Решение № 418 от 31.10.2022, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 888/2022 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против обв.А.К. Ш. от град В. за престъпление по чл.325, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК за това, че на 28.04.2019 г. в гр. В., в двора на частен имот, находящ се на ул.„Т.Ш.“ № 8, като извършител, в съучастие с Р. В. Ш., като извършител, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото: счупил оградата на имота, собственост на Н. Т. Г., за да влезе в имота, в двора на който нанесъл побой на Б.Г., като с удар в оБ.астта на лицето я повалил на земята и продължил след като паднала на земята да й нанася удари с ритници, докато Р.Ш. я държала за косата и я притискала така, че да не може да стане,

КАКТО и срещу Р. В. Ш. от град В. за престъпление по чл.325, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК за това, че на 28.04.2019 г. в гр. В., в двора на частен имот, находящ се на ул.„Т.Ш.“ № 8, като извършител, в съучастие с А.К. Ш., като извършител, е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото: нанесла побой на Б.Г., като я държала за косата и я притискала така, че да не може да стане, докато А.Ш., след като я повалил на земята с удар в оБ.астта на лицето, й нанасял удари с ритници.

Производството пред първата инстанция е по реда на гл.ХХVIII от НПК.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура-гр.П. поддържа обвиненията против двамата обвиняеми, като пледира за приложението на чл.78 а от НК.

Обвиняемите се явяват лично в съдебно заседание /обв.Р.Ш. само в първото съдебно заседание/. Дават обяснения по обвинението, като отричат да са нанасяли побой на свид.Б.Г.. Твърдят, че самите те са станали обект на физическо насилие от страна на свид.Б.Г..

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Обвиняемите А.Ш. и Р.Ш. били съпрузи. Те живеели в съседство със свид.Б.Г. на улица „Т.Ш.“ в град В.. Свид.Г. имала син К., който към инкриминираната дата бил на 13 години, а обвиняемите дъщеря А., на 9 години.

На 28.04.2019 г. след обяд свид. К. П., заедно със свой приятел на име А. били на улицата пред дома на първия и си играели. Там била и дъщерята на обвиняемите А., която със своя приятелка играела с топка. Свид.П. и А. решили да се пошегуват с момичетата. Взели топката, с която играели и отказвали да я върнат. Разплакана, малолетната отишла в дома си и се оплакала на обв.Ш.. Последната излязла на улицата, взела топката от свид.П.

1 и я върнала на дъщеря си. Обв.Ш. нагрубила свид.П. и го заплашила , казвайки му че ако викне бащата на А., ще му счупи ръцете и краката. От тези думи свид.П. се уплашил. Отишъл в дома си и разказал на свид.Б.Г., която била на двора, за казаното му от обв.Ш.. В отговор свид.Г., излязла на улицата, където продължавала да се намира обв.Ш. и й потърсила сметка за отношението към сина й. Между двете възникна скандал, при който свид.Б.Г. посегнала физически на обв.Ш., като й издърпала косата.

След като всички се прибрали по домовете си, обв.Р.Ш. се оплакала на съпруга си обв. А.Ш. за случилото се. Афектиран, обв.Ш. веднага тръгнал към дома на свид.Б.Г. с намерение за саморазправа. Обв.Ш. го последвала.

След като обв.Ш. пристигнал пред дома на свид.Б.Г., от улицата на висок глас попитал : „Ти ли си Б.ага“. В този момент свид. Б.Г. готвела на двора и при нея бил синът й свид.П.. Обв.Ш. застанал пред оградата, която била метална ограда с перила. Между двамата /обв.Ш. и свид.Б.Г./ възникнал словесен скандал. След като се уверил, че жената срещу него е свид.Б.Г., обв.Ш. счупил заварката на оградата /при пръчките на едното перило/, като по този начин си осигурил достъп до двора и влязъл вътре. Насочил се към свид.Б.Г. и след като я приБ.ижил, замахнал и със сила я ударил в оБ.астта на лицето. От удара свид.Г. паднала на земята. В този момент в двора влязла обв.Ш.. След като свид.Г. паднала на земята, обв.Ш. продължил да й нанася удари с крак в оБ.астта на главата и по тялото. Обв. Ш. пък хванала свид.Б.Г. за косата и докато обв.Ш. я ритал, тя я притискала към земята, за да не може да стане. Свид.П. започнал да вика за помощ. На терасата на втория етаж излязла свид.В. Г. – роднина на свид.Б.Г., която призовавала обвиняемите да спрат да бият свид.Б.Г., но те не й обърнали внимание.

