Определение № 2935 от 12.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2935 гр. София, 12.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20238002102686 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2817/07.04.2023 г. на П. Т. А., чрез адвокат Л. П., срещу въззивно решение № 33/27.02.2023 г. по гр. д. № 8/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Възможно ли е с факта на последващо придобиване на другата 1/2 ид. ч. от процесния имот да се постигне последващо пълно съответствие между обема на наложената възбрана и притежаваните от длъжника по изпълнението А. С. А. собственически права, законосъобразен ли е такъв подход и към кой момент следва да се изследва и установи в случая правото на собственост: към момента на налагане на възбрана или към момента на последващо придобиване на 1/2 ид. ч. от процесния имот; 2. Към момента на отчуждаването били ли са притежание на длъжника вещните права върху процесния имот; 3. Има ли правно значение за собствеността върху имота моментът на придобиване на вещните права върху него/целия/, преди или след възбранатаq след като към момента на отчуждаването те са били негово притежание; 4.

Допустимо ли е незаличена, вече наложена върху частта на съпругата, възбрана да породи действие върху тази част след придобиването от съпруга, притежател на другата част; 5.

Законосъобразно ли е налагане на възбрана върху частта от имота, собственост на съпруганедлъжник; 5. Обхваща ли наложената през 2012 г. възбрана върху процесния имот и 1 впоследствие придобитата през 2013 г. 1/2 ид. ч. от него, с която длъжникът е станал изключителен собственик на целия имот; 6. Има ли момент от действието , при който наложената възбрана е обхващала законосъобразно целия имот; 7. Относително недействителна по отношение на държавата ли е била сделката, от която ищцата черпи права, извършена след вписване на възбраната, на основание чл. 206, ал. 1 ДОПК вр. чл. 452, ал. 2 ГПК и може ли да се легитимира ищцата като собственик на 1/2 ид. ч. от имота; 8.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните.

Ответникът по касация – ТД на НАП - Пловдив, чрез юрисконсулт Ц. К., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира заплащане на сторените в настоящото производство разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С решение № 50153/04.01.2023 г. по гр. д. № 894/2022 г. на ВКС, I г. о., е отменено решение № 81 от 23.11.2021 г. по гр. д. № 306/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд в частта, с която е обезсилено решение № 9/08.03.2021 г. по гр.д. № 3083/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора и производството е прекратено.Касационната инстанция е приела, че искът по чл.239, ал.2 ДОПК, независимо дали е предявен като отрицателен установителен – за отричане правото на собственост на длъжника по изпълнението, или като положителен установителен иск – за установяване правото на собственост на ищеца, има за предмет установяване правото на собственост към момента на налагане на възбраната и момента на извършване на публичната продан, поради което предявеният в случая иск е допустим.

При новото разглеждане на делото с въззивното решение е потвърдено решение № 9/2021г. по гр.д.№ 3083/2020г. на ОС-Стара Загора в частта, с която е отхвърлен предявеният от П.

Т. А. иск с правно основание чл.239, ал.2 ДОПК за установяване по отношение на ответниците ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора и А. С. А. в качеството му на ЕТ „Роншанс комплекс – 90 – А. А.“, че длъжникът ЕТ „Роншанс комплекс – 90 – А. А.“ към момента на налагане на възбрани и продажба на самостоятелен обект в сграда - Апартамент № 31, разположен на III етаж, вх. Б от жилищната сграда, находяща се в Стара Загора, [улица], със застроена площ на апартамента от 92. 17 кв. м., състоящ се от: две спални, дневна, кухня, с кухненски бокс, баня, тоалетна, антрета и балкони, с граници и съседи на апартамента по предходни документи за собственост: от изток - двор, от запад - стълбище, двор и [улица], от север двор и от юг апартамент на З. и Г. Т. и стълбище, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор *****, с предназначение жилище, апартамент, на едно ниво със съседни, самостоятелни обекти в сградата /по приложената кадастрална схема/, на същия етаж: *****; под обекта: обект № *****и над обекта& обект № *****, заедно с прилежащите му: избено помещение № 1, без посочената площ по 2 документ за собственост, а по данъчно записване - с площ от 5. 00 кв. м., с граници и съседи /по документи за собственост/: от изток коридор и складово помещение; от запад - двор; от север - мазе на П. К. Б. и от юг - мазе на Щ. Щ. и двор, и таванско помещение № 5, без посочена площ по документ за собственост, а по данъчно записване, с площ от 5. 00 кв.м., с граници и съседи /по документи за собственост/: от изток двор; от запад - таван на И. и Д. П. и коридор; от север - коридор и таван на М. Г. и от юг- таван на С. С. и мазе на Щ. Щ. и заедно с 3.157 % ид. ч. от общите части на сграда № 1 и от общите помещения в нея, а именно: в избения етаж: една обща пералня и едно складово помещение, както и заедно с 3.157 % ид. ч. от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД - 18 - 65 от 30.05.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, предмет на изпълнението по изп. д. № 2415000352б-2015/19.03.2015г. по описа на ТД на НАП- Пловдив, офис Стара Загора, а по описа на ТД на НАП - Пловдив, офис – Стара Загора имотът е индивидуализиран като: апартамент, КИД *****, самостоятелен обект в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с площ от 92. 17 кв. м. с прилежащи части избено помещение № 1 и таванско помещение № 5, находящ се в Стара Загора, [улица], вх.

