Определение № 1699 от 07.08.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1699 гр. Бургас, 07.08.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора Г. Д. П. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело от общ характер № 20232120202151 по описа за 2023 година

Съдът, на основание чл. 248, ал.1, т.1 от НПК, приема, че делото е материално и териториално подсъдно на БРС.

Съдът, на основание чл. 248, ал.1 , т.2 от НПК констатира, че няма основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.

Съдът, на основание чл. 248 , ал.1, т.3 от НПК, намира следното:

Първостепенният съд, след като извърши самостоятелна проверка на материалите по делото, намира, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал.3 НПК да съдържа ясна обвинителна теза с еднозначни и достатъчно конкретни и непротиворечиви твърдения за обстоятелствата- времето , периода, в който е извършено всяко едно от инкриминираните в реална съвкупност продълЖ. престъпления по чл.183,ал.1 НК и начина на осъществяването им, така че да бъде обезпечено разгръщането на основните принципи на наказателния процес в съдебната му фаза и да бъде гарантирано ефективното упражняване на правото на защита на обвиняемия. Критериите към съдържанието на заключителната част на обвинителния акт са изчерпателно уредени в чл. 246, ал. 3 НПК и същите се извеждат недвусмислено ясно чрез буквалното езиково, тълкуване на нормата на чл. 246, ал. 3 НПК.А именно в заключителната част на обвинителния акт се индивидуализира личността на обвиняемия, който се предава на съд, и се посочва правната квалификация на деянието му. Правната квалификация на престъплението включва цифровото посочване на престъплението, чиято съставомерност представлява интегрално цяло от словесно въведените фактически твърдения за всеки елемент от състава на престъплението. Видно е, че по отношение на обстоятелствената част на обвинителния акт НПК поставя различни изисквания от тези за заключителната, като според визирания в чл.246, ал.2 НПК законодателен стандарт, в обстоятелствена част на обвинителния акт е необходимо да фигурира описание на фактите относно начина, времето и мястото на 1 извършването на престъплението, както и другите обстоятелства, лимитирани в цит. разпоредба. В конкретния случай настоящата инстанция констатира допуснато фактическо противоречие - при въвеждане на фактическите твърдения относно периода /м.01.2022 г.м.01.2023 г./ на престъпленията против семейството по чл.183, ал.1 НК, осъществени от подсъдимия К., който период, включващ 13 месеца противоречиво и неразбираемо е обвързан с неплащането на 12 месечни вноски за издръжка спрямо двете пострадалиненавършилите пълнолетие деца на подсъдимия. Така очертаното противоречие на практика нарушава възможността за разбиране на фактическите параметри на обвинението и ограничава правото на защита на подсъдимия. Фактическото описание на осъщественото изпълнително деяние на престъпленията по чл.183, ал.1 НК визира две самостоятелно осъществени форми на неправомерно бездействие - неизпълнение в размер на повече от две вноски на задълЖ.е, произтичащо от влязло в сила решение на граждански съд, за заплащане на месечна издръжка в размер на 160 лв. за детето М. К. К., както и на месечна издръжка в размер на 140 лв. за детето Л.

К. К.. Както в обобщеното словесно описание на съставомерността на престъпленията по чл.183,ал. 1 НК в диспозитива, така и в обстоятелствената част на обвинителния акт напълно идентично се поддържа от прокурора, че продълЖ.те престъпления по отношение и на двете пострадали обхващат периода м.януари 2022 г.-м.януари 2023 г., който е прието да съответства на неплатени по дванадесет месечни вноски за издръжка на всяко от децата /1920 лв. за периода м.януари 2022 г.-м.януари 2023 г. за детето М. К. и 1680 лв. за периода м.януари 2022 г.-м.януари 2023 г. за детето Л. К./. Така очертаната обвинителна конструкция противоречи на формалната логика и процесуалните стандарти за еднозначно и безпротиворечиво обвинение, което ефективно и недвусмислено да изясни основните съставомерни обстоятелства и да постави фундамента на доказателствения процес. В ОА няма дати и не става ясно от кой момент /месец/ до кой момент /месец/ подсъдимият К. не е плащал периодичните парични престации за издръжка, в случай, че се твърди, че са останали неплатени 12 месечни вноски за издръжка в общо инкриминирания по – дълъг 13 – месечен период.

