Решение № 431 от 20.07.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Георги Ст. Мулешков при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20231800500228 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 144/21.09.2022 г., постановено по гр.д. № 126/2021 г. по описа на РС-Елин Пелин е признато за установено, че Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Д., общ. Е. П., дължи на „Ю. Б.“ АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С. ...., район В., ул. „О. п.” № ..., п. к. ...., сумата от: 1954,28 лева, главница по договор за издаване на кредитна карта Euroline от .......... г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба; 438,87 лева, възнаградителна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 23.09.2020 г.; 183,65 лева, мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 12.03.2020 г.; 56,62 лева за периода от 12.06.2017 г. до 08.11.2020 г. Ответникът Д. Д. Г. е осъден да заплати на „Ю. Б.“ АД направени разноски по делото: 52,67 лв. за държавна такса в заповедното производство; 386,60 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 175,50 лева за държавна такса в исковото производство, 350 лева за вещо лице в исковото производство и 497,21 лева за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

След постановяване на решението, с определение на 1 първоинстанционния съд от 07.11.2022 г. са конституиране като ответници по делото наследниците на Д. Д. Г., починал на 08.09.2022 г., а именно: С. Д. Г. и Д. Д. Г..

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от С. Д.

Г. в качеството си на законен наследник на ответника в първоинстанционното производство Д. Д. Г., чрез процесуалния си представител адв. К. Б.. Депозирана е въззивна жалба и от Д. Д. Г., чрез законния си представител – Н. Н. Г. - в качеството си на законен наследник на ответника в първоинстанционното производство Д. Д.

Г., чрез процесуалния си представител адв. М. Л. Л..

Във въззивните жалби се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Излага се, че по делото не бил представен сключения между банката и ответника окончателен договор за издаване и използване на кредитна карта, от който произтичат вземанията на ищеца. В представеното заявление за издаване на кредитна карта, подадено от Д. Д. до „Б. Р.

С.“ АД не бил посочен кредитен лимит, нито е отразено предаването на кредитната карта на ответника. Твърденията на ищеца, че кредитния лимит възлизал на 2000 лева не се доказвали с нито едно писмено доказателство по делото, което представлява порок, който се отразява на валидността на сделката и води до нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие. Не се установявало и постигнато съгласие между страните относно размера на минималната месечна вноска. На следващо място излагат, че неправилно било прието, че с договора за продажба на предприятие е прехвърлено вземането в полза на „Ю. Б.“ АД. Излагат, че не била обявена и предсрочната изискуемост на всички суми по договора, тъй като получената пощенска пратка била приета от друго лице – „Г.“, без да става ясно какво е това лице. Неправилно било прието, че вземанията не са били погасени по давност. По същество жалбоподателите правят искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от „Ю. Б.“ АД, с който изразява становище за неоснователност на въззивните жалби.

Излага, че картовото дружество „Бългериън Ритейл Сървизсиз“ АД е одобрило искането и е заверило сметката на търговеца с посочената сума от 642, 00 лева, за което е представено детайлно извлечение за извършени плащания към търговец. Размерът на кредитния лимит бил вписан в издаваните от Банката и изпращани до картодържателя – 2 ответник месечни извлечения. От представената справка за движението по картовата сметка било видно, че кредитната карта била използвана активно в продължение на над 12 години, потвърдено и от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебносчетоводна експертиза. Излага, че изискуемостта на задължението по процесния договор е обявена на 23.09.2020 г. с връчване на нарочно уведомление, съдържаща изявлението на Банката, поради което погасителна давност не е изтекла нито за главницата, нито за акцесорните искове.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирани лица- ответници по иска С. Д. Г. и Д. Д. Г. /конституирани на мястото на починалия отв. Д. Д.

Г./, в законоустановения срок, поради което същите се явяват допустими.

Разгледани по същество са основателни.

Установява се следната фактическа обстановка от значение за спора:

От приложеното ч.гр.д. № 885/2020 г. по описа на РС-Елин Пелин се установява, че по депозирано заявление от „Ю. Б.“ АД срещу Д. Д. Г. е издадена заповед № 2600172/13.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за следните суми: 1954,28 лева, главница по договор за издаване на кредитна карта Euroline от .......... г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба;

438,87 лева, възнаградителна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 23.09.2020 г; 183,65 лева, мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 12.03.2020 г; 56,62 лева, такси за периода от 12.06.2017 г. до 08.11.2020 г., както и разноските по делото. Заповедта е била връчена на 23.11.2020 г., а на 25.11.2020 г. длъжникът е подал възражение. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал възражение и заявителят е предявил установителни искове за установяване на оспорените вземания по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Представено е заявление за издаване на кредитна карта „EUROLINE”, подадено от Д. Д. Г. с дата .......... год. до „Б. Р. С.“ АД, с приложени към него Общи условия за издаване и използване на 3 карта EUROLINE.

С Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г. ищецът „Ю. Б.“ АД /с предишни наименования „Ю. И Е. Д. Б." АД и „П. б.“ АД/ е станал правоприемник на правата и задълженията на дружеството „Б. Р. С.“ АД, вкл. и на правата и задълженията по всички договори с картодържатели „Euroline“, сключени от „Б. Р. С.“ АД са прехвърлени на „Ю. Б." АД. Ищецът е встъпил като страна по всички договори за издаване и използване на кредитни карти, по които преди прехвърлянето страна е било дружеството „Б. Р. С." АД, на основание чл. 5.3 вр. чл. 2 от Договора за продажба на предприятие.

