Присъда № 18 от 11.12.2024, Окръжен съд - Габрово

МОТИВИ към Присъда № 18 от 11.12.2024 година по ВНОХД № 336 по описа за 2024 година на Окръжен съд – Габрово:

Производството по делото е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура Габрово и въззивна жалба на подс. В.И.И., чрез договорния защитник адв. Б.А. от САК, против Присъда № 47 от 25.07.2022 г. по НОХД № 334/2021 г. на РС Габрово, обявена на същата дата.

Обвинителният акт за извършено престъпление по чл. 131а във вр. с чл.

129, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК против подсъдимия В.И.И. е внесен по НОХД № 653/2019 г. по описа на ГРС.

С Присъда № 79/10.02.2020 г по НОХД № 653/2019 г. на ГРС подс. В.И.И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131а във вр. с чл.

129, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, поради което и на основание чл.

54, ал. 1 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, което наказание, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Със същата присъда, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подс. И. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и на основание чл. 59, ал. 2 от НК и времето, през което същият е бил задържан с постановление на прокурор за срок до 72 часа. Съдът е осъдил подсъдимия В.И. да заплати на Г.Л.Т. сума в размер на 6000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2019 г. до окончателното изплащане. Присъдени са дължимите разноски и ДТ върху уважения граждански иск. Съдът се е разпоредил с вещественото доказателство.

С Решение № 29 от 25.06.2020 г. по ВНОХД № 24/2020 г. на ГОС е потвърдена Присъда № 79/10.02.2020 г по НОХД № 653/2019 г. на ГРС.

С Решение № 35 от 06.04.2021 г. по КНД № 46/2021 г. на ВТАС е възобновено ВНОХД № 24/2020 г. на ГОС и са отменени Решение № 29 от 25.06.2020 г. по ВНОХД № 24/2020 г. на ГОС и Присъда № 79/10.02.2020 г по НОХД № 653/2019 г. на ГРС. Делото е върнато на РС Габрово за ново разглеждане от друг състав.

След връщането, в ГРС е образувано НОХД № 334/2021 г.

С атакуваната Присъда № 47 от 25.07.2022 г. по НОХД № 334/2021 г. на РС Габрово, първоинстанционният съд е признал подсъдимия В.И.И., роден на ***, ***, за ВИНОВЕН в това, че на 16.04.2019 година, в гр. Габрово, на бул. „Стефан Караджа", в района на автобусна спирка в близост до жилищен блок № 7, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на главата, по непредпазливост причинил на свидетеля Г.Л.Т. от гр. Габрово средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване на външния глезен на левия крак (счупване на долния край на малкия пищял на лявата подбедрица), довело до трайно затрудняване движението на долния ляв крайник за срок от около един месец, с което е извършил престъпление, за което и на основание чл. 133, пр. 2-ро във 1 вр. с чл. 54, ал. 1 от НК съдът го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален „общ“ режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗПС.

Със същата присъда съдът е приспаднал: I. Времето, през което подс.

В.И.И., с ЕГН ***, е бил задържан по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК с постановление на прокурор при РП - Габрово от 29.05.2019 година, считано от 11,15 часа на тази дата; ІІ. Времето за неговото предварително задържане във връзка с взетата по ДП № 1752 ЗМ-198/2019 г. на РУ Габрово мярка за неотклонение „Задържане под стража", считано от 30.05.2019 година до датата за привеждане в изпълнение след влизане в сила на Присъда № 79/10.02.2020 година по НОХД № 653/2019 г. на Районен съд - Габрово; III. Времето, през което същият е бил задържан във връзка с мярка за неотклонение „Задържане под стража" след отмяната на посочената присъда в т. II, считано от 06.04.2021 година до 26.04.2021 година, със зачитане на един ден от тях за един ден лишаване от свобода, на основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, пр. 1-во от НК.

Съдът е постановил при изпълнението на така определеното наказание да се приспадне и изтърпяната част от наказанието, наложено на подс. В.И.И., с ЕГН ***, с Присъда № 79 от 10.02.2020 година по НОХД № 653/2019 г. на Районен съд - Габрово, считано от датата за нейното привеждане в изпълнение, до 06.04.2021 година - датата за отмяната на същата с Решение № 35/06.04.2021 година по н.д. № 46/2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново, на основание чл. 25, ал. 2 от НК.

Съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия В.И.И., роден на ***, ***, за НЕВИНЕН в това, на 16.04.2019 година, в гр. Габрово, на бул. „Стефан Караджа", в района на автобусна спирка в близост до жилищен блок № 7, при условията на опасен рецидив, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на главата, да е причинил средна телесна повреда на свидетеля Г.Л.Т. от гр. Габрово, изразяваща се в: счупване на външния глезен на левия крак (счупване на долния край на малкия пищял на лявата подбедрица), довело до трайно затрудняване движението на долния ляв крайник за срок от около един месец, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по така предявеното против него първоначално по-тежко обвинение за престъпление по чл. 131а във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а" от НК.

Съдът е осъдил подсъдимия В.И.И., с ЕГН ***, да заплати на свидетеля Г.Л.Т. от град Габрово, ул.** №**, с ЕГН ***, сума в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на извършеното престъпление по чл. 133 от НК, на основание чл. 45 от ЗЗД.

Съдът е отхвърлил предявения от Г.Л.Т. от град Габрово, с ЕГН ***, против подсъдимия В.И.И. с ЕГН ***, граждански иск с претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от описаното по-горе престъпление, в останалата част - до пълния предявен размер от 6000 2 лева, като неоснователен и недоказан.

