Решение № 112 от 09.05.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Кюстендил, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251500500005 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от В. В. М., с ЕГН ***, адрес: с.В.М., общ.Б., обл.К., чрез пълномощника адв.Е. П. от АК-София, със служебен адрес: гр.С., 1000, ул.*****, срещу решение №506/14.10.2024г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№1425/2024г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт РС-Дупница е признал за установено по отношение В. В. М., ЕГН **********, че Б. Л. М., ЕГН **********, е собственик, на основание наследство от В.С. М., починал на ***г., на 1/5 ид.ч. от УПИ с планоснимачен номер 149, за който е отреден парцел III в квартал 14, съгласно регулационния план на село В.М., община Б., област К., одобрен със заповед №682/18.02.1950г., с урегулирана площ от 585 кв. м., при съседи: от две страни улици с осови точки 55-56 и 55-1521, УПИ VII - 148, УПИ II - 158, и върху 1/5 ид.ч. от находящата се в парцела паянтова жилищна сграда със застроена площ от 80.00 кв.м., представляваща търпим строеж; осъдил е В. В. М. да предаде на Б. Л. М. владението върху 1/5 ид. част от УПИ с планоснимачен номер 149, за който е отреден парцел III в квартал 14 съгласно регулационния план на село В.М. и върху 1/5 ид. част от находящата се в парцела паянтова жилищна сграда със застроена площ от 80.00 кв.м.; отменил е, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, нотариален акт №152, том I, рег.№2489, дело №135 от 14.04.2022г. на нотариус Д.Г., с който В. В. М., ЕГН ********** е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на УПИ III-149, кв. 14 по плана на село В.М., ведно с находящата се в парцела паянтова жилищна сграда със застроена площ от 80.00 кв.м., представляваща търпим строеж, за размер от 1/5 ид.ч. от УПИ III-149 и 1/5 ид.ч. от построената в него сграда; осъдил е В. В. М. да заплати на Б. Л. М. деловодни разноски в размер на 810 лева.

Въззивницата В. М. обжалва решението изцяло, приемайки го за неправилно.

1

Оспорва извода на районния съд, че процесният имот не бил изгубил съсобствения си характер. Неправилно било прието от решаващия съд и че след смъртта на В.С. М. и К.А. М. бащата на ищеца, заедно със семейството си, ползвал една стая от наследствената къща, а другите стаи се ползвали от другите наследници, които посещавали имота и стопанисвали дворното място. Изложени са съображения за неправилна оценка на свидетелските показания и необсъждане на получени в резултат на тях разминавания досежно установената в производството фактическа обстановка.

Във връзка с изложеното оспорване е пояснено, че свидетеля К. в съдебно заседание заявила, че след смъртта на наследодателя в една от стаите е живял единствено бащата на ищеца, докато другият свидетел на ищцовата страна - св. К., заявила, че след смъртта на лицата, къщата се ползвала от Л. и К.. Разминаване в показанията на свидетелката К. се установявало и относно периода на посещение на процесния имот.

Невярно било и твърдението на този свидетел, че до тази година ищците заплащали дължимите данъци за имота, което се опровергавало от представените по делото данъчна оценка и скица на имота, където като единствен собственик фигурилала въззивницата. Показанията на свидетелката К., според въззивницата, следвало да бъдат ценени от съда в хипотезата на чл.172 от ГПК, поради вероятна нейна заинтересованост от изхода на спора, произтичаща от качеството й на съсобственик на процесния имот. Неизяснена по делото останала и достоверността на показанията на свидетелката К., което обаче не било взето предвид от решаващия съд. Въз основа на изложеното въззивницата счита, че по делото липсва събрана доказателствена съвкупност, от която да се установи, от кой момент в действителност е бил преустановен достъпа до имота чрез заключване на входната врата, респективно от кой момент е налице манифестиране от страна на В. М., че същата счита имота за свой.

Останало неизяснено и обстоятелството след смъртта на лицата Л. М. и К. М. по какъв начин, от кога и за какъв период от време е ползван имота. Прави се заключение, че ищецът не успял да докаже по безспорен начин претенцията си, при което било установено право на собственост на въззивницата върху процесния имот. Въз основа на изложеното се подържа искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – Б. Л. М., чрез пълномощника му адв.Н. Б.. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че от показанията на свидетелите К. и К. по безспорен начин се установявало, че ищецът до началото на месец януари 2022г. не е прекъсвал владението на идеалните си части от процесния имот. От този момент започнал да тече нов десетгодишен давностен срок, като ответницата се снабдила с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение №152, том 1, рег.№2489, дело №135/14.04.2022г. само три месеца след прекъсването на владението й върху процесния имот. Поддържа се, че първоинстационният съд е постановил решението си по вътрешно убеждение, след като е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните, направил е задълбочен анализ на събраните писмени и гласни доказателства към делото, както по отделно така и в тяхната съвкупност. С тези доводи въззиваемата страна отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски за въззивното производство.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с оплакванията и възраженията на страните и след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-Дупница е бил сезиран с предявен от Б. Л. М., ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.„***, чрез пълномощника му адв.Н. Б., В. В. М., ЕГН ********** и адрес в с.В.М. общ.Б., иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата правото на собственост на ищеца върху 1/5 ид.ч. от УПИ с планоснимачен номер 149, за който е отреден парцел III в квартал 14 съгласно регулационния план на село В.М., община Б., област К., одобрен със заповед №682/18.02.1950г., с урегулирано площ от 585 кв. м., при съседи: от две страни улици с осови точки 55-56 и 55-1521, УПИ VII - 148, УПИ II - 158, и върху 1/5 ид.ч. от находящата се в парцела паянтова жилищна сграда със застроена площ от 80.00 кв.м., 2 представляваща търпим строеж, както и с искане с правно основание чл.537 ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт №152, том I, рег.№ 2489, дело № 135 от 14.04.2022г. на нотариус Д.Г..