Побоя бил преустановен след намесата на свид.Н.Г. - свекър на свид.Б.Г., който бил вътре в къщата и излязъл в двора, след като чул шумотевицата. Навън излезли и намиращите се в къщата роднини на свид.Б.Г. – свидетелите М.Ч., В. Г. и И.С.. Свид.Н.Г. успял да издърпа обв.Ш., след което обв.Ш. пуснала свид.Б.Г..

Двамата обвиняеми се прибрали в дома си, а свид.Б.Г. се обадила на тел.112 и сигнализирала за случилото се. На място пристигнали дежурните полицейски служители – свидетелите М.Б. и К.С., на които свид.Б.Г. разказала как обв.Ш. счупил оградата, след което влязъл в двора и й нанесъл побой. След това полицаите посетили дома на двамата обвиняеми.

Пред полицаите обв.Ш. казал, че свид.Б.Г. е отправяла обиди и кълняла жена му и детето му, като дори ударил жена му и по тази причина той отишъл да се разправя с нея.

След като полицейските служители си тръгнали, свид.Б.Г. посетила ФСМП гр.В., където й било направено рентгеново изследване, от което било установено счупване на носните частици. Поставени й била диагноза контузия на главата и носа.

От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено и 2 неоспорено от страните, се установява че вследствие на нанесения й побой на 28.04.2019 година, на свид.Б.Г. й е било причинено контузия на главата и носа, съпроводени с лекостепенно мозъчно сътресение , изразено със степенно разстройство на съзнанието –зашеметяване, объркване, сънливост, но без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома. Тези травматични увреждания са причинили на пострадалата заедно и поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите травматични увреждания, неотразени в медицинските документи по вид, характер, топика и размери /контузии, охлузвания и кръвонасядания/ са причинили на пострадалата свид.Б.Г. болка и страдание. Според експерта травмите са получени по механизма на действие на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при нанесени удари по лицето и крайниците към инкриминираната дата.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Б.Г., К. П., Н.Г., М.Ч., В. Г., И.С., М.Б., К.С. и И.И., дадени на досъдебното производство, които съдът цени при условията на чл.378, ал.2 от НПК, от показанията на свид.А.Т., възприети непосредствено от съда, изцяло от заключението на СМЕ и от писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 и чл.284 от НПК.

Съдът кредитира изцяло събраните и посочени горе гласни доказателства ,т.к. същите са непротиворечиви , взаимно се допълват и по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Показанията на свид.Б.Г. се намират в пълен синхрон с показанията на свидетелите К. П. и В. Г., които са очевидци на случилото се още от самото начало. В синхрон с показанията на тези свидетели са и показанията на свидетелите Н.Г., М.Ч. и И.С., които пък са възприели ситуацията след като свид.Б.Г. е била повалена на земята от обв.Ш. и последният й нанасял удари с крак, докато обв.Ш. я държала за косата и я притискала към земята, за да не може да стане. Косвено показанията на цитираните свидетели се подкрепят и от показанията на свид.И., съсед на обвиняемите и свидетелите Г.и, който макар и да не е свидетел на инцидента, установява, че разбрал от съседи, че обв.Ш. „влезнал в двора на Б.ага и тръгнал да я бие”. Показанията на цитираните свидетели се подкрепят и от показанията на полицейските служители – свидетелите М.Б. и К.С., на които свид.Б.Г. е разказала случилото се непосредствено след инцидента. Свидетелите Б. и Стоев установяват също така, че непосредствено са възприели счупената ограда пред дома на сем.Г.и. В пълен синхрон с показанията на свидетелите – очевидци е и заключението на СМЕ. Показанията на свид.Б.Г. и на останалите свидетели – очевидци се подкрепят и от аудио записа, изпратен от Началника на РЦ Кърджали 112, който съдът цени като веществено доказателствено средство. Видно е от записа свид.Б.Г. съобщава за нанесения й побой и настоява за полицейско съдействие на място.

