Решение № 228 от 16.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000098 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260042 от 19.09.2022 година, постановено по т. дело № 31/2021 година по описа на Окръжен съд – П., са отхвърлени като неоснователни предявените обективно евентуално съединени искове от О.В., Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Х.А.“ №**, чрез адв. К. Г. от АК - П., срещу „Т.-В.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Г.“ №*, за признаване за установено, че извършената съгласно решение № 1674/15.10.2002 г. по ф. д.

№ 539/2002 г. по описа на ОС – П. за увеличаване на капитала на ответника непарична вноска /апорт/ на част от УПИ ***-за хотел, ресторант, плувен басейн и атракционни заведения, в кв. *** по плана на гр. В., с площ от 5 293 кв. м., без дере „В.“ с площ от 532 кв. м., целият УПИ *** с площ 5 828 кв. м., ведно с построената масивна ограда откъм ул. „Д.Г.“, при съседи: от север УПИ * и парк; от изток ул. „Д.Г.“, от юг УПИ-общ. и от запад ул. „Д. Ч.“, е нищожна поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД вр.

1 чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, евентуално - поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 73, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 83 от ЗННД.

Осъдена е О.В. да заплати на „ Т.-В.“ ООД, разноски в размер на 900 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца О.- В..

Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Искането е за неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което да се прогласи нищожността на извършения апорт по предявените главен или евентуален иск и да се присъдят на жалбоподателя направените разноски за производството по делото пред двете инстанции.

Във въззивната жалба се поддържа, че със събраните по делото доказателства е установено, че апортът, въз основа на който е вписано увеличение на капитала на ответното дружество с решение № 1674/15.10.2002 година на ОС – П. по ф. дело № 539/02 година, е нищожен, тъй като Общинският съвет – В. не е взел решение за разпореждане с имот – частна общинска собственост съгласно чл. 21, ал.1, т. 8 от ЗМСМА, както и че не е спазена формата за писмено съгласие по чл. 73, ал. 1 от ТЗ, тъй като подписът на К. е заверен не от нотариус, а от общинската администрация в град Р. в нарушение на чл. 83 от ЗННД в редакцията към 08.10.2002 година, доколкото актът подлежи на вписване. Липсата на решение за разпореждане с имот – частна общинска собственост, е мотивирано от жалбоподателя с това, че решение № 96/10.05.2001 година на Общински съвет - В. не е за апортна вноска, тъй като с него не е конкретизиран имота, който ще се апортира.

Освен това решението за апорта, който не бил учредителен, а такъв за увеличение на капитала, било взето на 10.05.2001 година, предхождало по време учредяването на дружеството –ответник, като липсвало съгласие за придобиване на нови дялове, за техния размер, за увеличаване на капитала на дружеството и за изменение на дружествения договор. Според жалбоподателя не можело да се вземе валидно решение за увеличение на капитала на дружество, което не е вписано в съответния регистър, не можело да се изрази съгласие за участие на съдружник в увеличаване на капитала на дружество, 2 което все още не съществува в правния мир. Увеличението на капитала било свързано с изменение на дружествения договор и можело да стане едва след възникване на дружеството с вписването му. Предварително съгласие за изменение на дружествен договор било невъзможно, можел да се измени само сключен, но не и бъдещ договор. Втората група доводи във въззивната жалба са свързани с липсата на изискващото се съгласно чл. 73, ал. 1 от ТЗ писмено съгласие на К. на общината с нотариално заверен подпис с описание на вноската. Заверката на подписа била направена в нарушение на чл. 83 от ЗННД в редакцията, действала към 08.10.2002 година, изискваща заверка от нотариус, като не било посочено коя част от имота се апортира, нито границите му, т.е. липсвала индивидуализация на предмета на непаричната вноска.

Становището на ответника „Т.-В.“ ООД, изразено в молбата, подадена преди насроченото открито съдебно заседание и в писмените бележки по съществото на спора, е за нейната неоснователност. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадената е в срока по чл.

259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно.

От исковата и допълнителната искова молба, подадена от О. –В. и уточненията, направени от ищеца и след частичното прекратяване на производството по делото с влезли в сила определения, съдът по т. дело № 31/2021 година по описа на Окръжен съд – П. е сезиран с установителни искове за погласяване нищожността на апортна сделка, предявени от О. – В. срещу Т.-В.“ ООД. Искането е да се признае за установено в отношенията между страните нищожността на непаричната вноска, направена от О. –В. за увеличаване капитала на „Т.-В.“ ООД, вписана с решение №

1674/15.10.2002 г. по ф. д. № 539/2002 г. на ОС – П., отнасяща се до част от 3

УПИ *** - за хотел, ресторант, плувен басейн и атракционни заведения, в кв.

*** по плана на гр. В., с площ от 5 293 кв. м., без дере „В.“ с площ от 532 кв. м., целият УПИ *** с площ 5828 кв. м., ведно с построената масивна ограда откъм ул. „Д.Г.“, при съседи: от север УПИ * и парк; от изток ул. „Д.Г.“, от юг УПИ-общ. и от запад ул. „Д. Ч.“. Нищожността на непаричната вноска е претендирана от ищеца на две основания - на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, евентуално - на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 73, ал. 1 от ТЗ и чл. 83 от ЗННД.

