Определение № 655 от 21.02.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 655 гр. София, 21.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. В. А.

Съдебни

М. В. М. заседатели: П. О. Б. като разгледа докладваното от В. В. А. Наказателно дело от общ характер № 20211110214985 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК

Постъпило е искане от Председателя на Н. за присъждане на разноски за възнаграждение на служебен защитник по настоящото дело.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, исканията и доводите на страната, намира от фактическа страна следното:

Производството по НОХД № 14085/2021 г. по описа на СРС, НО, 94 състав е образувано въз основа на обвинителен акт по обвинение против В. И. М., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 194 ал. 1 НК. С присъда от 20.07.2022г., в сила от 05.08.2022г., подсъдимата В. М. е призната за виновна по повдигнатото й обвинение.

С определение, постановено в о.с.з. на 09.03.2022г. на основание чл. 94 ал. 1 т. 8 НПК съдът е предоставил правна помощ на подсъдимата под формата на процесуално представителство и за нейн служебен защитник е назначена адв. П. Й. от САК.

С Решение № СФ – 8733-21859/13.10.2022г. на Н. на адв. П. Й. на основание чл. 17 т.

2 вр. чл. 10 ал. 1 вр. чл. 9 ал. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ е определено възнаграждение за осъществяваната правна помощ в размер на 520, 00 лева.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Искането се явява процесуално допустимо, като подадена от активно легитимирано лице. Същото е депозирано в надлежна форма. Разгледано по същество, искането се явява основателно.

1

Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 4 от 19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 4/2009 година на ОСНК на ВКС в случаите на служебна защита, когато подсъдимият бъде признат за виновен, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, разноските за служебен защитник следва да бъдат възложени в негова тежест и да бъдат присъдени в полза на Н.. В допълнение, в цитираното тълкувателно решение е изрично посочено, че адвокатско възнаграждение се дължи от осъдения подсъдим във всички случаи на задължителна защита, когато тя е била осъществявана от служебен защитник, т. е. независимо от материалното положение на обвиняемия/подсъдимия.

С оглед приключването на наказателното производство с влязъл в сила осъдителен съдебен акт и императивната разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на осъдения следва да бъде възложено заплащането на възнаграждението за служебен защитник.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. сумата от 520,00 /петстотин и двадесет/ лева за предоставена правна помощ по НОХД № 14985/2021г. по описа на СРС, НО, 94 състав.

Определението подлежи на обжалване и/или протест пред СГС в 7-дневен срок от съобщаването му на СРП и подсъдимата.

Препис от определението да се изпрати на СРП и на подсъдимата В. М. на адрес гр.

София, кв.“Мусагеница“, бл.103, вх.1, ет.12, ап.62.

Препис да се изпрати на Н. за сведение.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2