Съдът не вярва на обвиняемите, които отричат да са нанасяли побой на 3 свид.Б.Г.. Твърдят, че самите те били станали обект на физическо насилие от страна на свид.Б.Г.. Обвиняемите твърдят, че когато отишли пред дома на свид.Б.Г., същата започнала да крещи, като изричала всевъзможни вулгарни думи, насочени към обв.Ш. и дъщеря им. Захвърлила стъклен пепелник към обв.Ш., при което той се отдръпнал от оградата, на която се бил опрял и едно от перилата се счупило. Тогава свид.Б.Г. се насочила към него, той влязъл в двора и я хванал за ръцете. При това съприкосновение свид.Б.Г. паднала на земята и с краката си започнала да рита обв.Ш. по корема и гърдите. Тогава обв.Ш. я пуснал, а тя излязла на улицата през падналата ограда, хванала обв.Ш. за косата и я пренесла в двора, където започнала да я скубе. След като обвиняемите се прибрали, пред дома им дошла свид.Б.Г., нейната майка свид.Ч. и свид.К. П.. Свид.Б.Г. започнала да Б.ъска външната врата, да обижда, дори оскубала всички цветя, посяти пред къщата на обвиняемите. За последото свидетелства и свид. П., майка на обв.Ш., на която съдът също не вярва.

Обясненията на двамата обвиняеми се опровергават по категоричен начин от заключението на СМЕ, отразяващо травматичните увреждания на свид.Б.Г. и то въз основа на медицински документи, издадени в ФСМП В. непосредствено след инцидента. Ако инцидента се беше развил така, както съобщават двамата обвиняеми, то свид.Б.Г. не би получила описаните травми в оБ.астта на лицето и долните крайници. Освен това, ако обвиняемите са били нападнати така, както описват, не намира разумно обяснение факта, че веднага след инцидента именно свид.Б.Г. се е обадила на тел.112 и настоятелно – с две поредни обаждания е искала полицейско съдействие на място. Ако пострадалата не беше тя, а двамата обвиняеми, логично обаждането на тел.112 щеше да е инициирано от последните. Тук е мястото да се коментират показанията а полицейските служители – свидетелите М.Б. и К.С., които установяват че когато отишли пред дома на обвиняемите, за да разговарят с тях, обв.Ш. им казал, че свид.Б.Г. е отправяла обиди и кълняла жена му и детето му и по тази причина той отишъл да се разправя с нея.

Свид. Б. установява, че обв.Ш. е казал, че свид.Б.Г. дори е ударила жена му, поради което той отишъл да се разправя с нея. В тази част показанията на свид.Б. се намират в синхрон с показанията на свид.Т., разпитана в съдебно заседание, която установява, че видяла как „Б.ага” хванала „Р. за косата”, но всичко това се случило на улицата, т.е. преди инкриминираното деяние, след като свид.П. се оплакал на свид.Б.Г. от обв.Ш., така както съдът възприе в описаната горе фактическа обстановка. Резонен е въпроса защо обв.Ш. не е казал на полицаите че той и съпругата му са били нападнати от свид.Б.Г. в двора на къщата й, т.е. след като е отишъл да се разравя с нея., а е казал само че съпругата му е била ударена от Б.ага преди това и по тази причина отишъл да е разправя с нея. Не намира отговор и въпроса защо обв. Ш. не е съобщил на полицаите за вандалското поведение на свид.Б.Г. пред дома му и защо същите не са възприели откъснатите цветя.

При тези факти съдът счита че обясненията на двамата обвиняеми и 4 показанията на свид. П. не установяват обективно случилото се, поради което не ги кредитира. В подкрепа на този извод е и факта, че обв.Ш. е подал жалба до РП В. едва след 50 дни - на 18.06.2019 год., в която е описал обстановка със съдържание идентично на неговите обяснения. Ако обаче тази обстановка беше обективната, за нейното „изграждане” не биха били необходими почти два месеца.