало за срока на договора на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита. Заявява се, че ищцовото дружество изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора, като извършвало преводи по исканите рефинансирания, съгласно точка V от ДПК, а остатъкът от сумата по договора в размер на 1247,54 лева била преведена чрез паричен превод по посочена в договора банкова сметка на 10.09.2019 г. Изготвен бил и погасителен план, който бил получен от длъжника на 09.09.2019 г. Ищецът твърди, че ответникът не бил изпълнил задължението, което бил поел по договора и бил преустановил плащанията на погасителните вноски, като изпаднал в забава. В исковата молба подробно са посочени и извършени от ответника плащания на определени дати, като общата сума на направени плащания по договора била в размер на 9 418,90 лв. и с нея била погасена сума в размер на 7 988,09 лева, а поради забава в плащанията, съответно неплащане на погасителни вноски, на ответника били начислени лихви за просрочие в размер на 846, 37 лв. за периода от 11.10.2019 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 06.01.2023 г. (дата на предсрочна изискуемост), които към момента били заплатени изцяло. С. С. заплатил и сумата от 10 лв., представляваща начислени такси по Тарифа, съгласно чл.17.4 от Общите условия към договора.

След изпадането в забава на ответника и съгласно уговореното в чл.12.3 от ОУ към договора, последният бил прекратен, а задълженията по него били обявени за предсрочно изискуеми на 06.01.2023 г., като договорът бил прекратен автоматично от ищеца, за което ответникът бил уведомен чрез уведомително писмо, което било получено от дъщерята на ответника. След обявяване на предсрочната изискуемост на 06.01.2023 г., започнало начисляване на обезщетение за забава съгласно чл.12 и чл. 12.1 от Общите условия, а оставащото непогасено задължение по погасителен план, с падеж след 06.01.2023 г. било обединено в една последна погасителна вноска /40-та/, 2 с падеж - датата на обявяване на предсрочната изискуемост - 06.01.2023 г.

Посочва се, че на 25.11.2019 г. бил подписан Анекс №1 към договора, с който вноска № 2 и № 3 от погасителния план към договора били отложени и бил изготвен нов погасителен план, като на 13.01.2020 г. бил подписан Анекс №2, с който се отлагала вноска № 4 от погасителния план и бил изготвен нов погасителен план, като отложените вноски клиентът се задължавал да изплати в края на новия погасителен план. На 20.01.2020 г. бил подписан Анекс № 3, с който размерът на вноски № 5, 6, 7 и 8 бил намален на 100, 51 лева и бил изготвен нов погасителен план с 42 вноски.

Неплатеното договорно възнаграждение от ответника било в размер на 1085,59 лева, дължимо за периода от 10.04.2022 г. до 06.01.2023 г., като това било сумата за дължимата възнаградителна лихва до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като не се претендирало договорно възнаграждение за периода след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем - 06.01.2023 г.

Въз основа на изложеното се счита, че предявеният иск бил основателен и доказан и следвало да бъде уважен, като страните се били съгласили да сключат договора за кредит, който включвал и описаните в него услуги "Фаст" и "Флекси", а закупуването им било изцяло по желание на длъжника. Тези допълнителни услуги съдържали описани в исковата молба, възможности, като ответникът дължал възнаграждение на кредитора за това, че се бил възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, както и за това, че се бил възползвал от втората услуга "Флекси", а именно - отлагане на вноски и намаляване на определен брой вноски, а също и за възможността да се бил възползвал от някоя от останалите услуги. Процедурата по сключване на договора за кредит била описана в чл.3 от ОУ към него, като последните били неразделна негова част. Сочи се, че ответникът имал възможност да се откаже от договора, както и да измени същия, но не се бил възползвал от тези си права.

С оглед гореизложеното е отправено искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище: гр.С, бул. "Б." **, бл.** Е, вх.* срещу С. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: с.***, общ.***, възникнало на основание неизпълнение по Договор за потребителски 3 кредит № 30039258229, за следните суми: 1 769,31 лв. главница; 1 085,59 лв. договорно възнаграждение, дължимо за периода от 10.04.2022г. до 06.01.2023г. ; 82,93 лв.– законна лихва, дължима от 06.01.2023г. /датата на предсрочната изискуемост/ до 27.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда до изплащане на вземането.

