Решение № 169 от 18.11.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Силистра, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Василева при участието на секретаря П. Г. Т. като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно наказателно дело № 20253420200565 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „В. С.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя И. Б. А., против Наказателно постановление № 19-2500099/24.07.2025г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” - Силистра, с което на дружествотожалбоподател, на основание чл. 414, ал.1 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 9б, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските.

В жалбата се визира, че дадените след проверката указания от контролните органи за предоставяне графиците на дружеството във връзка с определяне нормата за продължителността на работното време през м. април 2025 г. за всички наети лица на длъжност „охранител“ са били изпълнени на 14.05.2025 г., като се застъпва позиция за липса на разпоредба, която изрично да предвижда задължение на работодателя да посочи норма часове при сумирано изчисляване на работното време. Счита се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради това, че в протокола за извършената проверка, която била осъществена в присъствие на трима инспектори, са налице подписи само на двама от тях. Моли се за отмяна на НП с алтернативни искания относно преценката за законосъобразност съществени процесуалните нарушения или неправилно приложение на материалния закон, или определяне на случая за маловажен случай, или 1 намаляване размера на наказанието. Прави се искане и за присъждане на разноски във връзка с делото.

Административнонаказващият орган при дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Обстойно излага доводи в насока пълна съобразеност изискванията на процесуалния и материалния закон при издаване на обжалваното НП, за безспорна установеност на нарушението и на авторството му, и за неприложимост на чл. 28 ЗАНН и чл.415в, ал.1 КТ. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява, не е депозирано становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.

Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка доводите на страните и въз основа на закона, намира за установено следното:

На 09.05.2025г. св. П., главен инспектор, св. Б. – инспектор, и св.П. П.помощник-инспектор, всички служители при дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, в присъствието на представител на проверяваното дружество – Х.

А., извършили проверка на място в административната сграда на „Б. п.“ ЕАД в гр.С., относно спазване на трудовото законодателство и изискванията на закона за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от страна на работодателя „В. С.“ ЕООД гр.С., ЕИК .... Търговското дружество осъществявало дейност по осигуряване охрана на обекти, сред които и посочената сграда. За ангажираните към същото, по силата на трудови договори, четирима служители на длъжност „охранител“ - К. Д. К. /ТР № 17155/30.04.2024 г./; Б. М. Г. /ТР № 6499/27.03.2015 г./; М. И. К. /ТР № 8533/13.07.2016 г./ и Д. Н. П. /ТР № 17525/22.01.2025г./, контролните органи установили, че работят при въведено със заповед от ТД-работодател сумирано изчисляване на работното им време съгласно чл.142, ал.2 от Кодекса на труда.

На мястото, където се полагал трудът, се изяснило, че има обособени две работни места, като бил представен и график на смените за текущия към проверката месец май 2025г. Допълнително били поискани и ежемесечните графици за периода месец декември 2024г. – месец април 2025г. включително, които били предоставени по електронна поща на 14.05.2025г.

Констатирано било, че в нито един от представените графици за разпределение на работното време не била определена нормата за продължителност на същото съобразно повелята на чл. 9б, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските. Поради извършването на проверката през месец май 2025г. бил взет предвид само месец април 2025г. – като предхождащ и приключил преди проверката месец. В тази връзка предоставеният график се явявал окончателен и с функция на отчетна форма.

2

Така установеното обусловило съставянето на АУАН № 192500099/28.05.2025г. в присъствието на упълномощеното от управителя на дружеството лице, за нарушение на чл. 9б, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските. Съгласно същата при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода и която нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.

С издаденото на база акта наказателно постановление, възпроизвеждащо фактическите и правни рамки на административното обвинение, е наложена имуществена санкция в размер 2000 лева съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 1 КТ.

Съдът констатира, че при образуване на административнонаказателното производство и неговото протичане не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, АУАН и НП са издадени в установените от закона срокове, от компетентни длъжностни лица и при съобразяване на изискуемите от закона реквизити, като тяхно задължително съдържание.

