Решение № 409 от 03.07.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Видин, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20231320102529 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на Н. М. Г. от гр. ****** , чрез адв.

Р. Д. против В. Х. В. от гр. ******, общ. ******, с която е предявен иск по чл. 127, ал. 2 от СК.

Твърди се от ищцата, че от съвместното съжителство с ответника имат едно родено дете М. В. Х., родена на **.**.****г. Посочва се, че страните живели в с. ******, но се разделили. Ответникът преди година продал жилището в с. ****** и се преместил да живее в гр. ****** в лоши битови условия. Ответникът не работи постоянно, няма постоянни доходи. Детето до скоро живеело при него в гр. ******, но поради липса на битови условия и поради това, че няма кой да се грижи за него иска да се премести при майка си.

Иска от съда да постанови решение, с което да постанови упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, местоживеенето на детето да бъде при майката, а на бащата да бъде определен режим на лични контакти с детето, както и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 250.00 лева от завеждане на делото в съда.

Ответникът, редовно уведомен в указания срок е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил изложеното като невярно. Посочил е, че повече от две години е полагал грижа за малолетното дете. От началото на м.

1 декември 2023г. без негово знание ищцата взела детето, напуснали са гр.

Видин и живеят на неизвестен адрес.

По делото са събрани писмени доказателства, назначени и приети са социални доклади от Д“СП“ – Видин и Д“СП“ – София, район Красно село.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, установи следното от фактическа страна :

Не е спорно, че страните са родители на малолетното дете М. В. Х., родена на **.**.****г. с ЕГН **********, което е видно от представения препис на удостоверение за раждане, изд. от Община Видин.

От изготвените социални доклади от Д „СП“ – Видин и Д „СП” – Красно село, София, установява, че от м. декември 2023г. детето М. е записано на училище в гр. София. Детето живее с майка си в гр. София.

От социалното проучване, се установява, че бащата живее в гр. ******, общ. ****** в жилище, собственост на неговата сестра. Жилището е обзаведено с необходимите мебели и уреди за дома, има изградена вътрешна тоалетна, поддържа се много добра хигиена, отоплява се с климатици. Няма данни за трудовата заетост и доходите на бащата. Същият съобщава, че работи на частни начала и месечния му доход е около 900.00 лева.

Социалният работник е посочил, че през м. юни 2023г. детето е било преместено в училище в гр. ******, общ. ****** където е завършило успешно 5 клас. Редовно е посещавало учебните занятия. През м. декември 2023г. детето е преместено в училище в гр. София в 6 ти клас.

Социалните работници от Д“СП“ – Красно село, София са посочили, че детето съжителства с майка си в апартамент под наем в кв. ******.

Жилището е уютно, чисто, има всичко необходимо за отглеждане на детето.

Домът е чист и подреден. Майката работи като готвач – два дни работи и два дни почива. Заплатата е достатъчна да покрие разходите за заплащане на наем и основните базови потребности за себе си и детето. Според социалното проучване, детето има изграден кръг приятели в училище.

Връзката на детето с майката е силна. Детето е заявило, че желае да остане при майка си.

При изслушване на малолетното дете в съдебно заседание, се установи, че същото живее с майка си в гр. ****** от м. декември 2023г. Детето споделя, че се чувства добре при майка си, иска да живее при нея. Детето е 2 живяло с бащата след раздялата на родителите, но условията в които е живяло не са били добри – не е имало топла вода, тоалетната била външна, не са се прали, къпали са се един път в месеца. Поради лошите условия, М. се обадила на майка си, защото искала да отиде при нея и майка я взела. Детето е заявило, че иска да се вижда с баща си 1-2 пъти месечно, но не иска да преспива при него, а само да се виждат и да си тръгва.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени доказателства, от които е видно, че детето и майката са регистрирани на адрес в гр. ****** и живеят под наем. Детето е записано ученичка в 53 ОУ Николай Хрелков – София. Майката работи по трудово правоотношение с БТВ за 2023г. в размер на 5381.83 лева.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

Настоящото производство е такова по спорна съдебна администрация, по което съдът следва да разреши спора на родителите във връзка с упражняването на родителските права по отношение на роденото от фактическото съжителство на страните дете, местоживеенето на детето, режима на лични контакти с детето, размера на издръжката му.

С оглед установеното от събраните по делото писмени, както становището на Д „СП“ – Видин и Д“СП“ – Красно село, София, безспорно се установи в процеса, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет, загрижени са за отглеждането и възпитанието на детето. Установи се също, че към момента на образуване на делото детето живее при майката, която полага грижи за него. Налице е емоционална връзка на детето с майката, като по отношение на бащата е налице риск от развитие на синдром на родителско отчуждение, тъй като детето почти не поддържа връзка с бащата след заминаването му в гр. ******.

От заключението на социалните доклади, изготвени от Д“СП“ – Видин и Д“СП“ – Красно село, София се установява, че и при двамата родители жилищните и хигиенно- битови условия са добри. Към момента бащата живее в гр. ****** в жилище на сестра му, има изградена вътрешна тоалетна.

