Решение № 3517 от 08.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3517 гр. Пловдив, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330103883 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Я. Я. против А. Р. М., ЕГН **********, с адрес: *****, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2924,05лв. непогасена главница по Договор за стоков кредит № *****г., договорна лихва в размер на 1662,49лв. за периода от 26.09.2020г. до 03.02.2022г., лихва за забава в размер на 402,03 лева за периода от 27.09.2020г. до 25.10.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № *****г. по ч.гр.д. № *****г. по описа на Районен съд – П., ***** гр.състав.

В исковата молба се твърди, че на *** г. ответника – А. Р. М. в качеството си на кредитополучател сключил договор за стоков кредит № ***** с „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на който била предоставена сума от 2924,05 лева за закупуване на стоки и/или услуги, продавани от „***“ ООД. Сумата на кредита се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на търговеца „***“ ООД. Кредитът е следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, съгласно приложен към исковата молба погасителен план. Страните договорили фиксиран лихвен процент по кредита в размер на 39,59 % или 0,1100% на ден. При забава в плащанията на дължимите суми кредитополучателят дължал и обезщетение в размер на годишната законна лихва. Задължението следвало да се изплати на *****г. – последната падежна дата. Излага, че договорът е сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК.

1

Подписвайки договора за стоков кредит, кредитополучателят заявявал, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага.

С подписа си удостоверил, че получил и че приема Общите условия на Договора като неразделна част от него.

Сочи се, че на ******г. е подписано допълнително споразумение с Приложение №*****г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от ***** г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616 и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 207172780, считано от ******г.), по силата на които вземането срещу ответника е прехвърлено на ищеца. Твърди се, че „БАНКА ДСК“ ЕАД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Към исковата молба е приложено Уведомление за извършена цесия от името на „БАНКА ДСК“ ЕАД чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, като се моли съдът да връчи същото на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Поради неизпълнението, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК за описаните суми. По образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № ******г. по описа на ПРС, ***** гр.с., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Заповедта била връчена на длъжника на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

По изложените съображения моли да бъде признато за установено между страните, че ответникът му дължи сумата от 2924,05лв. непогасена главница по Договор за стоков кредит № *****г., договорна лихва в размер на 1662,49лв. за периода от 26.09.2020г. до 03.02.2022г., лихва за забава в размер на 402,03 лева за периода от 27.09.2020г. до 25.10.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от адв.А.

Ц. – особен представител на ответника. В отговора на исковата молба се твърди, че не е доказано, че ответникът е усвоил исканата сума и на това основание същият не дължи връщане на същата.

Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното по делото ч.гр.дело № ****г. по описа на ПдРС, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед № ***** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.11.2022г., с която е разпоредено А. Р. М. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, сумата от 2924,05лв. непогасена главница по Договор за стоков кредит № *****г., договорна лихва в размер на 1662,49лв. за периода от 26.09.2020г. до 03.02.2022г., лихва за забава в размер на 402,03 лева за периода от 27.09.2020г. до 25.10.2022г., ведно със законната лихва за периода от 31.10.2022г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноските за ДТ в размер на 99,77 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви установителен иск за 2 вземането си, което той е направил в предвидения срок, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По делото са приети като писмени доказателства: Договор за стоков кредит № ***** от ***** г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД и А. Р. М., ведно с погасителен план, Общи условия към договора, искане за стоков кредит и Фактура №***** от *****г.; Договор за покупко-продажба на вземания от ******г. на основание чл.99 от ЗЗД между „БАНКА ДСК“, ЕИК 121830616 и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 20252734, Допълнително споразумение от *****г., Извлечение от Приложение №*****г. с фигуриращи данни на ответника и Потвърждение за сключената цесия с дата *****г.; Уведомление за цесия до А. Р. М.; Пълномощно за уведомяване на длъжниците за извършената цесия и Пълномощно в полза на юрисконсулт за процесуално представителство.

Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която констатира, че на *****г. е сключен договор за стоков кредит между „БАНКА ДСК“ ЕАД и А. Р. М. със следните параметри: сума на кредита – 2924,05лв.; срок на кредита – 24 месеца; брой вноски- 24 месечни вноски; годишен лихвен процент – 39,59%; годишен процент на разходите – 47,52%; общ размер на всички плащания – 4238,62лв. Установява се, че главницата от 2924,05лв. е усвоена с банков превод на 346,05лв. по сметка и в полза на ЗК Г. и с банков превод на 2578,00лв. по сметка и в полза на „***“ ООД. Всички начисления на задължения и плащания по кредита до датата на цесията са описани в експертизата в табличен вид. Установено е, че няма плащания по процесния кредит както преди цесията, така и след нея, като длъжникът изпаднал в забава на 21.09.2020г. Лихвата за забава е изчислена за периода 21.09.2020г. – 31.10.2022г. в размер на 307,97лв. В заключение вещото лице определя задължението по договор за стоков кредит *****г. към заявлението по чл.410 ГПК, депозирано в съда на *******г. в размер на 4546,59лева, както следва: главница – 2924,05лв., договорна лихва в размер на 1314,57лв. и лихва за забава в размер на 307,97лв.

Заключението е оспорено от особения представител на ответника в частта, отнасяща се до усвояването на кредита.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По делото не е спорно, а и от приложеното ч. гр. д. № ***** г. по описа на ПдРС, *** гр. с., се установява, че издадената в полза на ищцовото дружество заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****/***** г. е връчена при условията на чл. 47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове, поради което и същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Вземанията по процесния договор за кредит са цедирани от „БАНКА ДСК” ЕАД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД съгласно Приложение № ***** г. и допълнително споразумение от *****г. към рамков договор за покупкопродажба на вземания /цесия/ от ***** г. Съдът намира представените по делото доказателства в тази насока за достатъчни за установяване прехвърлянето на вземането по процесния договор за стоков кредит № ***** от ***** г., в която връзка, ответникът следва да се счита редовно уведомен за извършената в полза на ищцовото дружество цесия на вземането, тъй като е узнал за цесията в хода на процеса, с получаване на приложените към исковата молба документи. Това е факт, настъпил в 3 рамките на производството, който е от значение за спорното право и на основание чл.

235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото. Следва да се посочи, че на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния е назначен особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Ето защо, съдът намира, че с връчване на уведомлението за извършената цесия, като приложение към исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията, поради което и ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за паричен кредит.

От приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за безспорно, че между „БАНКА ДСК” АД и ответника е сключен договор за стоков кредит № ***** от 26.08.2020 г., по силата на който на ответника, в качеството му на кредитополучател е отпусната сумата от 2578,00 лв. за закупуване на бас каса **** и мобилен телефон ******, както и сумата от общо 346,05 лв. за закупуване на застраховка – „*****“ или общо предоставената на ответника сума е в размер на 2924,05 лв.

В тази връзка, следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно наведеното възражение от особения представител на ответника, че сумата не е усвоена от кредитополучателя. Направеното оспорване на съдебно счетоводната експертиза, относно усвояването на сумите, също е неоснователно.

В т . I I от Общите условия към договора, изрично е посочено, че кредитът се усвоява наведнъж, като средствата от него се превеждат по банкова сметка на търговеца. Сумата на кредита, предоставена за финансиране на застраховка, в случай че има такава, се усвоява еднократно, безкасово, по сметка посочена от Застрахователите. Съгласно т. 10 от договора, кредитополучателят декларира, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация и Общи условия, с който той се е съгласил чрез подписването му.

От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че кредитът е усвоен, като сумите за закупуване на стоки и за застраховка са преведени съответно по банкова сметка на търговеца и на застрахователя, за което кредитополучателят е дал съгласие. С оглед на което, съдът приема, че кредитът е усвоен изцяло от кредитополучателя, а с превеждането на сумите от кредитодателя по съответните сметки на търговеца и застрахователя, същият е изпълнил задължението си по договора.

Налице е главен дълг, п о който се установява, че не са извършвани плащания.

Не се установява, а и не се доказва от ответната страна, чиято е доказателствената тежест, сумата да е платена, въпреки настъпилия падеж. Същата е изискуема и е надлежно прехвърлена на ищеца, т.е. същият е техен титуляр.