Възражението, че е налице съществено процесуално нарушение поради липса на подпис в протокола на втория инспектор, присъствал при фактическото извършване на проверката, е неоснователно. В хода на съдебното дирене се изясни по несъмнен начин, че този инспектор - св.Б., пряко е взел участие при изясняване на фактическите обстоятелства по казуса и неполагането на подписа му е поради пропуск. Следва да се отбележи, че протоколът отразява констатациите на длъжностните лица извън обхвата на административнонаказателното производство, чието начало се поставя със съставянето на АУАН, съгласно чл. 36 ЗАНН. А установените при процесната проверка относими фактически данни са отразени изрично в акта в присъствието на посочения инспектор в качеството на свидетел, както и на упълномощения представител на наказаното ТД с предоставена му възможност и право да вземе отношение по вече повдигнато административно обвинение при предявяването на АУАН.

Що се отнася до дадените на ТД – жалбоподател предписания - те са вид принудителна административна мярка, регламентирана в чл. 404 КТ, насочена към преустановяване на неправомерното бездействие. В случая контролните органи са направили преценката, че следва да бъде санкционирано бездействието само за един от месеците, а не за всички от проверявания период като са отчели изпълнението на тези предписания, насочено към спазване изискването на нарушената законова повеля занапред.

В разрез с нормативната уредба се явява и възражението за липса на правило, изрично предвиждащо задължение на работодателя да посочи норма часове при сумирано изчисляване на работното време. Текстът на нарушената 3 разпоредба точно и ясно регламентира това - нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Видно от посочената законова постановка законодателят е вменил изпълнението на процесното задължение по императивен начин, като по настоящия случай това правило е било включено в ал. 4 на чл. 28 от Правилника за вътрешния трудов ред, конкретизираща, че поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за месеца, да е равен на нормата за продължителност на работното време. Този правилник, без дата, е бил утвърден от управителя на ТД-работодател, и който правилник редом с издадената (без дата и номер) заповед за сумирано изчисляване на работното време, очертава знанието на посочените законовите изисквания. Поради това липсата на отразена норма в графиците за четирите месеца назад (извън процесния месец април) не може да се приема за технически пропуск или такъв по невнимание, а сочи на отявлено незачитане на законовото изискване, пренесено и в графика за месец април 2025г. Многократно подчертаваното понятие „проекто - график“ не намира опора в приложимата нормативна уредба, а се явява използвано с оглед защитната позиция на жалбоподателя, като е ясно, че в началото на следващия месец няма как да налице все още проект на нещо, което вече е приключило т.е. няма как през месец май да се представя проекто-график на графика за месец април.

Фактът на процесната административна простъпка се явява установен по несъмнен начин на база съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства по делото. Правилно е приложен и материалния закон досежно правната квалификация на същата при ясна изясненост на обстоятелствата.

Необходимостта от планиране на работните смени е обвързана с тази за тяхното съответствие с режима на труда и почивките, с общото количество труд, който следва да се положи за месеца. Съблюдаването на процесното правило е обвързано със заплащането на труда като редовен, празничен или извънреден по изключение.

Случаят не покрива критериите за маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ, тъй като обективно нарушението е нямало как да бъде отстранено веднага след извършването му при вече изтекъл месец април 2025г., който е бил в предмета на проверката през месец май 2025г.

Съдът намира, че посоченото наказание се явява справедливо при съобразяване особеностите на случая и на факта, че ТД многократно е било санкционирано за предходни нарушения на трудовото законодателство, включващи неспазване режима за полагане на извънреден труд и неговото заплащане с влезли в сила пет наказателни постановления през 2023г. и 2024г.

Исканите от процесуалния представител на административнонаказващия орган разноски за юрисконсултско възнаграждение се следват съгласно разпоредбата на чл.63д ЗАНН във връзка с чл.37 от Закона за 4 правната помощ. В конкретния случай, с оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция ТД-жалбоподател следва да заплати на Главна дирекция „ИТ“ разноски в размер на 100 (сто) лева, а искането на търговеца за присъждане на разноски по делото да се остави без уважение.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 2, т. 5 ЗАНН и чл.

63д ЗАНН, съдът

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление

№

192500099/24.07.2025г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Силистра, с което на „В. С.“ ЕООД гр.С., ЕИК ..., представлявано от управителя И. Б. А., е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 9б, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските.

ОСЪЖДА „В. С.“ ЕООД гр.С., ЕИК ..., представлявано от управителя И. Б. А., да заплати на Главна дирекция „Инспекция по труда“ разноски по делото в размер на 100 (сто) лева за процесуално представителство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „В. С.“ ЕООД гр.С., ЕИК ..., за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Силистра, по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5