Задоволени са индивидуалните базови потребности на детето в гр. ******, същото е записано и учи в училище. Има изграден приятелски кръг.

Определянето на това кой от родителите да упражнява родителските права, 3 следва да бъде съобразено с висшия интерес на детето да му бъде осигурена семейна и социална среда, в която да се чувства сигурно, защитено и значимо. Необходимо е да се съобразят различните потребности на детето според възрастта му, респективно да се подложат на изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния за него начин. При конкуренцията между правата на детето и родителите е нужно да се въведе баланс между тях от гледна точка на интересите на детето.

При положение, че страните не успяха да постигнат съгласие за споделено родителство, каквато възможност съществува, съдът след като е сезиран, е длъжен да разреши този спор, като решението му следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето и с оглед специфичните му нужди.

Правото на личен и семеен живот, с което разполага всеки от родителите във връзката със собственото си дете, няма как да бъде упражнено в равна степен в ситуация на съществуващо между тях разногласие във връзка с упражняване на родителски права. В хипотеза като настоящата на предвидена в закона намеса, неизбежно се стига до ограничаване на правото на едната страна. В случая, ограничението е с цел защита на правата и свободите на детето.

Съдът няма основание да се съмнява в родителския капацитет на нито един от двамата родители, тъй като от събраните по делото доказателства, се установи че и двамата са годни да полагат адекватно необходимите грижи за детето. Преценявайки интересите на детето, както и неговото мнение, след извършеното изслушване, настоящият съдебен състав, намира че най – подходящо е детето да се отглежда от майката, тъй като е налице силна емоционална връзка с нея. Това е така, защото от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, не се намериха такива, които да опровергаят възможността на майката да полага адекватни грижи за малолетното дете или такива, които да сочат на проява на безотговорност по отношение на отглеждането на детето. Съдът не съзира вероятност тя да вземе решения и да извършва действия, които не са в интерес на детето. Това по никакъв начин не би следвало да се отрази негативно на връзката на детето с другия родител – бащата, на когото следва да се определи режим на лични контакти с детето.

Въпросът за личните контакти на родителя с детето е разрешен и в 4

Решение №176/30.10.2019 по гр.д. № 3993/2018г. на ВКС, докладвано от съдия E. T., в което е посочено следното:

„Правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата от общуване и с другия родител и за да може последният, независимо че не упражнява родителските права, да участва във възпитанието на детето, а то да възприема от него благотворно влияние. Критериите които съдът е длъжен да съблюдава при определяне на личните контакти на детето с другия родител са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, за да се определи подходящ по време и начин режим на лични отношения. Съгласно утвърдената практика на ВКС, като общ се определя този режим, който принципно изхожда от равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето време за почивка (годишен отпуск на родителите, празнични дни, учебни ваканции на децата,почивни дни в края на седмицата), което е необходимо условие за поддържане на естествената емоционална връзка между родителите и детето с оглед правилното му развитие.“ В случая, личните контакти с бащата - да има право да вижда и взима детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в съботния ден до 15.00ч. в неделния ден, както и два пъти по 10 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, ще компенсират в достатъчна степен ролята на този родител в живота на детето.

Съдът определя този режим на лични контакти като съобразява обстоятелството, че страните живеят в различни населени места, което изисква време за придвижване на детето от гр. ****** до гр. ******, както и връщането му обратно, и подготовката му за училище. Съдът съобразява този режим на лични контакти и за да се предотврати появата на синдром на родителско отчуждение на детето към бащата поради наличие на висок риск от такъв.

От друга страна, майката е длъжна да осигури изпълнението на съдебното решение, с което е определен режима на лични отношения с бащата, защото евентуалното възпрепятстване на реалното им осъществяване, ще се тълкува в нейна вреда и ще даде възможност на другата страна, при проявена 5 активност да намери способи за защита на интереса си.

По издръжката.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Бащата и майката са хора в трудоспособна възраст и са длъжни да осигуряват средства, както за собственото си съществуване, така и за това на своето малолетно дете. Майката работи по трудово правоотношение и реализира доходи от трудова дейност. Липсват данни бащата да работи по трудово правоотношение, но не са ангажирани доказателства същият да е регистриран като безработен. Налице са данни, че същият работи без трудов договор и реализира доходи от трудова дейност. При определяне размера на издръжката съдът следва да вземе предвид както възможностите на родителите, така и нуждите на детето. Минималният размер на издръжката за 2023г., когато е предявена исковата молба е 195.00 лева, а за 2024г. е 233.25 лева.

Съобразявайки данните по делото, обществено – икономическите условия в страната и разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, съдът приема, че за цялостната издръжка на детето М., която е на 13 години, са необходими месечно 450.00 лева. При това положение, ответникът следва да заплаща издръжка на малолетното дете в размер на 235.00 лева месечно, считано от предявяване на исковата молба в съда – 15.12.2023г. до отпадане или изменение на основанието за това, като остатъкът ще следва да се осигурява от майката на детето. В останалата част до претендирания размер, исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.