Представени са общите условия на „Ю. Б." АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Mastercard и American Express и Тарифа за таксите и комисионните, които „Ю. Б." АД прилага по извършвани услуги на клиенти - физически лица в сила от 28.04.2017 г.

Представено е писмо с изх. № 9992/21.09.2020 г., че е налице заявление на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията на ответника, поради нарушение на договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от .......... г. и неиздължаване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения с краен срок на плащане на 28.12.2018 г. и 28.01.2019 г.

Видно е от известие за доставяне, че писмото е получено на 23.09.2020 г., за което е положен подпис от „Г.“.

Установява се от заключението на съдебно счетоводна експертиза, че общият размер на усвоените от ответника Д. Д. Г. кредитни средства по предоставения револвиращ кредит под формата на кредитен лимит по договор за издаване на кредитна карта от .......... г., е 3678,27 лева. Общият размер на извършените погасителни вноски от ответника Д. Д. Г. по предоставения револвиращ кредит под формата на кредитен лимит по договор за издаване на кредитна карта Юролайн от .......... г., е 7383.85 лева. Задължението на ответника Д. Д.

Г. по предоставения револвиращ кредит под формата на кредитен лимит по договор за издаване на кредитна карта Юролайн от .......... г., към датата на подаване на заявлението в съда - 13.11.2020 г., е в размер на 2923,71 лв., състоящо се от: главница в размер на 1954,28 лева; възнаградителна лихва в размер на 609,92 лева; мораторна лихва за забава в размер на 304 лева; банкови такси в размер на 55,51 лева.

Задължението на ответника Д. Д. Г. по предоставения револвиращ кредит под формата на кредитен лимит по договор за издаване на 4 кредитна карта от ..........г., до датата на изготвяне на експертизата 10.01.2022 г., е в размер на 3419,79 лв., състоящо се от: главница в размер на 1954,28 лв.; възнаградителна лихва в размер на 876,92 лв.; мораторна лихва за забава в размер на 533,08 лв.; банкови такси в размер на 55,51 лв.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно и допустимо.

Основателни са възраженията в жалбата, че между „Б. Р. С.“ АД и ответника не е налице валиден договор за издаване на кредитна карта от .......... г., сключен при Общи условия. Възникването на облигационно правоотношение между страните не може да се извлече от представеното по делото заявление за издаване на кредитна карта „EUROLINE“, подадено от Д. Д. Г. до „Б. Р. С.“ АД, с дата .......... г. В същото не е посочен кредитния лимит, нито е отразено предаването на кредитната карта на ответника.

Липсват доказателства кредитоискателя да е бил уведомен, че Заявлението му е прието/отхвърлено. Липсват доказателства коя е банковата сметка, по която са извършвани евентуални разплащания във връзка с кредитната карта, както и че титуляр на тази сметка е кредитоискателя и в коя банка е открита.

По делото са приложени общите условия за издаване и използване на кредитни карти "EUROLINE", същите обаче не са подписани от ответника и не е ясно към коя дата са били валидни тези общи условия, дали са действащи към датата на подписване на заявлението. След като не е удостоверено така приложените ОУ да са тези, с което по заявлението от .......... г. ответникът е декларирал че е запознат, както и след като не е удостоверено те да са приети от ответника, то същият не може да бъде обвързан с посочените в тях такси, лихви и пр.

По делото липсва писмен и твърдян от ищеца договор за издаване на кредитна карта "EUROLINE" от .......... г. с картовото предприятие „Б. Р. С.“ АД и ответника.

Дори да се приеме, че заявлението за издаване на кредитна карта представлява договор между банката и ответника съдът намира, че сумата по кредита е съществен елемент на този вид договори, по отношение на който страните следва да постигнат съгласие в предписаната от закона форма. Липсата на уговорена сума по кредита 5 е порок, който се отразява на съставомерността на сделката, не може да бъде саниран и води до нищожността й по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие. Поради това и волеизявленията на страните по договора за кредит относно сумата, която банката се задължава да отпусне, трябва да бъдат обективирани по начин, който не поражда съмнение за постигнатото помежду им съгласие за настъпване на правните последици относно същата. От представеното заявление и общите условия към него не се установява страните да са постигнали съгласие по този въпрос.

Със заявлението, заявителят е отправил до финансовата институция искане за издаване на кредитна карта, в което е посочил данни за своята заетост, доходи, притежавано имущество и финансови задължения. Отправената от страна на заявителя оферта не включва сума по кредита, респ. определен кредитен лимит. Доколкото общите условия предвиждат тегленията в брой и плащанията в търговски обекти да се извършват в рамките на кредитен лимит и доколкото нарушаването на забраната за надвишаването му, както и неизплащането на минималната месечна вноска, са въздигната в съществено неизпълнение на общите условия, което съставлява основание за прекратяване на отношенията с картодържателя, то към момента на сключване на договора следва да е налице съгласие между страните относно размера на кредитния лимит и на минималната месечна вноска, каквото в случая не се доказва да е било постигнато.