Решение № 549 от 26.09.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 3452/2024
- Вид
- Решение № 549
- Подписан
- 26.09.2024
- В сила
- 26.09.2024
- Състав
- Николай Младенов, Петър Ненчев Славчев, Донка Янкова Русинова
Цитирани разпоредби
- чл. 182, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 549 гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Младенов
Членове:
Петър Н. Славчев
Донка Янк. Русинова при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100603452 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на частния тъжител Б. Д. Г. срещу Присъда от 29.11.2023 г. на СРС, НО, 23-ти състав по НЧХД № 5280/2020г., с която подсъдимата П. Б. Б. е призната за невинна за това, че:
За времето от 20.03.2020г. – 22.03.2020г., в качеството й на родител на малолетното дете Н.Б.Г., умишлено не изпълнила съдебно решение от 15.10.2018г. по в.гр.д. №11610/2017г. на Софийски градски съд относно режима на лични контакти с детето Н.Г.;
На 25.03.2020г., в качеството й на родител на малолетното дете Н.Б.Г., умишлено не изпълнила съдебно решение от 15.10.2018г. по в.гр.д.
№11610/2017г. на Софийски градски съд относно режима на лични контакти с детето Н.Г.;
На 01.04.2020г., в качеството й на родител на малолетното дете Н.Б.Г., умишлено не изпълнила съдебно решение от 15.10.2018г. по в.гр.д.
№11610/2017г. на Софийски градски съд относно режима на лични контакти с 1 детето Н.Г.;
На 08.04.2020г., в качеството й на родител на малолетното дете Н.Б.Г., умишлено не изпълнила съдебно решение от 15.10.2018г. по в.гр.д.
№11610/2017г. на Софийски градски съд относно режима на лични контакти с детето Н.Г.;
За времето от 10.04.2020г. – 12.04.2020г., в качеството й на родител на малолетното дете Н.Б.Г., умишлено не изпълнила съдебно решение от 15.10.2018г. по в.гр.д. №11610/2017г. на Софийски градски съд относно режима на лични контакти с детето Н.Г.;
На 15.04.2020г., в качеството й на родител на малолетното дете Н.Б.Г., умишлено не изпълнила съдебно решение от 15.10.2018г. по в.гр.д.
№11610/2017г. на Софийски градски съд относно режима на лични контакти с детето Н.Г., поради което и на осн. чл. 304 от НПК я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Във въззивната жалба и допълнението към същата се изразява несъгласие с първоинстанционния съдебен акт, като се иска отмяна на обжалваната присъда и постановяването на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатото обвинение. Твърди се, че по делото били събрани доказателства, доказващи вината на подсъдимата, които не били съобразени от районния съд, което е довело до погрешни правни изводи. Съдът бил игнорирал протокола от посещение на полицейския патрул, касаещ първата инкриминирана дата, удостоверяващ наличието на всички условия за предаване на детето. В нарушение на изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не бил отговорил в мотивите си на направените искания и възражения, не бил подложил на правилна преценка целия доказателствен материал, включително показанията на свидетелите М., Г. и Г. и не бил обсъдил противоречията в него, което довело до неправилни фактически констатации. Поддържа, че посещавал за предаване на детето мястото пред дома на подсъдимата при всяка от инкриминираните в обвинението дати, което се доказало пред първостепенния съд. Намира, че неправилно е прието за основателно становището на защитата, свързано с действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, оправдаващо непредаването на детето, като въззивният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от 2
ЗМДВИП, според която не се спира изпълнението на задължение за предаване на дете или за последващо връщане на детето по реда на ГПК. В тази връзка се поддържа, че неправилно е прието, че би възникнала висока степен на обществена опасност, в случай на предаване на детето при съществуващ приоритет на обществения над личния интерес. Поддържа се, че домът на въззивника в гр.Банкя бил по-добре изолиран от контакти от дома на подсъдимата в ж.к. „Младост“, при наличие на много съседи, в каквото отношение възраженията на подсъдимия били неоснователни. Обръща внимание, че относно деяние, извършено от подсъдимата няколко дни преди първата инкриминирана дата на 18.03.2020г., същата била призната за виновна и осъдена за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК с присъда на Окръжен съд гр.Перник. Изтъква продължаващото неизпълнение от страна на подсъдимата на съдебното решение за предаване на детето. Отбелязва, че благодарение на забавеното изготвяне на мотивите и администриране на подадената от него молба - уточнение, ефективността на упражняване на правото на обжалване била накърнена. Възразява срещу размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като прекомерно с оглед наемането на трима защитника и ниската фактическа и правна сложност на делото.
Претендира деловодни разноски. Позовава се и на липса на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение. В обобщение счита, че е нарушено правото му на справедлив съдебен процес, позовавайки се на чл. 6 от ЕКПЧОС.
В съдебно заседание жалбоподателят е поддържал изложеното във въззивната жалба, обръщайки внимание на изключителното забавяне на делото, както отбелязва, вече пета година.
Защитата, в лицето на адв. М. и адв. К., оспорват възвивната жалба.
Поддържат, че оспореният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Искат да бъде оставено в сила оспореното съдебно решение. Намират, че не е доказано посещението от въззивният жалбоподател на дома на майката за предаване на детето, с изключение на датата 20.02.2020г., позовавайки се на показанията на свидетелката М., а и твърденията на самия тъжител. Посочват, че не отговарянето от страна на подсъдимата със средствата на електронната комуникация, не доказвало съставомерност на деянията. Намират, че след изменението и допълнението на ЗМДВИП от 09.04.2020г. задължението за предаване на дете не било скрепено с държавна принуда, като представлявало 3 квази естествено задължение. Обобщава се, че към въпросния момент били наложени строги ограничения за достъп до градовете, обществените места, парковете, за ограничаване на пазаруването, а решението на подзащитната им било в съответствие със същите. Алтернативно се излагат доводи за малозначителност на действията на подсъдимата, които не можели да бъдат квалифицирани като престъпление, по силата на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Отново при условията на алтернативност, в случай че подсъдимата бъде призната за виновна, молят да намери приложение института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Оспорва се, като недопустимо в наказателния процес, възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, като се посочва, че в наказателното производство по делата от частен характер разноските представлявали санкция за неправилно заведено дело.
