Решение № 7 от 19.05.2026, Районен съд - Средец
- Съд
- Районен съд - Средец
- Дело
- Административно наказателно дело 89/2026
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 19.05.2026
- В сила
- 05.06.2026
- Състав
- НИКОЛА ТОДОРОВ ДЕЛИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.14 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№7 гр. Средец, 19.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Д. Д.А като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Административно наказателно дело № 20262170200089 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод предявена жалба от П. Г. Т., с ЕГН: **********, с адрес гр. Средец, обл. Бургас, **** против Наказателно постановление № 26-0269-000006/22.01.2026 г. от началник група при ОД на МВР – гр. Бургас, РУ – гр. Средец.
В с. з. жалбоподателят редовно призован се явява лично. Представлява се от адв. А. Д. при БАК, редовно упълномощен, който изразява становище, че поддържа жалбата и моли съдът да отмени НП.
АНО, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител. Не се изразява становище по предявената жалба.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
По делото безспорно се установява, че с Договор за покупко-продажба на МПС от 08.08.2025 г. със страни M.П.Б., с ЕГН:********** в качеството на продавач и Ф.А.Р. в качеството на купувач, по силата на който продавачът е прехвърлил на купувача правото на собственост по отношение на лек автомобил марка „Мазда“, модел „6“, рама №JMZGY198231109427, двигател №L8211415, цвят сив металик, с рег. № ******. Договорът е с нот. заверка на подписите с рег. № 2705 от 08.08.2025 г. при нотариус Гергана Чинева, с рег.
№ 772 на НК.
На 13.12.2025 г., около 08.50 ч., в гр. Средец, на Път II-79, до бензиностанция „Б-Ойл“ с посока на движение град Бургас Г. Д. К., старши полицай при РУ – гр. Средец, ОД на МВР – гр. Бургас, спрял за проверка л. а. марка „Мазда“ 6 с рег. № ******, собственост на M.П.Б., който бил 1 управляван от жалбоподателя П. Г. Т..След направена справка с РСОД-АИС АНД се установило, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 10.10.2025 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Актосъставителят съставил на място против водача П. Г. Т. АУАН с сер.
GA/АКТ№1160609 от 13.12.2025 г., в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал. 1, предложение първо от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него.
В срока по чл. 44 ЗАНН, жалбоподателят не е подал възражение, по така съставения АУАН.
По случая била извършена и проверка пр. №23493/2025 г. по описа на БРП с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, финализирана с Постановление от 14.01.2026 г. на прокурор при РП-Бургас за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
По преписката няма данни, собственикът на лекия автомобил да е бил уведомяван за извършената служебна дерегистрация.
След получаването на постановлението на РП-Бургас и преценка на събраните доказателства, Началникът на грипа в ОД на МВР – гр. Бургас, РУ – гр. Средец, издал обжалваното Наказателно постановление в което квалифицирал фактическия състав на установеното нарушение по чл. 140, ал.
1 ЗДвП и наложил на жалбоподателя наказания, както следва: глоба в размер на 255,65 евро (501.01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 02.04.2026 г., видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата е подадена на 06.04.2026 г. чрез РУ – гр. Средец.
В хода на съдебното следствие е разпитан актосъставителят. Логично, обективно, с необходимото ниво на вътрешна последователност и външна съгласуваност с останалите доказателствени източници, актосъставителят Г.
Д. К. пресъздава своите непосредствени възприятия от проверката на жалбоподателя на 13.12.2025 г., като описва в основни линии фактите и обстоятелствата, относими към констатираното нарушение, квалифицирано по чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП.
Свидетелят Ф.А.Р., разпитана в хода на съдебното следствие, излага пред съда, че като собственик на автомобила, след неговото закупуване е постъпил в сервиз, където е стояла около три дни преди датата на извършеното нарушение. Последната споделя, че е забравила да извърши регистрация в КАТ, поради дългия престой на автомобила в сервиз. Жалбоподателят поискал колата от свидетеля, за да се придвижи до град Бургас за закупуването на строителни материали. Поради това, че забравила да регистрира в КАТ лекия автомобил, не съобщила и на жалбоподателя това обстоятелство.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателствени източници, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, по отношение на които 2 доказателства съдът формира увереност, че съставляват надеждна доказателствена база предвид тяхната логическа и съдържателна съгласуваност. При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на група към ОД на МВР – гр. Бургас, РУ – гр. Средец . АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, което безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189, ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че МПС следва да бъдат регистрирани, като се предвижда санкция за управление на нерегистрирано МПС в приложената от АНО санкционна разпоредба. И в АУАН, и в НП ясно е посочено, че жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано, като регистрацията на същото е била служебно прекратена на 10.10.2025 г. Иначе казано, посочени са всички съставомерни признаци на вмененото деяние.
Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на НП отсъстват, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи законосъобразността на административнонаказателното производство.
По приложението на материалния закон: Съгласно разпоредбата на чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което обаче в случая не е така.
3
Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, в действалата към датата на нарушението редакция /изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателят не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от П. Г. Т. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение.
Това е така по следните причини:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП (в сила от 27.12.2017 г.) – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок от датата на покупкопродажбата да пререгистрира автомобила на свое име.
В конкретния случай автомобилът е бил собственост на лицето Ф.А.Р. по силата на сключен договор за покупко-продажба на Договор за покупкопродажба на МПС от 08.08.2025 г. със страни M.П.Б., с ЕГН:********** в качеството на продавач и Ф.А.Р. в качеството на купувач, по силата на който продавачът е прехвърлил на купувача правото на собственост по отношение на лек автомобил марка „Мазда“, модел „6“, рама №JMZGY198231109427, двигател №L8211415, цвят сив металик, с рег. № ******. Договорът е с нот. заверка на подписите с рег. № 2705 от 08.08.2025 г. при нотариус Гергана Чинева, с рег. № 772 на НК, който е следвало в двумесечен срок от сключване на договора да го регистрира, но не го е сторил. Регистрацията е била прекратена служебно, като липсват доказателства собственикът да е уведомяван за това.
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно – т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на 4 вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС – 13.12.2025 г. жалбоподателят е бил наясно с това, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била служебно прекратена от Сектор "ПП"-Бургас. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с регистрационни табели. Никой не е информирал жалбоподателя, че регистрацията на автомобила е прекратена. Тук следва да се отбележи, че и самият собственик може да не е знаел, но дори да се приеме, че като такъв е бил наясно, че не е изпълнил закона (доколкото незнанието на правото не извинява), то отново остава недоказано, че и П. Г. Т. е бил наясно с това обстоятелство. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално жалбоподателят не само че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал възможност да разбере за това. Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.