Решение № 2126 от 16.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2126 гр. Пловдив, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330117471 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. С. И. срещу К. Г. К. , с която са предявен осъдителен иск, с който се претендира ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в общ размер на 2000лв. - главница по договора, както и законната лихва върху главницата за периода, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда/30.11.2022г./ до окончателното й погасяване. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните по настоящия спор е сключен Договор за заем от 18.8.2022г., по силата на който А. С. И., като заемодател е отпуснал на К. Г. К., като заемател, сумата от2000 лева, като се разбрали ответницата да му върне сумата до18.9.2022г . Твърди, че след като това не станало, той се обадил на ответницата, като тя първоначално му обяснила, че била във временно финансово затруднение, а при следващите му позънявания, тя спряла да му вдига телефона.

В срока за отговор по чл.131 ГПК не е постъпил такъв от ответника.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД.

По своята правна природа договорът за паричен заем представлява неформален, реален, едностранен, възмезден и комутативен договор, чиито правни последици настъпват 1 при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните матераилноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на действително правоотношение по договор за заем; 2. получаване на претендираната сума от страна на ответника - заемател на основание договора за заем; 3. настъпване на падежа за изпълнение на задължението за връщане на заетата сума – изтичане на уговорения срок.

По делото е представено преводно нареждане от 18.8.2022 г., като наредител е ищеца, а получател на сумата от 2 000 лева е ответницата. Освен това като основание на превода е посочен заем.

Задължението за връщане на получена сума пари на основание договор за заем възниква при наличие на валидно възникнало заемно правоотношение. Тъй като договорът за заем е неформален, последният може да бъде сключен и в устна форма, но с оглед реалния му характер, се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд, постановена на основание чл. 290 ГПК с Решение № 142/27.04.2015 г. по гр.д. № 5917/2014 г. на IV г.о. на ВКС.

Основанието, на което се сключва един договор, подлежи на доказване от страната, която се позовава на него, поради което ищецът следва да установи, че предаването на процесната сума пари е сторено на основание договор за заем, по силата на който за насрещната страна е възникнало задължение за връщане на дадената сума в същата валута и размер.

В случая от представените по делото доказателства съдът намира за установено в производството по делото, че ответницата е получила от ищеца сумата от 2 000 лв. на основание договор за заем, сключен между страните, със задължение да върне тази сума в същата валута и размер. Самият факт на предаване на сумата, при посочване на основанието, на което се предава посочената сума, може да обоснове извод, че страните сключват договор за заем.

От представената по делото писмени доказателства не се установява падежа на задължението на заемополучателя за връщане на получения финансов ресурс в същата валута и размер, т.е. не се установява да е уговорен падеж – конкретен срок за изпълнение на задължението на заемополучателя. Следователно при лиспа на установен срок, задължението става изискуемо изискуемо веднага – арг. чл. 69, ал. 1 ЗЗД, в която разпоредба е установено, че ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Поканата има значение за изпадане на длъжника в забава.

2

Ответникът не е оспорил истинността, в частност автентичността, на представените в производството по делото писмени доказателства, поради което и на основание чл. 180 ГПК последната се ползва с формална доказателствена сила, която не е оборена и следва да се приеме, че изявлението в разписката изхожда от лицето, посочено като негов автор и положил подпис върху документа. Следователно в производството по делото следва да се приеме за безспорно установено, че ответницата е получила от ищеца сумата от 2 000 лв. на основание договор за заем.

По така изложените съображения съдът намира за безспорно установено, че ответницата е получила на 18.8.2022 г. сумата от 2 000 лв. в заем от ищеца срещу насрещното задължение на длъжника да върне получената сума в същата валута и размер.

Доколкото е установен срок за погасяване на задължението на заемателя, съдът намира, че неговата изискуемост е настъпила веднага – в момента на пораждане на заемното правоотношение с получаване а сумата от длъжника – на 18.8.2022 г.

Обстоятелството, че възникналите от процесния договор за заем парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал.

1 ГПК. Този правен извод се извежда от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. В производството по делото ответникът не установи този правнорелевантен факт, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.

При този изход на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски в общ размер от 580 лв., от които 80 лв. за заплатена държавна такса и 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД К. Г. К. , ЕГН **********, да заплати на А. С. И., ЕГН********** сумата от 2 000 лв., дължима по силата на договор за заем, сключен на 18.8.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.11.2022 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА К. Г. К. , ЕГН ********** да заплати на А. С. И., ЕГН********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 580 лв. – разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________

3

4