Решение № 277 от 24.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Перник, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720105026 по описа за 2024 година

Съдът с определение № 3441 от 07.10.2024 г. е спрял производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до влизане в сила на окончателен съдебен акт по гр.д. № 92/2023 г. на ПРС.

Видно от представения заверен препис на Решение № 507 от 10.06.2024 г. по гр.д. № 92/2023 г. на ПРС същото е влязло в сила на 20.12.2024 г. след като е било потвърдено с влязло в сила Решение № 338 от 05.11.2024 г. по в.гр.д. № 504/2024 г. на ПОС, поради което производството с определение от 24.01.2025 г. е било възобновено.

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация" ООД, в която се сочи, че в полза на дружеството е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 2110/2024 г. на ПРС г. срещу В. М. И., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „С.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *.

Ищецът твърди, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: гр. П., ул. „С.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *. Твърди, че размерът на непогасените задължения, които претендира от ответницата е на стойност: 149,76 лева - главница за периода от 25.11.2019 г. до 12.11.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -25.04.2024 г. до окончателното плащане и сумата от 15,25 лева - лихва за забава, начислена за периода от 08.02.2020 г. до 12.01.2022 г.

Поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и доп./ Позовава се на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредба №4 на МРРБ. Твърди, че партидата на абонатен номер 1060721 за процесния недвижим имот в гр. П., ул. „С.“, бл. *, вх. *, ет.

1

*, ап. * била открита на името на З. К. Б., която била потребител на доставените от дружеството В и К услуги, поради което ежемесечно била дължала заплащане на задължението си за изразходваното количество питейна вода. По партидата били издадени и незаплатени 24 броя фактури за отчетен период от 25.11.2019 г. до 12.11.2021 г. описани в представеното извлечение, като общото задължение по тези фактури било на стойност 748,81 лв., главница и сумата от 76,23 лв. мораторна лихва за периода от 08.02.2020 г. до 12.01.2022 г.

При опит да бъде връчена поканата за доброволно изпълнение на З. К. Б. се било установило, че лицето било починало. Били установени наследници на починалата сред които била и ответницата. Не бил променен титуляра на партидата след смъртта на предходния по реда на чл. 62, ал.1 от ОУ на ищцовото дружество. Задължените лица били наследници на починалия потребител по силата на наследственото правоприемство. В хода на образуваното заповедно производство единствено ответницата била подала възражение по чл. 414 ГПК. Процесният имот с адрес гр. П., ул. „С.“, бл. * вх. *, ет.*, an. * бил придобит от Д. С. Т. (майка на З. К. Б.-титуляр на партидата) с Договор за продажба на държавен недвижим имот, сключен на 19.12.1990 г. След смъртта на Д. С. Т. процесният имот преминавал в собственост към нейните законни наследници - З. К. Б. (титуляр на процесната партида) и Л. К. Т.. Към момента на откриване на наследството на Д. С. Т., З. К. Б. била починала, поради което на основание чл. 10 от ЗН същата била заместена в наследяването по закон от своите низходящи наследници, а именно - В. М. Б., В. М. Р. и В. М. Д. (ответник по настоящия иск). Така процесният имот бил съсобствен между следните лица - Л. К. Т., В. М. Б., В. М. Р. и В. М. Д.. С нотариален акт за доброволна делба № 176, том I, per.

№4203, дело №169/2014 г. на нотариус 141 с район на действие ПРС, вписан в службата по вписванията като акт№ 101, том 1, дело №657/2014 г. процесния недвижим имот с адрес гр. П, ул. С*, бл.*,вх.*,ет.*,ап.* бил поделен между четиримата съсобственици, като бил поставен в дял и станал изключителна собственост на Л. К. Т.

