Решение № 21772 от 29.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21772 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110101849 по описа за 2024 година

Производството по делото е исково. Образувано е по искова молба, депозирана от Д.

Й. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в ...., чрез адв. Б. М., АК – София, със съдебен адрес в .., против Ч. Д. Г., ЕГН **********, с адрес в ....

Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на основание договор за покупко – продажба, оформен с ..., том III, рег. № 6172, дело № 380 от 2014 г. на нотариус С.Т., с ... и район на действие – Софийски районен съд, на апартамент № 16, находящ се в ..., с площ 101,05 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, при съседи: североизток-улица, югозапад-улица и ап. 17, северозапад-вх. А, югоизток - стълбищен коридор, улица и ап.17, заедно с прилежащото мазе № 16, с площ от 6 кв.м., при съседи: североизток - мазе № 19, югоизток - блок № 6 - магазин, югозапад - мазе № 22, северозапад коридор, ведно с 2,72 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху терена, съставляващ УПИ V, кв.79, местност „ ...“.

В началото на 2019 г. ищцата е установила, че прилежащото към апартамента й мазе е заключено от трето лице – ответникът Ч. Г., който обитава апартамент на последния в същата жилищна сграда, в който е и апартаментът на ищцата. Д. Й. многократно е отправяла покани до ответника да освободи мазето и да й предаде владението, но той е отказал.

Като е отказал да предаде владението върху имота, ответникът е лишил ищцата от ползите, които тя би могла да получи от него – гражданските плодове, изразяваща си в пазарния наем в размер на 50 лв. Ищцата претендира обезщетение за ползите, от които е лишена поради невъзможността да упражнява фактическата власт върху собственото си мазе за периода от 10.01.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 3 000 1 лв.

Като излага тези обстоятелства, Д. Й. обуславя правния си интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на процесното складово помещение и осъждането им да й предадат владението върху същото и с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждането му да й заплати обезщетение в размер на 3 000 лв. за ползите, от които е лишена поради невъзможността да ползва мазето си за периода от 10.01.2019 г. до 10.01.2024 г.

С исковата молба ищцата ангажира писмени и гласни доказателства и моли за допускането и назначаването на съдебно – оценителна експертиза.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства. Моли да бъде допуснато намаляване на цената на предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, което на основание чл. 214 от ГПК е уважено и осъдителната претенция за заплащане на обезщетение е прието да е заявена за сумата от 1 800 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира писмен отговор, с който да изрази становище по предявените искове и/или да ангажира доказателства.

Ответникът не се явява и не изпраща представител и в откритото съдебно заседание.

Процесуалната пасивност на ответника мотивира пълномощникът на ищеца да отправи искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от ГПК. С протоколно определение от 14.11.2024 г., съдът допусна развитие на производство по постановяване на неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 вр. чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК – ответникът не е предприел никакви процесуални действия в срока за отговор и в първото съдебно заседание, след като двукратно - с разпореждане № 101445 от 17.07.2024 г. и с определение № 41042 от 10.10.2024 г., изрично са указани неблагоприятните последици от непредставянето на отговор и неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване на неприсъствено решение.

От друга страна, предявените от Д. Й. осъдителни искове, чийто предмет е ревандикиране на складово помещение и заплащане на обезщетение за ползването му от ответника без основание, са допустими и вероятно основателни с оглед заявените в исковата молба обстоятелства, представените с нея писмени доказателства и събраните по делото гласни доказателства. Съобразно сочените в исковата молба страни, фактически основания и петитум претенциите са допустими – изхождат от активно процесуално легитимирано физическо лице против правоспособно физическо лице и от данните по делото не се установява наличието на отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които да е пречка за надлежното упражняване на право на иск.

С исковата молба са представени писмени доказателства, които удостоверяват, че Д. Й. е собственик на апартамент № 16, находящ се в ..., с площ 101,05 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, при съседи: североизток-улица, югозапад2 улица и ап. 17, северозапад-вх. А, югоизток - стълбищен коридор, улица и ап.17, заедно с прилежащото мазе № 16, с площ от 6 кв.м., при съседи: североизток - мазе № 19, югоизток блок № 6 - магазин, югозапад - мазе № 22, северозапад - коридор, ведно с 2,72 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху терена, съставляващ УПИ V, кв.79, местност „ ...“ въз основа на договор за покупко – продажба. Показанията на свидетеля Д. установяват, че от момента, в който ищцата е закупила мазе № 16 и до настоящия момент то се владее и ползва от ответника Ч. Г., който независимо от отправените му покани отказва да го освободи. Обстоятелството, че ответникът ползва процесното складово помещение без основание, обосновава вероятната основателност и на исковата претенция за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишена ищцата поради невъзможността да ползва собствения си недвижим имот – мазе № 16. Горното мотивира съда да приеме, че предявения искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД са вероятно основателни.

Гореизложените доводи, обосноваващи съществуването на процесуалните и материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт не следва да бъде мотивиран по същество, а исковите претенции на Д. Й. трябва да бъдат уважени единствено въз основа на извода на съда за тяхната вероятна основателност, основана на твърденията в исковата молба, представените с нея доказателства и гласните доказателства.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на производството, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищцата разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 1 370 лв. (хиляда триста и седемдесет лева).

Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

По иска, предявен от Д. Й. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в .... против Ч. Д. Г., ЕГН **********, с адрес в ..., ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищцата е собственик на мазе № 16, с площ от 6 кв.м., при съседи: североизток - мазе № 19, югоизток - блок № 6 магазин, югозапад - мазе № 22, северозапад - коридор, прилежащо към апартамент № 16, находящ се в ..., с площ 101,05 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, при съседи: североизток-улица, югозапад-улица и ап. 17, северозапад-вх. А, югоизток - стълбищен коридор, улица и ап.17, заедно с прилежащото ведно с 2,72 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху терена, съставляващ УПИ V, кв.79, местност „ ...“ и ОСЪЖДА ответника да предаде на ищцата владението върху гореописаното мазе.

ОСЪЖДА Ч. Д. Г., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на Д. Й. Й., ЕГН 3

**********, с постоянен адрес в .... сумата от 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща обезщетение за ползването на мазе № 16, с площ от 6 кв.м., при съседи: североизток - мазе № 19, югоизток - блок № 6 - магазин, югозапад - мазе № 22, северозапад коридор, прилежащо към апартамент № 16, находящ се в ... за периода от 10.01.2019 г. до 10.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Ч. Д. Г., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на Д. Й. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в .... сумата от 1 370 лв. (хиляда триста и седемдесет лева), представляваща направени от ищцата разноски за адвокатски хонорар и държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4