Решение № 1173 от 05.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1173 гр. Русе, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20264520102989 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД от Д. С. Н. срещу „Русенска строителна компания“ АД.

Ищецът твърди, че работи в ответното дружество на длъжността „***“, като работодателят не му заплатил дължимото трудово възнаграждение за месеците февруари и март 2026г. в нетен размер съответно 572,30 евро и 616,02 евро. Поради забавеното плащане му дължал и обезщетение за забава в размер на 6,78 евро за периода 01.04.2026г. до 12.05.2026г. и съответно 2,08 евро за периода 01.05.2026г. до 12.05.2026г. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което ответното дружество бъде осъдено да му заплати посочените суми.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не изразява становище по допустимостта и основателността на исковата претенция.

С писмена молба след срока по чл. 131 ГПК и в първото съдебно заседание, единият от представляващите ответното дружество – изпълнителният директор Марин Недялков Маринов изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото 1 доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Според представените по делото трудов договор №*** от 02.12.2024г. и допълнително споразумение към него от 23.02.2026г., ищецът е назначен в ответното дружество на длъжността „********“, която с допълнителното споразумение е изменена на „***“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 620,20 евро и допълнително за придобит трудов стаж и опит в размер на 28 %, платими до края на следващия календарен месец.

Представена е по делото справка, че трудовият договор на ищеца е регистриран в НАП след прието уведомление по чл. 62, ал.5 КТ с вх. № от 02.12.2024г.

С уведомление от 27.01.2026г., подписано от председател на съвета на директорите и изпълнителен директор на ответното дружество, ищецът е уведомен за размера на неизползвания платен годишен отпуск за 2025г. и полагащия му се за 2026г.

Според вписването по партидата на ответното дружество в ТР, същото се управлява заедно от Петър Иванов Даскалов и Марин Недялков Маринов.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въпреки депозираното становище от единия от управляващите ответното дружество и направените от него възражения, съдът намира, че същите не могат да бъдат съобразени, като изхождащи от нелегитимен представител, по съображенията изложени от самия Марин Маринов. За да бъде депозирано становище и направени надлежно процесуални възражения от ответното дружество, те следва да изхождат от негов представляващ или упълномощен от него процесуален представител. Видно от вписването в ТР и направеното изявление от Марин Маринов, а и служебно известно е на съда от други дела с ответното дружество, последното се представлява заедно от двамата си представители Петър Даскалов и Марин Маринов. За да бъде оспорен предявен срещу дружеството иск, или признат, или пък каквото и да е становище по него да бъде изразено, то не може да изхожда само от единия от представляващите. При различно становище на двамата представляващи, следва да се приеме, че липсва формирано волеизявление на представляващия орган на търговското дружество. За разлика от активното представителство, което следва да е заедно (чл. 235 ТЗ), то за пасивното представителство това 2 ограничение не важи, т.е. всеки един от представляващите би могъл да получава документи и волеизявления до дружеството от други лица и с получаването им те се считат надлежно връчени. Още повече, че що се касае до връчването на книжа по образувано съдебно производство е налице специална правна уредба в чл. 50, ал.3 ГПК, съгласно която връчване може да бъде извършено на всеки служител или работник на търговското дружество, който се намира в канцеларията му и е съгласен да ги приеме. Т.е. неоснователно е възражението на Марин Маринов, че не е изтекъл срокът по чл. 131 ГПК след като само на Петър Даскалов е връчен препис от исковата молба и разпореждането на съда.

По изложените съображения, следва да се приеме, че ответното дружество е надлежно уведомено за образуваното съдебно производство и последствие за насроченото открито съдебно заседание, дадена му е възможност за становище, но такова не е депозирано по делото. Т.е. липсват надлежно направени от ответника в производството възражения, които съдът да обсъди и съобрази при постановяване на решението си.

По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че представените по делото писмени доказателства удостоверяват възникването на трудово правоотношение с ищеца и наличие на такова за процесния период, както и размера на дължимото му трудово възнаграждение. При липса на доказателства за изплащане на трудовото възнаграждение или наличието на други обстоятелства водещи до недължимостта му (прим. ползване на неплатен отпуски, отпуск по болест и пр.) следва да се приеме, че уговореното трудово възнаграждение на ищеца му е дължимо от ответното дружество работодател. В този случай ищецът не следва да доказва полагането на труд и изпълнение на трудовите си задължения уговорени в трудовия му договор. В тежест на работодателя е да установи предпоставки за недължимостта на уговореното трудово възнаграждение, което в случая по развитите по-горе съображения следва да се приеме, че не е направено.

В случая размерът на претендираното трудово възнаграждение не надвишава този, който се установява като дължим по представените и неоспорени писмени доказателства, поради което исковата претенция следва да бъде изцяло уважена като доказана по основание и размер, включително и в частта за претендираното обезщетение за забава, доколкото незаплащането на трудовите възнаграждения в уговорения в трудовия договор срок (края на 3 месеца следващ този за който са дължими) е поставило работодателя в забава и същият дължи обезщетение върху неплатените трудови възнаграждения в размер на законната лихва, което обезщетение по изложените по-горе съображения не е оспорено и по размер.

При този изход на спора, в полза на ищцовата страна са дължими разноски. На процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА, за което е направено съответното искане и са представени доказателства. Съобразявайки правната и фактическа сложност на делото, цената и броя на исковете, продължителността на производството и всички негови особености, съдът определя като справедливо възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца в размер на 200 евро. За пълнота на изложеното във връзка с дължимите разноски, следва да се посочи, че при определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА (при безплатна правна помощ на близък или материално затруднено лице), съдът не е обвързан от действително направени разноски, които да съобрази и също така не е обвързан от размерите определени в Наредба №1/2004г. на ВАС.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС – Русе държавна такса върху уважените искове в размер на 51,13 евро.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Русенска строителна компания“ АД ЕИК827226597, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Източна промишлена зона“, представлявано заедно от Марин Недялков Маринов и Петър Иванов Даскалов да заплати на Д. С. Н. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ****, адв. Г. Г. сумите: 1 188,32 евро неплатени трудови възнаграждения в нетен размер за периода 01.02.2026г. до 31.03.2026г., 8,86 евро обезщетение за забава за периода от 01.04.2026г. до 12.05.2026г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.05.2026г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Русенска строителна компания“ АД ЕИК827226597, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Източна промишлена зона“, представлявано заедно от Марин Недялков Маринов и Петър Иванов 4

Даскалов да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат Г. В. Г. от АК – Русе с личен № *** и адрес гр. Русе, ул. „Олимпи Панов“ №15 адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Русенска строителна компания“ АД ЕИК827226597, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Източна промишлена зона“, представлявано заедно от Марин Недялков Маринов и Петър Иванов Даскалов да заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса върху уважените искове в размер на 51,13 евро.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок считано от 17.08.2026г.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5