Решение № 12 от 12.01.2023, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Нова Загора, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20222220100793 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от П. Т. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ****, против Прокуратурата на Република България, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 25000 лв. с правно основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ и чл.6, §3 от ЕКЗПЧОС във вр. с чл.35, §1 от Конвенцията.

Ищецът излага, че на 23.03.2018 г. по „предварително утвърден план от Директора на ОДМВР - Стара Загора“ служители от „ПКП“ при ОД на МВР - Стара Загора провели СПО „с цел пресичане, разкриване и документиране на престъпления, свързани с държане на КИЦ“ (културно-исторически ценности). Твърди, че при очевидната липса на условията за образуване на досъдебно производство, релевантните реквизити на чл.208 и чл.209 от НПК (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление) ОД на МВР образувало на 23.03.2018 г. досъдебно производство № 349 зм - 96 по описа на ОД на МВР Стара Загора.

Посочва се, че с Постановление за извършване на действия по делегация в друг район от същата дата разследващия полицай Б.Д. възложил на разследващ полицай, определен от Главния разследващ полицай на ОД на МВР - гр.Сливен да извърши претърсване и изземване „в условията на неотложност“, претърсване и изземване в дома му ****** в гр.Нова Загора. Д. постановил копие от постановлението му „да се изпрати на ОД на МВР - Сливен за организиране и изпълнение на настоящото постановление“, но то било изпратено в РУ на МВР - Нова Загора, където разследващия полицай Г.Ч. извършил претърсване и изземване на основание чл.161, ал.2 от НПК. Сочи, че били иззети вещи законна собственост, неподлежащи на разрешителен и регистрационен режим съобразно чл.97, ал.3 от ЗКН.

В съставения протокол по реда на чл.161, ал.2 от НПК на стр.2 и два пъти на страница последна бил отбелязан като присъстващ на претърсването М.Т.С.. Съгласно свидетелските показания обаче на това процесуално-следствено действие реално бил 1 присъствал братът близнак на обвиняемия М. С., а именно обвиняемият П. С..

Хипотезата на чл.105(2) от НПК правела протокола недопустим като доказателствено средство.

На следващия ден - 24.03.2018 г. протоколът за претърсване и изземване бил предоставен за одобрение не от наблюдаващия прокурор М.И., а от прокурор М.Д. и не на първоинстанционния съд, в района на който било извършено претърсването, а на Окръжен съд - Стара Загора. В нарушение на чл.161, ал.1 от НПК, въпреки че компетенциите на съда били местни - отговарящи на съответния административен район с Определение № 182 по ЧНД 149/2018 г. съдия И.С. одобрила протокола за претърсване и изземване. Процесуалноследственото действие било извършено в границите на съдебен район - Сливен и било одобрено от съдия от Окръжен съд - Стара Загора.

В хода на разследването прокурор М.И. - Окръжна Прокуратура - Стара Загора, ръководещ разследването по делото получил „писмо от прокурор при Окръжна прокуратура - Сливен с желание за предоставяне на материали от настоящото ДП за приобщаване като доказателства по тяхно ДП № 571/2016 г., водено срещу същите лица - М. и П. С.и“. С Постановление от 11.06.2018 г. прокурор И. от Окръжна Прокуратура - Стара Загора изпратил материалите по ДП № 96/2018 г. по компетентност на Окръжна прокуратура Сливен. Окръжна прокуратура - Сливен не приела „по компетентност“ полученото дело, а с Постановление от 15.06.2018 г. изпратила на Върховна касационна прокуратура - София материалите по ДП № 96/2018 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора вх.№ 716/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура - Стара Загора „за решаване на спора за компетентност“ между Окръжна прокуратура - Сливен и Окръжна прокуратура - Стара Загора.

С Постановление № 8191/2018 г. от 12.07.2018 г. Върховна касационна прокуратура постановила „материалите по ДП № 96/2018 г. на ОД на МВР-Стара Загора да се изпратят по компетентност на Окръжна прокуратура - Стара Загора за продължаване на разследването“.