Ищецът е твърдял, че на основание наследство от В.С. М., починал на ***г., притежава право на собственост върху 1/5 ид.ч. от описания по-горе УПИ, ведно с 1/5 ид.ч. от находящата се в парцела паянтова жилищна сграда със застроена площ от 80.00 кв.м., представляваща търпим строеж, за собствеността върху който имот наследодателят му се е снабдил с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание давност с №73, том II дело №521/1985г. по описа на нотариус при РС-гр.Станке Димитров. Ищецът е посочил, че ответницата В.

В. М. също е наследник на В.С. М., както и, че през 2022г. е установил, че М. е заключила входа към имота, като с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение №152 том I, рег.№2489, дело №135 от 14.04.2022г. на нотариус Д.Г., ответницата е била призната за единствен собственик на процесния имот.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е подала писмен отговор на исковата молба, като в хода на първоинстанционното производство не е взела присъствено или чрез представител участие и не е изразила становище по иска.

Видно от представен с исковата молба нотариален акт №73, том ІІ, дело №521 от 1985г. на нотариус при РС – Станке Димитров, на 30.05.1985г. лицето В.С. М. е бил признат за собственик на основание давност на жилищна сграда и дворно място – 285/585 ид. части от парцел III-149 в квартал 14 по регулационния план на с.В.М..

От представено удостоверение за наследници с изх.№1406/12.03.2024г., издадено от Община Дупница, е установено, че В.С. М. е починал на ***г., като негови наследници по закон са били съпругата му К.А. М., която е починала на 14.10.2003г., както и низходящи от пет колена. Ищецът Б. Л. М. е низходящ на В. М. от втора степен, бидейки негов внук и като такъв – наследник от първи ред, по силата на наследствена трансмисия като низходящ на починалия на 12.06.2013г. негов син Л. В.

М.. Ответницата е дъщеря на В.С. М..

Установено е, че с нотариален акт №152, том I, рег.№2489, дело №135/2022г. на нотариус Д.Г., на 14.04.2022г. В. В. М. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на УПИ III-149, кв.14 по плана на село В.М., ведно с находящата се в парцела паянтова жилищна сграда със застроена площ от 80.00 кв.м., представляваща търпим строеж.

Пред районния съд са изслушани показания на свидетелите Е.К. и Й.К.. Според свидетелката Е.К., до 2019г. достъпът до имота бил безпрепятствен, след което дошла пандемията. През месец януари 2022г. ищецът и свидетелката отишли в с.В.М., за да посетят имота и го намерили заключен с катинар, като в последствие разбрали от кметския наместник, че в имота се е настанила В. М., за която знаели, че в последните години преди това прекарвала летните месеци в наследствената къща, а зимните – при своите дъщери. При ново посещение през 2024г. разговаряли с ответницата и тя им заявила, че нямат работа там, тъй като къщата е нейна. Свидетелката К., която живее в близост до спорния имот, е посочила, че след смъртта на В. и К. М.и тяхната дъщеря – ответницата В. М. идвала рядко в имота, но през последните 8-9 години започнала да прекарва лятото там и от тогава започнала да заключва дворната врата с катинар и другите наследници не могат да влязат. Когато свидетелката разговаряла с нея, М. твърдяла, че къщата била нейна.

При гореизложените факти, които правилно са били изведени от районния съд на база събраните доказателства – приети документи и показания на свидетели, съдът е формирал извод за основателност на предявения ревандикационен иск, като е уважил същия, ведно с искането по чл.537 ал.2 от ГПК.

Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:

1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:

3

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.

2. Относно правилността на решението:

Според съда, решението на РС-Дупница е правилно и като такова подлежи на потвърждаване, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде уважена исковата претенция, намираща своето правно основание в посочената норма, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) ищецът да е собственик на процесния имот; 2) ответникът да владее имота и 3) владението върху имота да е лишено от правно основание.

Следва да се приеме, че в конкретния случай е установено осъществяването на всички посочени елементи от фактическия състав на чл.108 от ЗС.

Ищецът се легитимира като собственик на 1/5 ид.ч. от спорния имот, удостоверявайки качеството си на наследник на 1/5 ид.ч. от наследството на В. М., починал на ***г., както и обстоятелството, че последният приживе е бил признат за собственик на имота с нотариален акт №73, том ІІ, дело №521 от 1985г. на нотариус при РС – Станке Димитров.