Решение № 19 от 25.03.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Разград, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

Валентина П. Димитрова

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20263300600045 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда №62 от 20.11.2025г. по нчхд №289/2025г. на РС-Разград, съдът е признал подсъдимия М. А. К. за виновен за това, че на 03.03.2024 г. в гр. Разград, чрез умишлено нанасяне на множество удари е причинил на И. Х. Г. от гр. Разград лека телесна повреда, изразяваща се в хематом на дясна орбита с кръвоизливи във видимата част на склерата на двете очи, по изразено наляво; кръвонасядания по дясната плоскост на окосмената част на главата, задната повърхност на тази ушна мида и най горната част на страничната област на шията; в долната част на десния кант на гръдния кош и към гръбната му повърхност; по гърба на пред китката на дясна ръка; отток и палпаторна болка върху ъгъла на долната челюст от лявата страна; клинични данни за сътресение на мозъка без обективно установена отпадна неврологична симптоматика, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота извън случаите на чл. 128, чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева Подс. К. е осъден да заплати на И. Х. Г. сума в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от процесното престъпление неимуществени вреди, като гражданският иск е отхвърлен до първоначално предявения размер.

Подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя сумата в размер на 1162 лева, представляваща разноски по производство, както и по сметка на РС-Разград държавна такса 1 върху уважения размер на гражданския иск.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от И. Х. Г., чрез адвокат А. Т.Т., в частта за произнасяне по предявения от тъжителя граждански иск. Счита постановената присъда в тази част за неправилна, постановена при допуснато процесуално нарушение. При произнасянето по гражданския иск и уважаване на претенцията, съдът пропуснал произнасяне по акцесорния иск - относно претендираната законна лихва, върху уважената част от иска. Сочи, че претендираната сума в размер на 7000 лв. е предявена ведно със законната лихва, считано от деня на деликта - 03.03.2024г. Видно от осъдителния диспозитив на присъдата в гражданската и част, съдът е допуснал процесуално нарушение изразяващо се в липса на произнасяне по акцесорното искане за законна лихва към приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Също така в частта за претендираните разноски от тъжителя е допусната грешка при изчисляване на аритметичния сбор на суми за направени от тъжителя разноски - приложени документи адвокатски хонорар 1700лв, 450лв. - СМЕ, 12 лв. държавна такса. С отделна молба от 20.11.2025г. е сезиран първоинстанционния съд. Исканията са за изменение на присъдата в обжалваната част и присъждане законната лихва върху присъдената от първия съд главница 2500лв., считано от датата на деянието - 03.03.3024г. до окончателното изплащане на сумата. Както и присъждане на разноски - вместо 11620лв, да се счита 2162лв.

Препис от жалбата е връчен на подсъдимия, като не са постъпили възражения.

С определение № 150 от 29.12.2025г. по молба на тъжителя, съдът се е произнесъл по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК за допълване на присъдата в частта за разноските, като е осъдил подсъдимия М. А. К. да заплати на тъжителя И. Х. Г., сумата в размер на 1000 лева, представляваща разноски по производството.

Депозирана е въззивна частна жалба от адвокат М. Р. М. защитник на М. А. К. против определение №150 от 29.12.2025г. Сочи, че частният тъжител е договорил и заплатил адвокатски хонорар в полза на адвокат Т. за представителство по наказателното производство и предявения граждански иск, който не е уважен в пълен размер, а частично до размера на 2500лв. от общо предявеното обезщетение от 7000лв. за неимуществени вреди, поради което на тъжителя се дължи само част от хонорар в тази му част. Моли атакуваното определение да бъде отменено като неправилно.

Препис от жалбата е връчен на частния тъжител. В постъпилия отговор адвокат Т. повереник на същия намира жалбата за неоснователна. Сочи, че сторените разноски по производството следва да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия, чието основание е в чл.189 ал.3 НПК и не съдържа изключения при произнасяне с отхвърлителен диспозитив по гражданския иск. Както, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е хонорар за водене на цялото наказателно производство - както в наказателната част, така и с предявения и приет за разглеждане граждански иск. Моли за потвърждаване на определението като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция адвокат Т. - повереник на тъжителя 2

И. Г. поддържа жалбата на посочените в нея основания. Що се отнася до жалбата на подсъдимия против определението за сторените разноски от частния тъжител, намира актът на РС за правилен, като моли за неговото потвърждаване.

И. Г. се присъединява към становището на повереника си.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият М. А. К. не се явява.

