Решение № 19638 от 28.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19638

..., 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110101340 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ..., представлявано от А.С.А. - изпълнителен директор и И.Е. – председател на УС, със седалище и адрес на управление ..., чрез юрк. Р.П., против А. В. Д., ЕГН ********** и против Д. А. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес в ....

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. .., ..., са потребители на топлинна енергия за битови нужди.

Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ... съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 48813 по описа на съда за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на ... обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответниците за установяване дължимостта на следните суми: сумата от 5222,59 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2017г. до 04.2019г., мораторна лихва за забава в размер на 1258,63 лв за периода 15.09.2018г., до 06.08.2021г., както и сумата за дялово разпределение за периода 07.2018г. до 04.2019г. в размер на 20,40 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 5,47 лв. от 01.09.2018 г. до 06.08.2021 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на 1 подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и прави искане за допускане на съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи.

В съдебно заседание ищецът не изпраща законен или договорен представител.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците не депозират отговор на исковата молба. Не се явяват в откритото съдебно заседание и не изпращат процесуален представител.

С определение № 33511 от 25.09.2023 г. като подпомагаща страна на ищеца е конституирано ....

Процесуалната пасивност на ответника мотивира пълномощникът на ... – .. да отправи искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от ГПК. С протоколно определение от 14.11.2023 г., съдът допусна развитие на производство по постановяване на неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 вр. чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК – ответниците не са предприели никакви процесуални действия в срока за отговор и в първото съдебно заседание, след като с разпореждане № 15149 от 02.02.2023 г., изрично са указани неблагоприятните последици от непредставянето на отговор и неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване на неприсъствено решение.

От друга страна, предявеният от ... – .. установителен иск, чийто предмет е вземането на ищеца за заплащане на стойността на предоставена топлинна енергия и дялово разпределение, както и мораторна лихва, е допустим и вероятно основателен с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства.

Съобразно сочените в исковата молба страни, фактически основания и петитум претенцията е допустима – изхожда от активно процесуално легитимирано юридическо лице против правоспособни физически лица и от данните по делото не се установява наличието на отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които да е пречка за надлежното упражняване на право на иск.

С исковата молба са представени писмени доказателства, които удостоверяват, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот, респ. са получили предоставените от ищцовото дружество услуги, включително за дялово разпределение.

Горното е индиция за съществуването на облигационни отношения между ищцовото дружество и ответника, чийто правопораждащ факт е доставка на топлинна енергия. По тези съображения, съдът приема, че посочените писмени доказателства установяват съществуването на задължението на ответника. Тези съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 327 ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД е вероятно основателен.

Вероятната основателност на главния иск обуславя извода за вероятна основателност и на акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, имаща за предмет обезщетение за забавено изпълнение.

Гореизложените доводи, обосноваващи съществуването на процесуалните и материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт не следва да бъде мотивиран по същество, а исковата претенция на ... – .. трябва да бъде уважена единствено въз основа на извода на съда за нейната вероятна основателност, основана на твърденията в исковата молба, представените с нея доказателства.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на производството, в тежест на ответниците трябва следва да бъдат възложени направените от ищеца в исковото и в заповедното производство разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, възлизащи на сумата от 329,11 лв.

2

(триста двадесет и девет лева и единадесет стотинки) в исковото производство и 180,14 лв.

(сто и осемдесет лева и четиринадесет стотинки) – в заповедното производството, които двамата ответници дължат разделно и по равно.

Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

По иска, предявен от ..., ЕИК ..., представлявано от А.С.А. - изпълнителен директор и И.Е. – председател на УС, със седалище и адрес на управление ... против А. В. Д., ЕГН ********** и против Д. А. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес в ... , ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответниците дължат на ищцовото дружество, разделно и по равно следните суми, дължими за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот с абонатен номер ..., находящ се на административен адрес в ..., ...: сумата от 5222,59 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 05.2017г. до 04.2019г., мораторна лихва за забава в размер на 1258,63 лв за периода 15.09.2018г., до 06.08.2021г., както и сумата за дялово разпределение за периода 07.2018г. до 04.2019г. в размер на 20,40 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 5,47 лв. от 01.09.2018 г. до 06.08.2021 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението – 24.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 48813 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН ********** и Д. А. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес в ... да заплатят на ..., ЕИК ..., представлявано от А.С.А. - изпълнителен директор и И.Е. – председател на УС, със седалище и адрес на управление ..., разделно и по равно сумата от 329,11 лв. (триста двадесет и девет лева и единадесет стотинки), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящето исково производство.

ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН ********** и Д. А. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес в ... да заплатят на ..., ЕИК ..., представлявано от А.С.А. - изпълнителен директор и И.Е. – председател на УС, със седалище и адрес на управление ..., разделно и по равно сумата от 180,14 лв. (сто и осемдесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар по частно гражданско дело № 48813 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на ищеца ....

Решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението да се приложи по частно гражданско дело № 48813 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3