Определение № 2038 от 14.08.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2038 гр. Бургас, 14.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20252100501233 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл.413, ал.2 от ГПК, образувано по въззивната частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А. В. Д.- главен изпълнителен директор и М.

М.- изпълнителен директор, чрез процесуален представител адв. Лилия Ралчева, със съдебен адрес: гр. София, 1000, ул. „Позитано“ № 8, ет. 3,офис 301 срещу Разпореждане № 7592 от 30.06.2025 г. по ч. гр. д. № 20252120104385/2025 г. по описа на PC- Бургас, XL състав, с което е отхвърлено заявлението на „А1 България“ ЕАД срещу „*******“ ООД, с ЕИК ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК з а сумата от 1126.24 лв.,представляваща неустойка за неизпълнение на договор *******, партида *********, ID на договор ********** от 21.12.2021, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и за сумата от 51.30 лв.- мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 04.01.2025- 17.06.2025.

В жалбата разпореждането се сочи за незаконосъобразно и се моли за отмяната му, както и за постановяването на съдебен акт, с който заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК за претендираните и отказани суми да бъде уважено. Моли се и за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в пълен размер, като не се ангажират нови доказателства.

Конкретно страната намира изводите на заповедния съд за нищожност на клаузата за неустойка на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за неправилни, т.к. съдът свързва тази нищожност със забрана за неоснователно разместване на блага,която не е сред критериите, визирани в задължителната за приложение съдебна практика на ВКС (позовава се на т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2О10Г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС).Цитират се решения на ВКС в насока, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави и че уговарянето на неустойка вместо обезщетение при разваляне на двустранен договор е допустимо при договорите с продължително и периодично изпълнение /ТР 1

№7/2013г. на ВКС, ОСГТК/ и служи за обезщетяване на всички вреди, включително и на бъдещите такива от предсрочното прекратяване на договора, а също и че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Поддържа в унисон с цитирана съдебна практика също, че въпросът за накърняване на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, к а т о : свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, възможността неизправният длъжник сам д а ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване, а също като се държи сметка за качеството на абоната, който в процесния казус е търговец и като такъв следва да води своите дела при полагане на завишена грижа, а именно тази на добрия търговец, предполагаща способността му да преценява от позицията си на професионалист рисковете на сключваните от него сделки( така Решение № 50104 от 11.08.2023 по гр. д. № 2639/2022 по описа на ВКС, IV ГО).

Позовава се и на това, че неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, закрепен в чл. 9 ЗЗД.

Счита, че в случая при договарянето са спазени всички изисквания на националното и на европейското общностно право, поради което заявените претенции следва да бъдат изцяло уважени. Позовава се в подкрепа на съображенията си и на Решение на Съда на ЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г.

Счита, че т.к. потребителят на услугата е търговец, за който е приложима разпоредбата на чл.309 от ТЗ, той не може да се ползва от защита, завишена в сравнение с тази, която се предвижда за най- уязвимите в търговските отношения страни- потребителите физически лица.

Проверката на съда по чл.275 от ГПК сочи частната жалба за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на визирания в закона преклузивен едноседмичен срок, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентната да се произнесе по нея съдебна инстанция.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д.№4385/25г. по описа на БРС е било образувано по реда на чл.410 и сл. от ГПК по заявление, в което се иска длъжникът „*****“ООД да заплати на кредитора “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от общо 364.20 лв. главница, представляваща месечни такси и цена за потребени услуги, дължими за отчетен период от 03.07.2024г. до 02.12.2024г. по Договор за използване на електронни съобщителни услуги с № ********/21.12.2021г. – партида ***********, ID – ************ и приложения към него, ведно със законната лихва върху горната, считано от 18.06.2025г. до окончателното й изплащане; за сумата от общо 78,74лв. мораторна лихва върху посоченото вземане, изчислена от датата на първия ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата на депозиране на заявлението в съда, за периода 26.08.2024г. – 17.06.2025г., включваща 22.81 лв. - мораторна лихва, дължима върху вземането за месечни такси и потребление за горния период и 55,93лв. мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 04.01.25г.17.06.25г.; за сумата от общо 1266,24лв.-неустойка за неизпълнение на горепосочения договор и прекратяването му по вина на абоната, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаването на заявлението до окончателното плащане, като се претендират и разноските 2 за съдебното дело.

След уточнение от 26.06.25г.,направено в резултат от разпореждане на РС, оставящо заявлението без движение за конкретизиране на вземането и извършените до момента плащания от длъжника, главницата е уточнена по пера, като са изрично посочени конкретните месечни такси, дължими за трите обслужвани мобилни номера на длъжника-абонат, посочена е отделно таксата за събиране на дължимата сума по фактурата от 05.11.24г., обяснена е неустойката, като сбор от оставащите 18 месечни абонаментни такси, ведно с индексациите на размера им,разпределени по две сметки, всяка от които възлизаща на 563,12лв. и се е искала неустойка за невърнатото оборудване в размер на стойността му от 140 лв.; посочени са по разбивка размерите на мораторните лихви върху всяко вземане за главница.