Следвали две постановления на прокурор И. от Окръжна прокуратура - Стара Загора. С Постановление от 19.07.2018 г. разделя досъдебното производство,като отделя част от материалите в „отделно наказателно производство“. С Постановление от 20.07.2018 г. прокурор И. от Окръжна прокуратура - Стара Загора изпратил отделените материали по пр.№ 716/2018 г. по компетентност на Окръжна прокуратура - Сливен, които били приети от прокурор Р. с Постановление от 24.07.2018 г. на Окръжна прокуратура - Сливен.

Ищецът твърди, че нито едно от изброените пет прокурорски постановления не му били връчени, макар да бил привлечен като обвиняем съгласно чл.219, ал.2 от НПК „със съставянето на протокола за първото действие по разследването“ срещу него - факт потвърден с Постановление от 08.01.2020 г. по преписка 348/2019 г. на Апелативна прокуратура - гр.Пловдив.

Нещо повече - тези прокурорски постановления и протоколите за претърсване и изземване били приложени като доказателства едновременно от Окръжна прокуратура Сливен в две паралелно водени срещу него наказателни производства - НОХД № 243/2018 г. и НОХД № 601/2019 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.

Бил лишен напълно от гарантираните от закона - чл.55(1) от НПК процесуални права на защита и от правата му закрепени в чл.6 от Конвенцията (ЕКЗПЧОС).

След близо година и половина на 18.09.2019 г. бил повторно привлечен, като обвиняем по досъдебно производство № 34/2018 г. по описа на ОСО в Окръжна прокуратура - Сливен. Докато Окръжна прокуратура - Сливен през това време в пълен комфорт била извършила всички действия по разследването - разпит на свидетели, назначаване на експертиза и други, ищецът не знаел дори кой извършва разследването, за да може да се защити. Не бил „незабавно и в подробности“ информиран за характера и причините за 2 обвинението срещу него. Нямало как да знае, че прокурор С. от Окръжна прокуратура Сливен - заместник окръжен прокурор ще превиши компетенциите си и незаконно ще възложи разследването по делото на следовател от ОСО при Окръжна прокуратура - Сливен.

Нарушаването на един от основните принципи на съдебното производство - правото на защита, посочено в чл.15(3) от НПК от Прокуратурата - тези незаконни действия реципрочно го довели до състояние на душевна болка и страдания, до унижение, до чувство на безпомощност, до силен психо-емоционален стрес, дълбока емоционална травма.

Предвид изложеното, моли съда на основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ и чл.6, § 3 от ЕКЗПЧОС, да присъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 25000 лв., като частична компенсация за неимуществените вреди, за болката и страданията му.

Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез процесуалния си представител Я.К. - прокурор при РП - Сливен в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор по предявения срещу него иск. Счита, че същият е неоснователен и недоказан.

По допустимостта и основателността на иска заявява следното:

Срещу Прокуратурата на Република България била предявена искова претенция за неимуществени вреди в размер на 25000 лв., които ищецът С. твърди, че търпял във връзка с незаконосъобразни действия на Прокуратурата по досъдебно производство, в това число претърсване и изземване. В исковата молба се сочело, че искът е с правно основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, и чл.6, пар.3 от ЕКЗПЧОС, вр. чл.35, пap.1 от Конвенцията.

Заявява, че оспорва исковата претенция за заплащане на неимуществени вреди по основание и размер. Счита, че искът е неоснователен и недоказан, а също така не били ангажирани доказателства за твърдените обстоятелства.