(вуйчо на ответницата по делото), като същият бил собственик на имота до момента на смъртта си на 12.11.2016 г. След откриване наследството на Л. К. Т. неговите наследници от първи ред - А. Л. С. - дъщеря и Л. Л. Т. - син били извършили отказ от наследството му, който отказ бил вписан под № 45/26.05.2017 т. в специалната книга за вписване на откази от наследство при ПРС. С оглед извършения отказ от наследство, към наследяване по закон на Л. К. Т. били призовани В. М. Б., В. М. Р. и В. М. Д. – на основание чл. 10, ал. 2 от ЗН, заместващи своя възходящ - З. К. Б. (сестра на Л. К. Т.). В. М. Б. бил извършил отказ от наследството на Л. К. Т., като отказът му бил вписан под № 291/30.12.2022 г. в особената книга при ПРС за вписване па откази от наследство. В. М. Р. също била извършила отказ от наследството на Л. К. Т., като отказът й е вписан с определение № 36/05.01.2023 г. по ч.гр.д.№20/2023 г. и в особената книга при ПРС за вписване на откази от наследство. Така с оглед всички извършени откази от наследство, единствен наследник на Л. К. Т. се явявала ответницата - В. М.

Д., която се явявала и единствен собственик на процесния имот с адрес: ГР. П*, ул. С*, бл.*,вх.*,ет*,ап*. ВиК операторът бил изпълнил задължението си за доставяне на ВиК услуги на водоснабдявания имот, като З. К. Б., а в последствие и нейните наследници били в неизпълнение на задължението си за тяхното заплащане.

За начислените количества вода, във връзка с чл. 33, ал. 1 от Общите условия, водоснабдителното дружество издавало ежемесечни фактури. Видно от представените фактури и карнетите на инкасатора, водени редовно за водоснабдявания имот, в процесния период ВиК операторът бил предоставил ВиК услуги. Във всяка една от приложените към настоящата молба фактури бил посочен отчетния период, за който се 2 издавала съответната фактура и отчетените показания за процесния имот. Същата информация се съдържала и в карнетите на инкасатора за процесния имот, в СправкаИзвлечение № 18546 и в Справката за консумация на абонат. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия потребителите били длъжни да плащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. От справките за консумация на абонат за дължимите суми към „ВиК“ ООД - гр. Перник, се виждало, че не била заплатена нито една от издадените фактури за отчетния период.

Посочват, че що се отнася за претендираната от ищеца законна лихва върху просрочените задължения, то същата се дължи на ВиК оператора по силата на изричното правило на чл. 44 от Общите условия. Съгласно цитираната клауза от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на водоснабдителното дружество законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до окончателното плащане.

С оглед на изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените положителни установителни искове. С оглед на гореизложеното моли съда да признае за установено, че в негова полза съществува изискуемо вземане срещу ответника за сумите, предмет на заповедното производство. Претендират сторените по делото разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответницата е депозирала отговор в срок. Оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че е наследник на майка си З. К. Б. починала на 28.09.2007 г., но оспорва, че същата е била потребител на В и К услуги за процесния период и по отношение на процесния имот. Заявява, че нейната майка не е била собственик или съсобственик на процесния имот, нито лице в чиято полза е било учредено вещно право на ползване върху процесния имот. Твърди, че за кратък период била съсобственик по наследство на процесния имот, но като наследник на нейната баба Д. С. Т. на която наследството било открито на 18.06.2013 г. Съсобствеността с останалите наследници на нейната баба относно процесния имот била прекратена на 30.04.2014 г. с доброволна делба извършена с нотариален акт № 176, том първи, рег. № 4203, дело № 169/2014 г., по силата на която същият бил станал изключителна собственост на нейния вуйчо Л. К. Т..

Нейната майка З. К. Б. никога не била притежавала право на собственост върху процесния имот и не била потребител на В и К услуги независимо от наличната партида на нейно име по отношение на процесния имот. Не отрича обстоятелството, че се явява единствен наследник на нейния вуйчо Л. К. Т. след вписаните откази от наследство на останалите наследници. Била приела наследството под опис, като приемането било вписано под № 93 от 22.03.2023 г. в особената книга на ПРС. На основание чл. 48 ЗН приемането на наследството под опис било произвеждало действие от откриването на наследството, което било от 12.11.2016 г. Прави възражение за изтекла погасителна давност, за част от претендираната главница за периода от 25.11.2019 г. до 13.04.2021 г. в размер на сумата от 126,44 лв. главница и в размер на сумата от 14,16 лв., мораторна лихва. Възразява, че дължи процесните суми в качеството на наследник на нейната майка З. К. Б..

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от 3 договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че ответницата е била собственик или носител на вещно право на ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени. По конкретното защитно възражение, същият не носи доказателствена тежест, тъй като отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.