Определение № 2754 от 21.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2754 гр. С, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110145943 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 297394/10.09.2025 г. по описа на СРС, депозирана от К. К. К. с ЕГН **********, и Р. Б. К., с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С, ж.к. Л, срещу Ц. М Л. и Б. Н Л., и двамата с адрес в гр. С, ж.к. Л бл. 909, вх.А, ет.2, ап.

3, със съдебен адрес: гр. С, ***, ет. 2, офис 3, чрез адвокат С. И. Ц..

На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.05.2026 г. от 10.00 ч., за когато да се призоват страните, с препис от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 45 от ЗЗД за неимуществени вреди, причинени чрез злоупотреба с право на жалби и сигнали, довели до образуване на проверка в АСП – ДСП „Л“ във връзка със сигнал, касаещ неглижирането от ищците на три им деца, изразяващи се в претърпени морални болки и страдания, които им причинили дълбока болка и огорчение, че поради неверните твърдения изложени в сигналите и в частност този до ДСП „Л“ са били подложени и принудени да търпят душевни болки и страдания изразяващи се емоционално състояние и непрекъснат стрес, с цена на иска за всеки от ищците по 255,65 евро/500 лв., дължими от двамата ответници при условията на солидарност.

В исковата молба се твърди, че ищците живeят на посочения адрес заедно с трите си деца Д К.ова К., ЕГН **********, А К.ова К., ЕГН **********, и М К.ова К., ЕГН **********. Сочат, че имат добри професии с нормални доходи, които им позволявали да живеят с добър стандарт за този в държавата, да задоволяват ежедневните нужди на семейството, да полагат необходимата и правилна грижа за трите си деца и тяхното развитие. Твърдят, че и двамата ищци са с висше образование, като К. К. е управител на голям търговски център. Ищцата имала завършено икономическо образование, но поради любовта си към децата и желанието й да работи с деца, работела като помощник- възпитател в детска градина, а от месец септември 2025 г. била започнала да учи педагогика, за да може да се развие в професията, която обича, а именно тази на детски учител. Сочат, че повече от 1 година по неизвестни за тях причини ответниците подавали сигнали до различни институции с най-различни твърдения, включително такива, че ищците не спазвали обществения ред, шумели, пречели им да живеят нормално, от които до момента нямало никакви последици от техните сигнали, тъй като всички завършвали без контролните органи да установят каквито и да е нередности. Сочат, че всичко това им причинявало неудобства, доколкото е трябвало да съдействат на органите на реда и на други контролни органи, което от тяхна страна е изисквало време и някакви усилия, но като цяло са игнорирали неприятните усещания от тези действия на съседите. Твърдят, че са игнорирали и честото тропане и блъскане по входната им врата и опитите за някакъв вид саморазправа.

Твърдят, че описаното било все пак поносимо, докато един ден не се оказало, че е започнала проверка от АСП – ДСП „Л“ във връзка със сигнал, касаещ неглижирането от тях на трите им деца. Сочат, че сигнала бил за това, че ищците са неглижирали децата си.

Твърдят, че тази проверка предизвикала сериозно притеснение и безпокойство у бащата К.

К. и особено в майката – Р. К.. Почувствали се обидени и застрашени, дълбоко засегнати на най-чувствителната тема от емоционалния им свят, а именно отглеждането и възпитанието на децата. Чувствали се като хора, които без причина и без да са дали основание за това са обвинени в извършването на нещо неморално, а именно да родят три деца и да не полагат грижа за тях като ги поставят в риск за здравето и живота им, оставят ги без надзор, не им осигуряват необходимото.

Ищците сочат, че ставайки субект на такава проверка и безпричинното им въвличане в това, сериозно били разстроени емоциите им, предизвикана била стресова ситуация, нарушен бил нормалния сън на ищците, отразило им се на професионалните занимания.

Ищцата често будувала, мислейки за проверката и какви могат да бъдат последиците от нея, случвало се е да плаче. Ищецът трябвало да успокоява съпругата си за незаслужено получената обида. Самият той, въпреки че потискал емоциите си, за да не става повод за допълнително притеснение на съпругата си, споделял с приятели, че се чувства дълбоко засегнат и ритъмът му на живот е нарушен, съответно е обезпокоен от влошаващото се емоционално състояние на жена си, което пречи и на нормалния им съвместен съпружески живот. Твърдят, че това емоционално състояние на двамата ищци не било успокоено и до датата на подаване на исковата молба. Все още чувствали несигурност и обида от това, че неоснователно, абсолютно тенденциозно ответниците са подали сигнал единствено и само с цел да им причинят тормоз или поне това са постигнали. Считат, че никой няма право, уведомявайки органите на реда и други контролни органи за нередности, които е забелязал, по начин, по който тенденциозно да засяга дълбоко правната сфера на други лица без основание. Твърдят, че единствените хора, които подават всякакви сигнали до всякакви институции срещу ищците са именно ответниците. Считат, че тези техни сигнали оставали изолирани с оглед на това, че над и до ищците също има други съседи, които не са се оплаквали от тях. Твърдят, че сигналите подавани срещу ищците са с неверни твърдения и очевидно злонамерени. Подаването на всички сигнали и най-вече на последния, който за ищците надхвърлил границата на търпимото представлявало злоупотреба с право, която причинявала на ищците психически травми, включително и репутационни щети.