С издадената заповед №2265/30.06.25г. БРС е постановил длъжникът да заплати на кредитора- заявител общата сума на главницата от 364,20 лв.,включваща абонаментните такси за трите обслужвани мобилни номера на клиента, таксата за събирането на посочената главница, сумата от 140лв. ,представляваща неустойка за невърнатото оборудване ведно със законната лихва за забава и мораторни лихви върху тях, а също и съответните на уважените части от заявените претенции разноски, възлизащи на 9,04лв. за държавна такса, платена за провеждането на производството и 124,42лв. адвокатско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено за неустойките от общо 1126,24лв.- за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната за мобилни номера ********** и *********, както и за сумата от 51,30лв.- мораторна лихва върху горното вземане за неустойка за периода 04.01.25г.-17.06.25г.

Аргумент за отказа е нищожността на клаузата, от която произтичат неустойките, поради противоречието им с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, т.к. уговорката има подчертано санкционен характер и не съобразява естеството на обезпеченото задължение, нито възможните вреди в резултат на неизпълнение от страна на абоната. Счита се, че тя води до неоснователно обогатяване на доставчика, т.к. обосновава реализацията на насрещна имуществена облага, каквато той би осъществил и без да прекрати договора.

Бургаски окръжен съд намира разпореждането за правилно като краен правен резултат и се солидаризира с изнесените от първата инстанция в негова подкрепа решаващи правни изводи за недействителност на неустоечната клауза за неизпълнение, от която произтича заявеното от кредитора вземане в общ размер от 1126,24лв.,като в приложение на чл.279,вр. чл.278,ал.4 и чл.272 от ГПК препраща към тях.

В отговор на въведените възражения, съдът добавя следното:Горната сума произтича от клауза в сключения между страните договор за доставка на мобилни услуги. Сумата включва две неустойки, всяка от които възлиза на по 563,12лв. и се формира от следните компоненти: 18 месечни абонаментни такси от по 19,99 лв.+ 3,3% индексация за 2022г.+ 15,3% индексация за 2023г.+ 9,5% индексация за 2024г.+ 20% ДДС за всеки от двата обслужвани мобилни номера на длъжника 882413619 и 882826286, като периодът на начисляване на неустойките е от 03.01.25г.

(датата на предсрочно прекратяване на договора по т.54.12 от ОУ) до 09.06.26г.-уговорената крайна дата на ползване на услугите, т.е. за оставащите 18 месеца от срока на сключения договор за доставка на мобилни услуги от 21.12.21г..

Горните суми са формирани в съответствие с клаузата на т.7.1 от ОУ в Раздел ОТГОВОРНОСТ, в която е посочен механизмът на определяне размера на неустойката като сбор от 3 оставащите след прекратяването на договора абонаментни месечни такси до края на срока му (по стандартен размер без отстъпки), съобразени с тяхното актуализиране със средногодишния индекс на потребителските цени за 2022г.,2023г. и 2024г.,съответно от 3,3%, от 15,3% и от 9,5%.

Предвид изложеното, размерите на неустойките за двата мобилни номера на абоната са равни на пълния очакван икономически резултат от договора, както ако не бе прекратен по вина на ползващата услугата страна.

Преценявайки горните факти и в изпълнение на вмененото на заповедния съд от разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК задължение за проверка противоречи ли заявеното искане на закона или добрите нрави, БОС също както и първоинстанционният съд приема уговорената с нарочна клауза неустойка, дължима на доставчика при прекратяване на договора по желание или вина на абоната, за излизаща извън присъщата й и регламентирана в закона функция.

Неустойката, както се сочи в разпоредбата на чл.92 от ЗЗД е предназначена да обезпечи изпълнението на едно поето задължение, същевременно служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без необходимост от конкретното доказване на размера им, а едновременно с това има и санкциониращ ефект за неизправната по договорното правоотношение страна.

В случая съдът намира механизма, определящ размера на неустойката в т.7.1 от ОУ на доставчика за порочен и неотговарящ на така предвидените в правната норма цели на неустойката, т.к.практически генерира необоснована правна облага за страната, в чиято полза е уговорена.

Действително свободата на договаряне на правните субекти, предвидена в чл.9 от ЗЗД се изразява именно във възможността за самостоятелно определяне на съдържанието на създадените облигационни правоотношения, но тя не е неограничена, а се простира до там, където възниква противоречие с императивни правни норми или с приетите от обществото неписани правила, представляващи морално- етични норми, изпълващи съдържанието на понятието „добри нрави“.

Общоприето от националното ни право е, че в последните попада и изискването за равностойност на насрещните престации при възмездни сделки, т.к. законът отрича защитата на притезания, произтичащи от уговорки, толериращи неоснователно едната за сметка на другата страна, от което последната се поставя в съществено по-лошо икономическо положение. Така се гарантира спазването на основния принцип в гражданското право за равнопоставеност на субектите и се изключва възможността за неоснователното им обогатяване, т.к. договарянето при условие на явно несъответни насрещни блага е обявено от закона за нищожно и непроизвеждащо правни последици. Този принцип е валиден и за юридическите лица- търговци, въпреки че според чл.309 от ТЗ неустойката, произтичаща от сключена между тях търговска сделка не може да бъде намалявана поради прекомерност. Същият принцип се съблюдава и при договарянето на обезщетение от неизпълнение.Ако то или икономическа облага се предвиждат само за едната страна, се злепоставя положението на другата. Последната не получава съответните ползи или гаранции за правата си и това нарушава еквивалетността на сделката.