Защитникът на същия - адвокат М. поддържа въззивната частна жалба, като заявява, че следва да се има предвид, че гражданският иск не е уважен в пълен размер. Счита жалбата на И. Г. за неоснователна. Сочи, че първият съд е докладвал и приел за съвместно разглеждане гражданския иск единствено за главницата, но не и претенция за лихви. Също така видно от протокола от 21.112025г. частният тъжител и граждански ищец е получил сума равняваща се на главницата по предявения граждански иск за имуществени вреди, така както бил допуснат за съвместно разглеждане в наказателния процес. Моли жалбата на насрещната страна да бъде оставена без уважение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложените във въззивните жалби доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба от частния тъжител и граждански ищец И. Х. Г. е подадена в срока по чл. 319 от НПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

В случая въззивната жалба е по отношение на гражданската част на присъдата. По отношение на наказателната част на присъдата касаеща деянието и вината, не е депозирана жалба, поради което е влязла в сила /ТР №5/21.05.16г. т.д. №5/2017г. ОСНК ВКС./ Оплакването за неправилно приложение на материалния закон в частта, с която първият съд се е произнесъл по приетия за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск е основателно. Пострадалият от престъплението и частен тъжител И. Х. Г. своевременно е предявил граждански иск за претърпени неимуществени вреди, който е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. Видно от изложеното в тъжбата/л.5 от нчхд №289/25г./, същият е предявил такъв в посочения размер, но ведно със законната лихва, считано от датата на извършеното деяние 03.03.2024г. Това искане е поддържано от процесуалния представител на тъжителя и в първото по делото открито съдебно заседание.

С присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл по гражданската отговорност на подсъдимия, като е уважил частично иска съобразно критериите, предвидени в правната норма на чл. 52 от ЗЗД и е определил за справедливо обезщетение на гражданския ищец относно причинените неимуществени вреди в размер на 2500 лева, като иска за разликата до пълния предявен размер /от 7000лв./ е отхвърлен. В отхвърлителната част присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. В съдебния си акт РС-Разград не се е произнесъл по заявеното искане, а именно присъждането на сумата, да е ведно със законната лихва от дата на 3 деянието. Независимо от това, че гражданският иск за неимуществени вреди е приет за съвместно разглеждане, без да е отразено в определението за приемането му, че същият е ведно със законната лихва от деня на увреждането в какъвто смисъл е претенцията, първият съд в случая би могъл да се произнесе по цялото искане с допълнителна присъда по чл.301 ал.3 НПК, но това не е сторено. Поради което е в правомощието на въззивната инстанция да изправи този порок в гражданската част на присъдата. По изложените съображения намира възражението на подсъдимия за това, че гражданския иск не е бил приет за съвместно разглеждане ведно със законната лихва, поради което е невъзможно произнасяне за законната последица от предявяването му, за неоснователно.

Принципно законната лихва по чл. 86, ал.1, във връзка с чл. 84, ал.3 от ЗЗД се дължи от датата на увреждането, като ищецът по иск за вреди от такова увреждане има право да претендира лихви от деня на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо, а в случая е заявено такова искане. Поради което присъдата в тази част следва да бъде изменена, като подсъдимият М. А. К. следва да заплати на И. Х. Г. присъдената сума в размер на 2500лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 03.03.2024г. до окончателното изплащане.

По жалбата за присъдените разноски: Постановеното от първоинстанционния съд определение по разноските е обжалвано в законния срок от съобщаването му от страна подсъдимия М. А. К.. Независимо, че за същото на основание чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 е предвидено обжалване по реда на глава XXII НПК, доколкото произнасянето на първоинстанционния съд по реда на чл. 306 НПК предхожда приключването на делото пред въззивната инстанция, в настоящия случай разрешаването на спорът по разноските следва да намери отражение в решението на въззивната инстанция по същество на делото. Този подход е необходим за целите на извършване на цялостна проверка на присъдата, в чието съдържание съгласно чл. 301, ал. 1, т. 12 НПК се включва и разпределянето на разноските, а последните са обусловени от разрешаване на наказателноправните въпроси на делото по същество.

Предвид крайния изход на делото след като подс. К. е признат за виновен с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно направените по делото разноски от гражданския ищец са възложени в тежест на подсъдимия. Въпросът за разноските направени от страните в наказателния процес, в това число от гражданския ищец, са уредени изрично в разпоредбите на чл. 188 - 190 НПК, като законодателят не е предвидил възможност при платено възнаграждение за адвокат, същото да бъде редуцирано съобразно уважения размер на иска, каквато възможност е предвидена в ГПК. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.

88, ал. 1 НПК /регулираща правилата за разглеждане на предявения в наказателното производство граждански иск/ препраща за неуредените въпроси към ГПК, но единствено относно реда за разглеждане на предявения иск, но не и по въпроса на кого да се възложат разноските по делото и в какъв размер. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира доводите на защитата в жалбата срещу определението на РС-Разград, за дължимост на част от заплатени адвокатски хонорар на повереника на частния тъжител и граждански ищец за 4 неоснователни. Поради което определението на РС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната, считано от 01.01.2026г., като 1 евро е равно на 1, 95583 лв. Поради това всички суми в лева следва да бъдат присъдени в тяхната равностойност в евро съобразно посочените валутен курс и правила за изчисляване.

При направената служебна проверка се констатира, че след постъпване на жалбата от И. Х. Г. против присъдата, районния съд не е събрал ДТ, съгласно т.12 вр. т. 9 от Тарифа №1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието в размер на 3,07€/равностойни на 6 лв./. Ето защо, жалбоподателят И. Х. Г. следва да бъде осъден да заплати тези такса по сметка на Окръжен съд- Разград.