Посочена е като времева рамка период 01.2022 г.-01.2023 г. обхващащ 13 месеца с допълнителната несъвместима с този период конкретизация на неплащане на 12 месечни вноски по отношение на всяко от пострадалите лица.Броя на неплатените месечни вноски като фактическо основание на престъпната конструкция по чл.183, ал.1 НК следва да е приведен в пълно съответствие с обозначения период на неизпълнение, в противен случай не става ясно за кои месеци от очертания период подсъдимият не е платил и защо му е повдигнато обвинение за период, надхвърлящ броя на непогасените периодични парични престации. Възниква противоречивост, неяснота, и дезинформираност по релевантните към предмета на доказване обстоятелства, а именно –периода на осъществяване на трайно фактическо бездействие. / в този смисъл в изключително сходен от фактическа и правна страна казус виж Определение № 560 от 2.07.2019 г. на ОС - Варна по в. ч. н. д. № 733/2019 г. и по сходен по третираната проблематика казус Определение № 540 от 16.07.2021 г. на 2

СГС по в. ч. н. д. № 2058/2021 г./

Правната теория и съдебната практика са категорични, че за да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задълЖ.е да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задълЖ.я лице.

Престъплението по чл. 183 от НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. От съществено значение за отговорността на дееца е периодът на неплащане на дължимата се издръжка, размерът на неизпълнението, без да е необходимо настъпването на други вредни последици за лицето, комуто се дължи издръжката. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник наймалко за две месечни вноски. Единствено в сферата на пълнота на мотивацията по отношение констатираното съществено процесуално нарушение, следва да се отбележи, че издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, на което се дължи, поради което същата е изискуема в началото на месеца, за която се дължи ( в този смисъл и Определение № 9 от 4.II.1977 г. по н. д. № 54/77 г., I н. о.). В случая е налице допуснато противоречие, както в обстоятелствената, така и в заключителната част на обвинителния акт между съществени съставомерни факти ,а именно между периода на осъществяване на изпълнителното деяние на двете престъпни деяния, от една страна и между размера на неизпълнение на задълЖ.ето за издръжка. Това противоречие е съществено, защото периодът на бездействие, консумиращ състава на изпълнителното деяние по чл.183 НК и размерът на неизпълнението са в иманентно единство, т.е. времето като брой месеци следва да съответства на броя неплатени месечни вноски. И в Определение № 466 от 14.10.2019 г. на ОС - София по в. ч. н. д. № 581/2019 г. е възприето следното разрешение „досежно престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че датата, респ. периодът на извършване на дадена престъпна дейност от едно лице е едно от най-важните обстоятелства, очертани от предмета на доказване. Посоченият извод е обясним най-вече с оглед правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице, предвид възможността за доказване на времево ангажиращи оневиняващи фактори. В настоящия случай е важно за подсъдимия Д. да знае точно за какъв период не е внесена дължимата издръжка, доколкото същият има възможност да представи доказателства, че за този период същата е била изплатена.

Периодът на неплащане на издръжката следва да се вземе предвид и при индивидуализиране на наказателната отговорност.“ . Именно с цел да се обезпечи възможността за въвеждане на оневиняващи доказателства, касаещи времевия период на неизпълнение на задълЖ.ето, този период следва да е ясно очертан като темпорално единство между брой месеци и брой непогасени месечни вноски, а не да се извличат по 3 тълкувателен път и чрез вероятностни заключения фактическите основания за привличане към наказателна отговорност за период, надвишаващ размера на неизпълнението /броя на месечните вноски/. Предвид изложеното настоящият състав намира, че е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правата на обвиняемия, като съществената противоречивост на обвинителната теза в случая е радикална и непреодолима чрез фиксиране на неизплатените общодължими суми по отношение на всяко от пострадалите лица.

Предвид изложеното съдът намира, че са изпълнени предпоставките за прекратяване на съдебното производство и връщане на досъдебното производство на прокурора.

На основание чл.249, ал.1 и ал. 2 вр. чл.248, ал.1, т.3 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА, че делото е подсъдно на съда.

КОНСТАТИРА, че няма основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.

КОНСТАТИРА, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, предвид което ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2151/2023 г. по описа на БРС.

ВРЪЩА на Районна прокуратура – Бургас ДП № 434 ЗМ 33/2023 година по описа на 02 РУ-Бургас, пр.пр. № 15180/2022 г., пор. № 3237/2022 г. по описа на БРП, за отстраняване на описаните в обстоятелствената част на настоящото определение процесуални нарушения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, касателно произнасянето по допускането на отстранимо съществено нарушение на процесуални правила на досъдебното производство на основание чл. 249, ал.3, вр. с чл. 248, ал.1, т.3 НПК подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава 22 НПК в едноседмичен срок от днес пред БОС.

В останалата си част определението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4