Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9596 от 20.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4507/2023
Вид
Определение № 9596
Подписан
20.06.2024
Състав
Цветелина Евгениева Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.269, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9596 гр. София, 20.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело № 20231100104507 по описа за 2023 година

Първоначално производството е било образувано по искова молба на М. Х. П., представлявана от адв.М. П., срещу Национална агенция за приходите (НАП) и Н. Ж. К..

Твърденията на ищцата са били ясно изложени, като тя е заявила, че счита себе си за собственик на апартамент № 6, находящ се в гр.София, ж.к.

****, на основание наследствено правоприемство от майка й Г.С.Г., поч. на 03.05.2003г, приживе закупила имота с договор по НДИ от 17.06.1982г.

Ищцата, като собственик на апартамента, сключила на 01.04.2004г привиден договор за покупко-продажба, във формата на нот. акт и го пр одала на своя зет Н. Ж. К., но действителната й воля била да надари внука си Д.Н.

К. – син на дъщеря й Д.Я.И. и н а Н. Ж. И. (след развода между двамата с фамилно име К.). Тази сделка била прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение от 12.04.2014г, постановено по гр.д.№ 4413/2013г по описа на СГС, I-11 състав, в сила от 05.06.2014година.

Ищцата продължава, че на 27.10.2022г на същия този апартамент бил извършен опис от публичен изпълнител при ТД на НАП София-град за публичен дълг, според ищцата, на Н. Ж. К., на основание влязло в сила на 11.03.2022г съдебно решение по гр.д.№ 10078/2011г по описа на СГС, с което апартаментът бил отнет в полза на Държавата по предявен срещу К. иск по ЗПКОНПИ. За описа бил съставен констативен протокол, като имотът бил предаден за пазене на дъщерята на ищцата – Д.Я.И., тя била уведомена, че апартаментът ще бъде изнесен на публична продан и трябва да бъде 1 освободен.

Въз основа на тези факти ищцата е заявила, че за нея е налице правен интерес да предяви иск за защита на засегнатото от принудителното изпълнение нейно право на собственост по отношение на апартамента и затова предявява иск на основание чл.269, ал.3 ДОПК вр.чл.124 ГПК против НАП и против К..

Съдът е възприел дадената от ищцата правна квалификация и я е задължил да изложи допълнителни обстоятелства във връзка с провежданото изпълнително производство на публичен изпълнител и обжалването на неговите действия, което е от значение за допустимостта на исковете. Налице са извършвани няколко конкретизации от ищцата, както и представени писмени документи и от нея и от страна на НАП, която е изразила становище за недопустимост на иска.

Съдът намира, че изложените от ищцата обстоятелства по повод собствеността на процесния апартамент не са спорни по делото и същите се възприемат и от ответника НАП. От така изложеното се установява, че има приключило производство по отнемане на незаконно придобито имущество в полза на Държавата, включващо и процесния апартамент, като с влизане в сила на съдебното решение по него за отнемане на апартамента, последният е станал държавна собственост.

При така установените обстоятелства, съдът е постановил определение № 6121 от 22.04.2024г, с което е приел, че след като ищцата твърди, че собственик е тя, то за нея е налице правен интерес да се брани против Държавата, която като собственик е преценила да предприеме действия по разпореждане с апартамента. Компетентният държавен орган, който фактически извършва тези действия е НАП, т.е. по делото НАП не претендира и не упражнява свои права върху апартамента, а тези на Държавата и поради това за ищцата липсва правен интерес от това да се брани спрямо НАП. В този смисъл от страна на втория ответник също не се твърди да е налице оспорване на собствеността на ищцата, поради което и за него следва да се посочи защо се предявява иск.

Съдът приема за установено от представените по делото писмени доказателства, че против К. не е налице образувано изпълнително производство за принудително събиране на негови публични задължения чрез 2 осребряване на апартамента по реда на чл.162 и сл. от ДОПК , компетентен за което е публичният изпълнител. В случая, предприетите д ействията по продажба на апартамента се извършват от публичен изпълнител в изпълнение на правомощията на НАП по чл. 3, ал.1, т.13 от Закона за националната агенция за приходите да приема, съхранява, управлява и продава всички отнети в полза на държавата имущества. Поради това предявеният иск следва да се квалифицира като установителен иск за собственост, а не като такъв по чл.269, ал.3 ДОПК, какъвто е предоставен единствено на засегнато лице от изпълнителни действия в провеждано изпълнително производство.

Във връзка и с тези мотиви съдът е дал възможност на ищцата да организира защитата си като прецени против кого да насочи претенциите си.

В отговор от ищцата е постъпила уточняваща молба в която е заявила, че търси защита на правото си на собственост против Държавата и със следваща уточняваща молба е заявила, че оттегля исковете си против първоначалните ответници.

Съдът намира, че производството по делото следва да се прекрати по отношение на първоначално посочените ответници на основание чл.232 от ГПК, а и против уточнения ответник – Държавата, която се легитимира като собственик на основание, предявен от нея иск на основание чл. 28 от ЗОПДИППД, приключил с влязло в сила позитивно за нея съдебно решение.

Ищцата е била длъжна да предяви правата си на собственик именно в производството по разглеждане на този иск, разглеждането на който е било обявено в ДВ с изрично указание към третите лица, които твърдят свои права, че следва да ги заявят и встъпят там и който иск е бил надлежно вписан преди настоящата искова молба – това прави последната непротивопоставима на правата на Държавата.

Ищцата не твърди и не представя доказателства да е встъпила в производството по иска чл. 28 от ЗОПДИППД, с приключването на което производство се е преклудирала възможността на ищцата за защита на твърдяното от нея право на собственост. Това прави настоящият неин иск недопустим по смисъла на чл.130 от ГПК, в който смисъл е и трайната съдебна практика, като напр. Определение № 433 от 19.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3197/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев, Решение № 382 от 1.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 701/2012 г., IV г. о., ГК, 3 докладчик съдията Марио Първанов и производството по него следва да бъде прекратено на основание преждецитираната разпоредба.

Предвид установената от съда недопустимост на иска намира, че настоящото определение следва да бъде съобщено на ищцата и на НАП, която е участвала в производството, не и на останалите двама ответника в съответствие с разпоредбата на чл.130, изр. второ от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА конкретизация на предявения от ищцата М. Х. П., ЕГН ********** установителен иск за собственост, който да се счита предявен против Държавата.

ПРЕКРАТЯВА

ПРОИЗВОДСТВОТО против първоначалните ответници НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ и Н. Ж. К., ЕГН ********** от гр.Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от М. Х. П., ЕГН ********** иск да бъде признато за установено по отношение на Държавата, че М. Х. П. е собственик на апартамент № 6, находящ се в гр.София, ж.к.

****.

Определението може да се обжалва с частна пред САС в едноседмичен срок от връчването му на П., чрез пълномощник и на НАП - София, чрез ТД на НАП – София.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4