Претендират присъждане на деловодни разноски.
В своето определение от 16.09.2024 г. въззивният съд по реда на чл.
327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетели.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК и без да променя изводите на районния съдия, намери за установено следното:
Подсъдимата П. Б. Б. е родена на 03.04.1976г. в гр.Стара Загора. Живее в гр.София, ж.к. ****. Неосъждана е. ЕГН **********.
Подсъдимата Б. и тъжителят Г. имат низходяща Н.Б.Г., родена на ****г.
С определение от 15.10.2018г. по в.гр. дело №11610/2017г. по опис на Софийски градски съд, влязло в сила на 23.10.2018г., е утвърдено споразумение, по силата на което родителските права по отношение на малолетното дете Н.Г. се предоставяли на майката, а на бащата се определял режим на лични отношения с детето, включително както следва: всяка нечетна седмица от месеца от 17:00 часа или след приключване на учебните занятия на детето в петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с преспиване на детето в дома на бащата, като детето ще се взема и връща от и 4 на адреса на майката, или от друг адрес при изрична предварителна уговорка между родителите; всяка сряда от месеца от 17:00 часа до 19:30 часа на същия ден, като детето ще се взема от учебното заведение и ще се връща в дома на майката.
На 13.03.2020г. с решение на Народното събрание е обявено извънредно положение върху цялата територия на страната във връзка с разрастващата се епидемия от Covid 19, а с решение от 03.04.2020г. отново на Народното събрание е удължен срока на обявеното извънредно положение.
На 20.03.2020г. е издадена Заповед №РД 01-143/20.03.2020г. за въвеждане за неопределено време на противоепидемични мерки на територията на цялата страна, с която е разпоредено преустановяването посещението на паркове, градини, площадки на открити и закрити обществени места; организиране от МВР на контролни пунктове за областните градове за проверка целта на пътуването и за допускане пътуване само в изброени неотложни случаи, доказани с документи; забрана за посещение в определено време от деня на лица под 60 годишна възраст в хранителните магазини и аптеките.
На същата дата, петък в нечетна седмица от месеца, тъжителят Б. Г. отишъл пред блок 262 в гр.София, ж.к. „Младост 2“, в който живеела подсъдимата Б., с цел да вземе детето си Н.Г., в изпълнение на личните отношения, определени със споразумението, одобрено с посоченото съдебно определение. След като тъжителят не успял да осъществи контакт с подсъдимата, като не могъл да влезе във входа и да се свърже с нея по телефона, същият сигнализирал на тел. 112. На място пристанали полицейски служители от 07 РУ СДВР, които провели разговор с подсъдимата пред дома й, при който същата им заявила, че отказва да предаде детето, позовавайки се на здравословното състояние на детето, което било преболедувало наскоро грип и обявеното извънредно положение. За случая била съставена докладна записка от 20.03.2020г., в която е отразено въпросното изявление.
На следващите инкриминирани с обвинението дати 25.03.2020г., 01.04.2020г., 08.04.2020г., периода от 10.04.2020г. – 12.04.2020г., 15.04.2020г. тъжителят не е посещавал дома на подсъдимата, за да вземе детето.
С присъда от 10.05.2021г. по ВНЧХ дело №85/2020г. по опис на 5
Окръжен съд Перник, в законна сила от 10.05.2021г., подсъдимата е призната за виновна за извършено на 18.03.2020г. престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие доказателства - показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели К.С. Г., И.И. Г., В. Г. М., докладна записка от 20.03.2020г., съставена до началника на 07 РУ СДВР, писмо от 21.10.202г. на Началник 07 РУ СДВР, докладна записка, дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЦ за 20.01.2020г., информационна карта за дейността на наряд, извлечение от онлайн кореспонденция с дата 20.03.2020г.
Въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на истината по делото доказателства и не е ограничил страните в упражняване на правата им да правят относими доказателствени искания.
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които се споделят и от въззивната инстанция.
Същият подробно е посочил в мотивите към първоинстанционната присъда кои от съответните обстоятелства на инкриминираното произшествие от кои от гласните и писмените доказателства по делото се установяват, както и е аргументирал надлежно защо е кредитирал съответните доказателствени средства.
Първостепенният съд е достигнал до правилния извод за доказаност на фактическите обстоятелства, касаещи само първото деяние от повдигнатите с обвинението. Въз основа на показанията на свидетелите М. и Г., а също и на съставената при посещението на адреса докладна записка от 20.03.2020г. се установява, че на въпросната дата тъжителят Г. е посетил пространството пред блока на подсъдимата Б., за да вземе дъщеря си и да осъществи личните отношения с нея, съгласно посоченото съдебно определение. Свидетелката М., която е съпровождала тъжителя при посещението му на адреса е описала подробно, логично и последователно развитието на ситуацията, като показанията й правилно са обсъдени от първия съд като основен доказателствен източник и им е дадена вяра, предвид непротиворечивостта им и съответствието им с останалия доказателствен материал.
Разпечатката съдържа 44 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3cf32289-3a60-4249-bdfc-b210080f379c