Решение № 714 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 714 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110135172 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с предявени от „Водоснабдяване и канализация” ЕООДгр. Пловдив срещу „СИ-2003” ООД кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите, вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2322,30 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 19.01.2023 г. до 14.12.2023 г. за мултифункционален търговски обект – Хотел „Чинар“, находящ се на адрес: адрес, сумата от 62,35 лв. – мораторната лихва върху главницата за периода от 31.03.2023 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.01.2024 г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 10615/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че ответникът „СИ-2003” ООД е бил потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № 0202324276. Посочва, че отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждат от публично известни общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като 1 същите са общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg . Твърди, че ответникът е собственик на водоснабдения имот , като го е закупил през 2003г.

Твърди, че отчетът в имота на потребителя е извършван по показанията на монтирани в имота измервателни устройства с номера в картотеката надружеството № 16401710211 и № 16401733439. Твърди, че на 11.05.2023г. и на 09.01.2024г. са били връчени Покани за доброволно плащане на дължимите суми към ищеца и същите били получени на мястото на водоснабдения имот от служител на ответника (рецепционист), по които до момента на подаването на Заявлението ни по чл.410 (23.01.2024г.) от ГПК не били постъпили възражения при В и К оператора, относно обективираните в тях размери на задълженията. След завеждането на заповедното производство са постъпили частични плащания от страна на ответната страна, като счита, че е погасена главница в размер на 1438, 92 лв. и лихва в размер на 98,82 лв. С оглед гореизложеното моли за уважаването на исковете и признаването на останалите задължения, за които е била издадена заповед за изпълнение, както и дължимите разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В проведеното на 15.07.2025 г. о. с. з. ответникът чрез своя законен представител – управителя И.В., оспори исковата молба без да излага конкретни съображения, в хода по същество (устните състезания) заяви, че желае предявените искове да бъдат отхвърлени.

В представената писмена защита ответникът заявява, че не дължи сумата от 3761,22 лв., тъй като през 2024 г. заплатил 1537,74 лв. Излага съображения, че не били спазени законовите изисквания при отчитане на използваното количество вода, а оттам не било доказано и количество отведена и пречистена вода. Твърди, че такса за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, респ. за пречистване на отпадъчни води се заплащала само за производствени цели, а ответното дружество използвало вода за битови нужди. Ищецът незаконосъобразно начислил суми за услугата пречистване на отпадъчни води. По делото не било доказано как се отвеждат отпадъчните води. Твърди се, че в гр. Хисаря нямало действаща ПСОВ, каналът не бил свързан с нея и затова не можело да се фактурира услуга „пречистване“. Твърди, че в хотела част от водата се използвала за напояване 2 на зелени площи и технологични процеси., респ. тази вода не се връщала в канализацията. Ето защо било неправилно да се начислява „отвеждане“ и „пречистване“ върху 100% от доставената питейна вода. Била издадена и втора фактура за услуга канал и пречистване на минерална вода, която се използва директно от сондаж по концесия и не се отвежда в канализацията, респ. нямало основание за начисляването на тези услуги, съответно за минералната вода ответникът плащал такса по концесията или за водовземането, но по отношение на тази вода нямало правоотношение с ВиК.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен e за разглеждане по реда на по чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал.

1 от Закона за водите.

Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

198о, ал. 1 от ЗВ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно облигационно правоотношение за предоставяне на В и К услуги в процесния имот и сочения период срещу заплащане на определена цена от ответника; 2. действително предоставяне на услугите в претендираните от ищеца количество и стойност;

3. настъпила изискуемост на вземанията за доставената услуга; 4. липса на плащане на претендираните вземания. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на първите три предпоставки. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване положителния факт на плащането.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.

Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).

Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет 3 на дейност извършване на ВиК услуги.

Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения, като съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.

Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.

По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. същият има качеството „оператор на ВиК услуги“ по смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4).

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги, които са солидарно задължени със собствениците за дължимите суми за ползваните ВиК услуги за времето на наемното правоотношение при наличие на писмена декларация – съгласие от собственика.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на 4 водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Следователно, потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

Следователно при съобразяване на дадените дефиниции за потребител следва да се приеме, че правоотношение за осъществяване (доставяне) на ВиК услуги възниква между ищеца в качеството му на ВиК оператор и собствениците или ползвателите на даден имот, съответно наемателите при наличие на декларация от собственика. Предвид това, за да докаже, че ответникът е бил през исковия период потребител на ВиК услуги от страна на ищеца е следвало да бъдат ангажирани доказателства, въз основа на което да се установи, че „СИ 2003“ ЕООД е собственик или вещен ползвател на за мултифункционален търговски обект – Хотел „Чинар“, находящ се на адрес: адрес или поне наемател на същия.

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства – справка по лице в Служба по вписванията – Пловдив, се установи, че ответникът е собственик на посочения обект. По делото не е спорно, а и от заключението на назначената по делото ССЕ, което съдът намира за обективно, обосновано, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установи, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ответникът е заплатил 5 част от претендираното от ищеца задължение, което следва да се отчете като извънсъдебно признание на ответника, че между него и ищеца е налице валидно правоотношение за доставка на ВиК услуги относно процесния обект.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и от съвкупната преценка на събраните в производството доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е бил собственик на недвижимия имот, находящ се на посочения адрес, през този период.

Доколкото делото не е предмет иск за собственост, съдът намира, че не е необходимо да бъде представен нотариален акт или друго доказателство, което да установява собствеността върху процесния имот. Налице е верига от доказателства, въз основа на които у съда се създава убеждението, че ответникът е собственик на процесния имот, респ. има качеството потребител на ВиК услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото обстоятелство съдът приема за ноторен факт.