Съдът е постановил съхраняваното по делото веществено доказателство:

1 (един) бр. марлен тампон с червена течност, запечатан в хартиен плик, приложен към задната корица на ДП № 1752 ЗМ-198/2019 г. на РУ Габрово, след влизане на присъда в сила, да се унищожи.

Съдът е постановил веществените доказателства, представляващи: I. 1 (един) брой оптичен носител на информация от вид DVD-R, приложено в плик към предната корица на посоченото досъдебно производство, както и II. 1 (един) брой оптичен носител на информация „ADATA, UV150/32" - същото неразделна част от заключение на допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена при съдебното следствие по НОХД № 334/2021 г. на Районен съд - Габрово и приложено на л. 284 от Том l-ви на това дело, след влизане на присъдата в сила, да останат на съхранение към материалите по тях.

Съдът е осъдил подсъдимия В.И.И., с ЕГН ***, да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово сума в размер на 252,75 лв. (двеста петдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки), дължима за възстановяване на направените разноски при воденото разследване по досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Съдът е осъдил подсъдимия В.И.И., с ЕГН ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово: 1. Сумата от 2242,60 лв. (две хиляди двеста четиридесет и два лева и шестдесет стотинки), дължима за възстановяване на направените разноски в съдебното производство по настоящото дело, и производствата по НОХД № 673/2019 г. на PC - Габрово и ВНОХД № 24/2020 г. на Окръжен съд – Габрово, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК; 2. Държавна такса върху присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева), на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; и 3. Сумата от 5 лева, представляваща държавна такса, дължима за всеки един изпълнителен лист - същата в случай на осъществено служебно издаване на такива за събиране на посоченото общо вземане за разноски от съдебните производства по трите упоменати по-горе дела и държавната такса върху присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

В протеста на РП Габрово се твърди, че събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност, водели до извод, че подсъдимият В.И. е осъществил от обективна и от субективна страна състав на престъпление по чл. 131а във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а" от НК, за което е предявено и поддържано обвинението. Постановената присъда на ГРС била неправилна.

Претендира се да бъде отменена първоинстанционната присъда и окръжният съд да постанови нова, с която подс. В.И. да бъде признат за 3 виновен и осъден за извършено престъпление чл. 131а във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а" от НК.

В протеста не се сочат нови доказателства.

В допълнение към протеста на РП Габрово се твърди, че з а да оправдае подсъдимия В.И. по първоначално предявеното му обвинение, районният съд е приел, че престъплението е извършено при форма на вина непредпазливост.

При правилно установените факти от съда, следвало да се приеме, че извършеното от подсъдимия е умишлено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, а не непредпазливо деяние по чл. 133 от НК. Налице било деяние при форма на вина евентуален умисъл, а не по непредпазливост, при това, без съдът да изведе коя от двете й форми е осъществена в конкретния случай. Изводът, че подсъдимия е извършил деянието при евентуален умисъл следвал от цялостния анализ на възприетите от съда факти. Употребената физическа сила от дееца спрямо пострадалия се състояла в нанасяне на множество последователни удари в главата на пострадалия, от които последният загубил равновесие и паднал на земята, което довело до настъпване на съставомерното увреждане - счупване на външния глезен на левия крак. В случая било безспорно установено, че подсъдимият И. посредством нанесените удари с юмруци е искал да причини на Г.Т. някаква телесна повреда. Дори и да се приемело, че е целял лека телесна повреда, като се имало предвид начина, по който е действал, обстановката и състоянието на пострадалия, той допускал, че може да настъпи по-тежък резултат и въпреки наличието на тази представа, не е преустановил действията си. При падането, предизвикано от ударите на подсъдимия, пострадалият си счупил левия крак. Възможно било в съзнанието на дееца да не се оформи точна представа за нараняванията, които ще се получат, но това било без значение за наказателната отговорност за извършителя на деянието, тъй като той отговарял за реално настъпилия резултат, а не за резултат, който си представял, че може или не да настъпи.

Макар и подсъдимият да не искал настъпването на общественоопасните последици, той ги предвиждал и се съгласявал с тях. По тази причина, относно тази телесна повреда, той действал с евентуален умисъл. Като приел, че подсъдимият не е искал и не е допускал настъпването на тези общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, т.е. причинил е средна телесна повреда по непредпазливост, районният съд нарушил материалния закон. Поради изложеното прокурорът счита за неправилен горния извод на съда.

Отново се претендира да бъде отменена първоинстанционната присъда и окръжният съд да постанови нова, с която подс. В.И. да бъде признат за виновен и осъден за извършено престъпление чл. 131а във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а" от НК.

В допълнението към протеста не се сочат нови доказателства.

Във въззивната жалба на подс. В.И.И., подадена чрез договорния защитник адв. Б.А. от САК, се твърди, че присъдата е неправилна, 4 незаконосъобразна и необоснована. В хода на съдебното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които довели до ограничаване правото на защита на подс. И.. От събраните по делото доказателства не можело да се направи извод за безспорно и категорично доказано обвинение.

Претендира се първоинстанционната присъда да бъде отменена и подс.

В.И. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск.

Алтернативно се претендира, първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото да се върне на ГРС за ново разглеждане в друг състав.

Алтернативно се претендира, да бъде намелен размера на наложеното наказание.