Сочат, че нямат достъп до самата преписка и нямат представа какъв е бил пълния обхват на извършената проверка и проведените мероприятия, но предполагат и това допълнително ги е притеснявало, че може да бъдат злепоставени от вземането на сведения от местата за училищна и предучилищна подготовка. Това допълнително е влошавало емоционалното състояние на ищците. Твърдят, че едновременно с тази проверка била извършена проверка и от 9 РУ при СДВР, което съвпадайки като период с извършената проверка от ДСП „Л“, увеличавало интензитета на емоционалния дискомфорт на ищците от неправомерното вмешателство в личното им пространство, което съседите им осъществявали без причина, прикривайки неприязненото си отношение зад правото си да подават сигнали. Сигналът бил изпълнен с твърдения, които дълбоко навлизали в личния 2 живот на ищците. Твърдят, че са получили писмо от ДСП „Л“, в което било направено заключение, че „чрез родителите си децата получават необходимите за тях качествена грижа, любов и внимание.“ Проверката била прекратена, но в ищците останала дълбоката болка и огорчение, че поради неверните твърдения, изложени в сигналите и в частност този до ДСП „Л“ са били подложени и принудени да търпят душевни болки и страдания изразяващи се в описаното емоционално състояние и непрекъснат стрес. Считат, че с неоснователно подадения сигнал, който бил неверен и тенденциозен, ответниците са предизвикали описаните в исковата молба душевни болки и страдания на двамата ищци и молят съда да ги осъди да заплатят солидарно на всеки един от ищците по 500 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил, като се оспорва исковата молба. Оспорват фактическите твърдения в исковата. Твърдят, че от 2014 година живеят в жилището си в гр. С, ж.к. “Л“ бл.909, вх.А, ет.2, ап.3. Ищците се нанесли да живеят в жилището, находящо се точно над техния апартамент, а именно - ап. 6 на ет.3 в същата сграда в гр. С, ж.к. “Л“ бл.909, през 2020 г., по време на пандемията от Ковид 19, заедно с трите си малки деца. Още с нанасянето на семейството на ищците, от техния апартамент започнало да се чува постоянен шум, включително и от тичане, но също от битови дейности в техния дом. През 2021 г. шумът от апартамент 6 станал твърде голям и е правел невъзможно ползването на апартамента на ответниците. Това принудило ответниците да направят голям ремонт на тавана на своя апартамент, като са поставили сериозна, около 10 см., шумоизолация на тавана в собствения си апартамент в опит да намалят шума от намиращия се над тях ап.6 на ответниците. През 2021 г. поставили шумоизолация в две от помещенията на апартамента си, а през 2023 г. са се принудили да поставят шумоизолация и в останалите помещения в жилището си. Шумът от ап.6 не е престанал, въпреки максималните мерки, които са могли да вземат ответниците, включително намалявайки височината на собственото си жилище и влагайки сериозни средства за поставяне на шумоизолация, което се е наложило само и единствено поради шума от ап.6 на К.и. Твърдят, че въпреки взетите от тях мерки, шумът от ап.6 продължил, като бил системен и ежедневен. Чувало се тичане, бутане на децата, падането на предмети, търкаляне на мебели с колелца, каране на колело или тротинетка в апартамента, викане и др.

Ответниците неколкократно са молили съседите си отгоре да намалят шума и поне да поставят настилки на апартамента си, каквито нямало сложени и поради това всички шумове се чували много силно в апартамента им, поради което в него не можело да се живее спокойно. Ответниците са отказвали, като са заявявали, че могат да правят в дома си всичко, каквото си поискат. Наложило се е Л.и лично да молят К.и да намалят шума, защото в блока няма домоуправител, който да съдейства в подобни случаи. Оспорват твърдението, че Л.и са блъскали по входната врата на К.и, като сочат, че на вратата на ответниците нямало звънец, а има поставено чукало (халка, с която се тропа на вратата). Това била причината в случаите, в които са искали да разговарят с К.и, Л.и да използват поставеното на вратата на К.и чукало, но го използвали съобразно предназначението му, не е било по-силно от необходимото и се е наложило, поради решението на самите К.и да го ползват, вместо звънец.

Признават факта, че са подали сигнал до Държавната агенция за закрила на детето.

Сочат, че са направили това, защото били обезпокоени от факта, че децата на К.и след прибирането им малките от детска градина, а голямата от училище, системно биват държани затворени в къщи до вечерта, включително при хубаво и слънчево време навън, гонели се в апартамента, чувало се падане на предмети, а може би и на самите деца, карали колело или тротинетка в апартамента, понякога се чували викове и писъци. Всичко това е обезпокоило Л.и, които са подали по предвидения в закона ред сигнал до ДАЗД като са описали обективните факти, на които са били свидетели и са поискали компетентните органи да извършат проверка. Сочат, че същото се отнася и до сигнала до кварталния полицейски 3 инспектор.

Ответниците оспорват да са подавали множество жалби, а сочат, че са подали само 2 сигнала - до ДАЗД и до кварталния полицейски инспектор. Твърдят, че и двата сигнала били подадени през месец юни 2025 г., а не през годините, както се твърди в исковата молба.

Сочат, че в сигналите са описани обективни факти, които наистина са се случили и са сезирани компетентни органи с искане да се извърши проверка като по този начин ответниците са упражнили свои законови права и то по предвидения в действащото ни законодателство ред. Оспорват твърденията, че са злоупотребили с права. Оспорват твърденията за претърпени от ищците вреди в резултат на подадените сигнали от доверителите ми. Считат, че ако ищците не е имало от какво да се притесняват, проверката от страна на компетентните органи, която е уредена в закона процедура, не би следвало по никакъв начин да предизвика у тях безпокойство. Такова може да се предизвика само, ако има нещо, за което ищците знаят, че трябва да се притесняват. Сочат, че след извършената проверка от страна на ДАЗД по сигнала на ответниите, в грижите за децата на ищците се включили и други хора - дядо и две баби на децата, започнали са да ги извеждат да играят навън и за кратък период виковете, тропането, тичането и събарянето на предмети в ап.6 е било значително намалено. Но това е продължило кратко - до м. октомври 2025 г.