Б, ет. 3, ап. 31, не е бил собственик на целия, а на 1/2 идеална част от него.

Въззивният съд е приел за установено, че на 18.09.2012 г. е вписана възбрана върху процесния имот, като впоследствие срещу А. С. А. в качеството му на ЕТ „Роншанс комплекс – 90 – А. А.“q е образувано изп. дело № 2415000352Б-2015 по описа на ТД на НАП-Пловдив, по което въз основа на проведена на 15.07.2019 г. публична проданq с постановление за възлагане от 05.09.2019 г.q имотът е възложен на А. Д. Т.. От представените по делото писмени доказателства е установено, че с нотариален акт за прехвърляне право на собственост срещу поемане на задължение за издръжка и гледане от 21.08.1984 г. апартаментът е придобит от А.. За безспорно е прието, че към този момент ответникът е бил в граждански брак с Н. Д. Ч., поради което върху имота е възникнала съпружеска имуществена общност съгласно чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. /отм./. След прекратяване на брака между тях през 2010 г. и по силата на договор за доброволна делба от 08.10.2013 г., А. А. е станал изключителен собственик на процесния имот, като през 2015 г. е прехвърлил 1/2 ид. ч. от него на ищцата П. А. срещу задължение за издръжка и гледане.

При така установените обстоятелства съдът e приел, че към момента на вписване на възбраната на 18.09.2012 г. имотът е бил съсобствен между А. и Н. при равни дялове, поради което наложената възбрана върху целия имот не е проявила действие по отношение на бившата му съпруга Н. за притежаваната от нея 1/2 ид. ч. съгласно разясненията в т. 5 от ТР 6/2014 г., ОСГТК на ВКС. Посочено е, че възбраната поражда действие от вписването по партидата на всеки собственик, съгласно чл. 36, ал. 1 ПВ, като правните последици се разпростират в няколко насоки: 1/задължава длъжника да не се разпорежда с възбранения имот, както и да не изменя, поврежда или унищожава имота; 2/оповестява на третите лица наложената възбрана; 3/прави недействително по отношение на кредитора всяко 3 разпореждане с възбранения имот след вписване на възбраната. Съдът, съобразно посоченото ТР, е приел, че ако длъжникът действително е собственик на възбранения имот, вписаната възбрана ще породи действие, като съгласно чл. 453 ГПК извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на ищеца. Когато имотът в действителност не е собственост на ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик, независимо дали е вписана възбрана. Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване. Въпреки че по отношение на действителния собственик на имота възбраната не поражда присъщия ограничителен ефект, оповестителното действие остава, докато не бъде заличена. Въззивният съд е посочил, че действието на възбраната, уредено в чл. 452, ал. 2 ГПК, изисква наличието на вписана възбрана, извършено след вписването отчуждаване, и притежание на прехвърлените или отчуждени вещни права от длъжника по изпълнението. Ето защо с придобиването впоследствие на другата 1/2 ид. ч. от процесния имот от страна на А. А. се постига пълно съответствие между обема на наложената възбрана и притежаваните от А. права, тъй като обстоятелството, към кой момент длъжникът е придобил вещните права – преди или след вписване на възбраната, е без правно значение, след като към момента на отчуждаването им те са били негово притежание. Съдът е счел, че след като наложената върху целия имот възбрана не е била заличена за частта на бившата съпруга на длъжника / 1/2 /, с придобиването от А., възбраната е породила действие и върху нея. Допълнителен аргумент съдът е извел от обстоятелството, че върху новопридобитата част взискателят не би могъл да наложи нова възбрана по същото изпълнително дело, тъй като такава е наложена върху целия имот. Наложената през 2012 г. възбрана върху процесния имот обхваща и впоследствие придобитата през 2013 г. 1/2 ид. ч. от него, с която длъжникът е станал изключителен собственик на целия имот, съответно сделката, от която ищцата черпи права, е относително недействителна на основание чл. 206, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 452, ал. 2 ГПК по отношение на държавата в качеството на взискател, доколкото е извършена след вписване на възбраната върху процесния имот.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.