Кумулативно е отправено и искане съдът да осъди С. С. С., с ЕГН:

**********, с адрес: с.***, общ.*** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК: 175074752, дължимите суми в размер на 299, 28 лв.

– възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 684,47 лв.– възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва до изплащане на вземането.

Претендират се и сторените разноски в заповедното производство и исковото производство. Претендират се и направените разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.

Ответната страна, чрез пълномощника си, в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който подробно посочва, че исковата молба била нередовна и следвало да бъде оставена без движение, като заедно с това ищецът недопустимо претендирал суми за услуги, които били отхвърлени от съда в заповедното производство. Исковете били недопустими, но и неоснователни, с оглед на което следвало да бъдат отхвърлени изцяло.

Твърди се, че в настоящия случай ответникът бил подписал стандартизиран бланков формуляр с предварително изготвено съдържание, като в договора били посочени единствено абсолютни стойности, липсвала ясно разписана методика на формиране на разходите по кредита, не били посочени видът, размерът и действието, за което се събирали съответните такси, а валидността и последиците на договора не отговаряли на императивните изисквания на ЗПК.

Заявява се, че между страните не били възникнали валидни облигационни отношения, тъй като договорът за заем съдържал неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.19 от ЗПК, поради неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК във вр.с чл.22 и чл.23 от ЗПК. Договорът нямал пълното изискуемо по закон, съдържание, касаещо погасителния план, информация за правата на потребителя, лихвен процент при просрочие, предупреждение за 4 последиците при просрочие и не били спазени изискванията за форма и съдържание на договора, предвидени в разпоредбата на чл.10 от ЗПК.

Ищецът не бил предоставил на ответника сумата в размер на 5000 лв., като с подписването на договора от страна на ответника, последният действал със съзнанието, че с договора щяло да се рефинансира оставащото му задължение по други два договора за паричен заем, поради което оспорва да е получавал заемна сума в размер на 5000 лева, като ответникът бил изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като е погасил задълженията си към кредитор, съответно бил превел дължимите суми.

Прави се възражение за нищожност на процесния договор, като сключен в нарушение на добрите нрави и при противоречие със закона. Не било извършено и не били представени доказателства за едностранното прекратяване на договора от страна на ищеца и обявяването му за предсрочно изискуем, като уведомителното писмо не било достигнало до длъжника.

Изложени са съображения за наличие на неравноправни клаузи в договора, като по отношение на услугите "Фаст" и "Флекси" се счита, че същите били уговорени в договора в противоречие с императивните изисквания на ЗПК, като била налице изрична забрана съгласно чл.10а от ЗПК да бъдат изисквани такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита и въпросните услуги не фигурирали в представените 3 броя стандартни формуляри. Не била налице в случая допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК и тъй като клаузата заобикаляла сочената разпоредба, била нищожна съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК. Не се установявало длъжникът реално да се е възползвал от някоя от услугите, като действително били сключвани множество анекси към договора, с които са били отложени погасителни вноски, но нямало данни това е станало по искане на длъжника.

Не било ясно за всяка от услугите какъв бил размерът на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение, като изключването на допълнителните услуги от ГПР представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а клаузите за уговорени възнаграждения за допълнителни услуги били нищожни на основание чл.21, ал.5 и чл.21 от ЗПК.

Направено е възражение за настъпила погасителна давност по отношение на претендираните суми за главница и лихви, както и възражение срещу претендираните от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение, 5 защото същите не били направени и не били представени доказателства за тях.

С оглед гореизложеното се иска предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, ищцовото дружество не се представлява, като чрез предварително депозирана молба излага подробни съображения, поддържа исковата молба, оспорва възраженията, изложени в отговора на исковата молба, иска уважаване на претенцията, както и да бъдат присъдени направените разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът също не се явява, като в последното открито съдебно заседание се представлява от пълномощника си, който в писмена молба моли да не бъде уважавана предявената искова претенция против неговия упълномощител по съображения, подробно изложени в отговора, както и да бъдат присъдени сторените деловодни разноски. В случай, че бъдат уважени предявените от ищеца, искове е направено възражение за недоказаност, неплатеност и прекомерност на претендираните разноски. В хода на устните състезания пълномощникът на ответника моли за отхвърляне на предявените искове като недоказани. Представен е и списък на разноски, които се претендират.