Счита също, че исковата молба е нередовна - от нея не ставало ясно в какво са се изразили вредите, претърпени от ищеца и каква е тяхната връзка с обвинението и конкретно - от обвинение за кое престъпление. От исковата молба не ставало ясно за какво точно му е било повдигнато обвинение, дали е било прекратено и от кое точно обвинение са настъпили вреди според ищеца. Също така, не било ясно от петитума дали предявеният иск е частичен предвид употребения израз „като частична компенсация“ или не. Тази неяснота правела исковата молба нередовна. Сочи, че предвид това, Прокуратурата се явявала в невъзможност пълноценно да организира защитата си по настоящото дело, тъй като исковата молба била неясна.

По обстоятелства, на които се основава искът заявява следното:

Твърдяло се, че неимуществените вреди са в резултат от незаконосъобразни действия от страна на Прокуратурата, нарушаването на чл.15, ал.3 от НПК от Прокуратурата - правото на защита и това, че в хода на наказателно производство бил „напълно лишен“ от гарантираните от закона - чл.55, ал.1 от НК процесуални права на защита и от правата му, закрепени в чл.6 от ЕКЗПЧОС. Не ставало ясно обвинението за кои точно престъпления е било.

В исковата молба било посочено, че на 23.03.2018 г. при липса на реквизитите за това било образувано досъдебно производство от ОДМВР Стара Загора и също така след постановление за извършване на действия по делегация в друг район РУ МВР Нова Загора било извършило претърсване и изземване в дома му, като били иззети вещи - законна собственост. Окръжен съд Стара Загора неоснователно и незаконосъобразно бил одобрил този протокол за претърсване и изземване. Също така, част от материалите по делото били отделени в друго производство и били изпратени и приети от ОП Сливен. Ищецът считал, че е бил привлечен като обвиняем на основание чл.219, ал.2 от НПК на 23.08.2018 г. със съставяне на протокола за претърсване и изземване в дома му. На 18.09.2019 г. той отново бил привлечен като обвиняем по ДП № 34/2018 г. на ОСлО при ОП Сливен, но не бил „незабавно и в подробности“ информиран за характера на обвинението срещу него, а освен 3 това наблюдаващият прокурор „незаконно“ възложила разследването на следовател от ОСлО при ОП Сливен. Ищецът считал, че било нарушено правото му на защита и не му били връчени пет прокурорски постановления.

Ищецът твърдял, че нарушаването на чл.15, ал.3 от НПК от Прокуратурата - правото му на защита „реципрочно“ причинили вреди, изразяващи се в „душевна болка и страдания, унижение, чувство на безпомощност, силен психо-емоционален стрес, дълбока емоционална травма“. От всичко това, С. твърдял, че бил претърпял неимуществени вреди, оценени от него на 25000 лева.

Излагат се възражения срещу иска:

В конкретния случай счита, че не са налице нито една от лимитивно изброените хипотези на чл.2 от ЗОДОВ. Не били представени никакви доказателства в тази връзка.

Също така, в тежест на ищеца било да докаже, както основателността на претенцията си по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, така и наличието на твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с действия на Прокуратурата и техния размер. С исковата молба обаче не били ангажирани каквито и да било доказателства в тези посоки. Нито едно от твърденията за наличието на претърпени неимуществени вреди от ищеца не било доказано.

Твърди, че претенцията на ищеца за обезщетяване на неимуществени вреди била неоснователна и недоказана.

Посочва, че на първо място, следвало да се отчете, че ищецът твърди, че е бил привлечен като обвиняем по ДП № 34/2018 г. на ОСлО при ОП Сливен, но не бил представил никакви доказателства в тази връзка. Не бил посочил кога е бил привлечен като обвиняем, за какво престъпление и как е приключило производството (ако е приключило).

Липсвали каквито и да било доказателства в тази връзка. Ищецът не бил представил и никакви доказателства за допуснати нарушения от страна на Прокуратурата или за „превишаване компетенциите“ на заместник-окръжния прокурор при възлагане разследването на следовател.

Съгласно чл.194, ал.1, т.4 от НПК „Разследването се провежда от следователи по дела: т.4. с фактическа и правна сложност, възложени им от административния ръководител на съответната окръжна прокуратура.“.