Обстоятелствата, на които се основават така предявените искове са следните:

Твърди се, че ответното дружество „Т.-В.“ ООД е регистрирано с решение № 1092/20.06.2002 г. по ф. д. № 539/2002 г. на ОС – П., негови учредители са О. – В. и „С.-Т.“ ООД, първоначалният капитал е 5000 лева, разпределен на 100 дяла по 50 лева, от които за О.В. са 25 дяла, или 25% от капитала, а останалите са на съдружника „С.-Т.“ ООД.

С решение №

1674/15.10.2002 г. по фирменото дело по партидата на ответното дружество били вписани промени, касаещи намаляване стойността на един дружествен дял от 50 на 10 лева и увеличаване на капитала с 91 880 лева, чрез записване на нови 9 188 дяла по 10 лева, при което общият размер на капитала станал 96 880 лева, при запазване на съотношението на дяловете между двамата съдружници – 25% ,или 2422 дяла за О. –В. и 75%, или 7266 дяла за „С.-Т.“ ООД. С цитираното решение по фирменото дело била вписана непаричната вноска, с която О.В. участва в увеличението на капитала, а именно недвижимия имот, описан по-горе, оценен от вещи лица в размер на 22 970 лева, или 2 297 дяла.

Ищецът твърди, че съгласието на вносителя на непаричната вноска О. – В. по чл. 73, ал. 1 от ТЗ е подписано от тогавашния кмет Ц.Д., чийто подпис е заверен не от нотариус, а от Общинската администрация в град Р. под № 930/08.10.2002 година в нарушение на чл. 83 от ЗННД в редакцията, действала към 08.10.2002 година, доколкото ставало дума за подлежащ на вписване акт. Твърди се освен това, че липсва решение по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА на Общинския съвет град В. за разпореждане с имота – частна общинска собственост, чрез апортирането му в капитала на „Т.-В.“ ООД. В решение № 96/10.05.2001 г. на Общинския съвет –В. не бил конкретизиран 4 имотът, предмет на апорта, не била одобрена оценката на непаричната вноска, не било взето решение за увеличаване капитала на дружеството след неговата регистрация. Според ищеца, доколкото става дума за имот – общинска собственост, разпорежданията с него следвало да бъдат съобразени с изискванията на ЗОС и ЗМСМА, като било необходимо преди извършване на разпореждането да има решение на общинския съвет, каквото в случая липсвало. По тези съображения се поддържа, че апортът като сделка е нищожен и се иска прогласяване на неговата нищожност. Правният интерес е обоснован с това, че при нищожност на апорта не е настъпил транслативния му ефект и имотът е собствен на О. –В., а не на последващите му приобретатели.

В исковата молба са въведени от ищеца две основания за нищожност на сделката за непаричната вноска, като самият ищец не е конкретизирал изрично дали обективното съединяване на исковете е при условията на кумулативност, евентуалност или са алтернативно съединени. С доклада си по делото първоинстанционният съд е приел, че става дума за обективно съединени при условията на евентуалност искове, като единият от тях, а именно този, свързан с липсата на съгласие на Общинския съвет- В. за непаричната вноска, квалифициран като иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, е посочен като главен, а искът за нарушение на закона – по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 73, ал. 1 от ТЗ и чл. 83 от ЗННД – като евентуален. При определяне на вида на съединяването на исковете първоинстанционният съд е извършил преценка за това дали основанията за нищожност, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и за правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Съдът е приел, че в случая правните последици на двата предявени иска са еднакви, интересът на ищеца се постига с уважаването на иска за прогласяване на нищожността на процесната сделка на едно от претендираните основанията, поради което не следва да се произнася по иска, предявен на другото основание, респ.че не става дума за кумулативно съединяване на искове, за каквото липсва правен интерес. С оглед на това и съобразно естеството на твърдения порок по чл. 26 ЗЗД, съдът е приел, че следва да разгледа исковете при условията на евентуалност, като за главен е приел искът за нищожност поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от 5

ЗЗД, доколкото е основан на специално основание, изключващо общото такова за противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Докладът на първоинстанционния съд, включително в частта, касаеща предявяването на двата иска за нищожност за сделката за непарична вноска при условията на евентуалност, с главен иск този по чл. 26, ал.2, предложение второ и евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, не е оспорен от страните, те са изразили съгласие с него. Във въззивната жалба също не се поддържат доводи, свързани с начина, по който съдът е приел, че са съединени и е разгледал двата иска за нищожност на процесната сделка. С оглед на това въззивният съд ще се произнесе само по въпроса за правилността на първоинстанционното решение, с което са отхвърлени и двата иска за нищожност на различни основания, съобразявайки конкретните оплаквания, изложени във въззивната жалба.

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд за допустимост на предявените искове за нищожност на апортната сделка, които са в съответствие със съдебната практика, според която основанията за недействителност на правните сделки по ЗЗД се прилагат и по отношение на непаричните вноски в капитала на търговските дружества, при съобразяване на специалните правила на чл. 72 и чл. 73 от ТЗ.